За първи път се сблъсках с явлението "жълта преса" през 2004 година. Всъщност, това не е точно така, първото ми разочарование от "свободната" преса бе още през '90-та година, но за това по-нататък.
През 2000 година, по стечение на обстоятелствата, разработих интернет-страница на певеца Веселин Маринов. Човека я хареса, и през 2001 година купихме както си му е реда www.veselinmarinov.com, и започнахме с поддръжката на сайта. Тогава някъде и ми хрумна идеята да направя своеобразно "интернет-интервю", като феновете пращаха мейлове с въпроси към Веселин, а той отговаряше на по-интересните от тях, а отговорите публикувахме в сайта. Къмто 2003 година се събраха доста страници с въпроси и отговори, като много често въпросите се повтаряха (да знаете, феновете мразят да четат). Затова направих раздел с "най-често задавани въпроси, и техните отговори".
Другата ми "новаторска" идея бе фотогалерията със снимки на почитатели - т.е. феновете пращаха своя снимка с Веселин, а ние я публикувахме в сайта. Тук няма как да не се похваля с маркетинга ми на сайта - ако си почитател на Веселин Маринов, представяте ли си какво удоволствие е да пратите въпрос до него, и своя снимка с него, и след някой ден хем да получите отговор лично от певеца, хем да се видите (и да ви видят) в интернет-страницата му? 
Тук трябва да отворя една скоба - за да не пускам "празна" фотогалерия, събрах снимки с Веселин от личния ми архив, и от познати (маркетинг, какво да правиш), и когато я "отворих" за пращане на снимки, в нея имаше няколко фотоси - на момиче, която работеше тогава при мен, снимка от тържество в Чирпан, дадена ми от роднини, снимка на "най-голямата му почитателка", и... снимка на Веселин със съпругата ми, която бях правил аз. Лично.
Представете си какво бе учудването ми, когато мои познати през май 2004 ми донесоха брой от жълт вестник, с въпроса - "Видя ли Нели се е снимала с Веселин Маринов в Плевен?". Какво се оказа, когато разгърнах статията - някой беше "преписал" дословно най-често задавани въпроси, и техните отговори, беше взел 3 снимки от галерията с почитатели, за цвят бе сложил и три въпроса от интервю от друг вестник, също публикувано в сайта, и накрая се беше подписал!!!
(подробно съм разнищил приликите във форума на сайта.)
Ще кажете "какво толкова, значи някой чете сайта, махай с ръка и карай напред". Аз обаче ще ви задам няколко въпроса. Принципни.
- Знам, че някой чете сайта. Брояча показва средно по 1050 уникални посетители месечно. Нека да погледнем нещата от другата гледна точка - 2 години "творческа работа" по сайта, получаването, сортирането на средно между 100 и 250 писма месечно (в някои месеци достигат и до 500), писане на отговори, обработка на снимки.... това си е труд. Време. Идеи. Маркетинг. И в един момент... 10 минути "copy-paste", и ... "интервюто взе...някой/я си".
- Каквото и да ви говорят, става въпрос за пари. Да пресметнем - по "официални данни" тиража на въпросният жълт седмичник е около 250 000 бройки. По 50 стотинки, тогавашната му цена. Прави?
- Ако не са парите, значи са жените. Снимката на съпругата ми с Веселин съм я правил аз, т.е. бях там, на Арбанаси, не в Плевен, както пише. Обаче, представете си следната ситуация - жена ви е почитателка на Веселин Маринов, праща своя снимка с него до сайта, аз я публикувам, жълтия вестник също, но вместо текста от сайта примерно "Кака Пепа и Веселин след концерт в Угърчин" във вестника пише "Със запалена почитателка в Костинброд". И това попадне във вас - т.е. съпруга. А сега, како Пепо, кво си правила ти в Костинброд? Не отричай - във вестника го пише
... може да ви изглежда смешно, но не е 
Още малко хронология - през 2005 същия вестник направи същото - този път тъкмо бяхме добавили 31 страници с интервюта и снимки, и хоп - статия "Веселин Маринов: жена ми се сърди"... абсолютно по същия начин - "copy-paste" от интервютата, и снимките. Интересното е, че бях сложил весели рамки на снимките - дори не са си играли да ги махат - печатани са едно към едно.
Ако погледнем от друга гледна точка, това все пак е един вид "реклама", и то в стократно по-голям тираж от интернет-страницата. А обаче пак бих ви върнал на точка 2 по-горе - рекламата си е реклама, но дали не е по-лесно да продадеш един вестник ако сложиш няколко интервюта с няколко известни лица? Интервюта ли казах? Сложиш? Нека сме по-точни - ако препишеш оттук-оттам. Без да правиш излишни разходи - трябва ти компютър и интернет. Да ви разкажа и един интересен спомен...
...спомням си в средата на 90-те един приятел, който работеше нещатно като художник към едно издателство ми е разказвал, че редакцията на един от първите жълти вестници е била над тяхната, на горният етаж. Та той твърдеше, че е виждал как се списва изданието - събират се следобед "журналистите", заключват се, вадят ракия и кисели краставички, и започват "творенето" над броя. Главният редактор казвал - "На първа страница ще сложим лицето Х, кажете сега кой какво е чувал за него". И са почвали със слуховете, после са доукрасявали нещата. И доизмисляли. Към края на вечерта (и когато привършва пиенето), най-безумната история, която са сътворили, ставала водеща статия на вестника... Та толкова за жълтата преса.
Продължаваме с хронологията. През 2005 година двама "фенове" на Веселин решили, че официалният му сайт не им харесва, и си направили "фенски" такъв. Който да е по-хубав от официалния. И да си е техен. Хубаво. По какво се различава от официалният? Вижте:
Та, разликите са "Интервю" е станало "Публикации", "Поезия" - "Лирика", "Изтеглете си" - "Нещо за душата", "Снимки" - "Фотогалерия"...и така нататък. За технологията на правене на сайта можете да се досетите - "copy-paste" запазена марка.
Трябва да призная, че всъщност появяването на такъв фенски сайт ме зарадва. Много малко певци имат интернет-страници, които имат - не се поддържат, няма новини, няма обратна връзка. А Веселин - с два. Супер! Обаче, бях забравил, че сме българи.
Какво почнаха да правят младежите - копират датите на концертите от официалния на техния сайт - после пускат във форумите - датите на концертите можете да научите само в "www.техния сайт.com". Малко гадно, не мислите ли? Направих някакъв опит да ги приобща - писах във форума, предложих, да сложат на страницата, че не е официална, и се прави от фенове, ние да сложим на официалната връзка към тях. Даже бях готов им предложа да започнат да списват новини за официалният сайт, обаче не. Това е българина - трябва да се "разделя", "отлюспва", "оплюва" и прочее термини от новата българска история.
Още малко анализ на сайта - всъщност той е доста добър към съдържание, личи си, че материалите са писани с любов към певеца. И изглеждат доста по-пълни от официалните... което има просто обяснение. Едно е да напишеш "новина" пет дена преди да се случи, друго е ден след като се е случила. На второто аз му викам "репортаж". Другата ми бележка е, че те не представят творчеството на певеца, те представят "своя си сайт". Няма значение дали е на Веселин, дали е на фен клуб на Шумахер или на дъвки без захар, основното мото е "Гласувайте за нашия сайт", "Посетете нашият сайт", "Само в нашият сайт"... Нормално за възрастта им.
Ако се питате как понасям конкуренцията, ще ви отговоря така: маркетинг. В началото на 2006 година направих "некои подобрения" в сайта, и като доказателство съм направил извадка как изглеждат двата форума към август т.г.:
Официалният:
Нашите потребители са написали 565 мнения
Имаме 123 регистрирани потребители
Не-официалният:
Our users have posted a total of 33 articles
We have 9 registered users
... няма да сравнявам броячите за посещенията, нито мегабайтите информация, нито броя и архива на новините... Точка.
Още малко по темата как едни творят, а други си приписват заслуги. През 2001 година участвах в правенето на www.svishtov.bg. Всъщност екипа беше голям, участваха хора от общината и предимно от Академичният компютърен център, които направиха дизайна, програмирането. После три години - от 2002 до 2005 качвах новини. Разбирай - ходиш на събитието, снимаш, пишеш текст, обработваш снимки, набираш, качваш.
През 2005 Боби - дизайнерът и спокойно мога да го нарека "авторът" на сайта реши, че е хубаво да го обнови. И го обнови хубаво. Толкова хубаво, че чак спечели първа награда от "BgSite". И дойде време за награждаване. Наградата взеха двама. Трудно ми е да посоча точното им участие в работата. Единия благодари на другия. Даваха ги по телевизията. А ние, работниците, за нас работата. Верно е, че после, при представянето на наградата на местно ниво бяхме поканени и присъствахме всички. Не мога да го отрека. Но това не променя чувството на "неудовлетвореност", което, казват, било колелото на прогреса. Бих го казал с други думи - как бихте са чувствали, ако някой ви накара да му напишете домашното, и после получи отличен. За вашето домашно? А ако протестирате - порицание!
Още една скоба. Обичам фотографията, Като ученик съм бил в кръжок. През 2002 взехме един от първите цифрови апарати в града. Цели 3.2 мегапиксела. С него са направени 80% от снимките в svishtov.bg. От тогава съм си купил и изчел куп книги, ровил съм в интернет, упражнявал съм се. От 2 години снимам с доста добър полупрофесионален апарат, в който са инвестирани доста средства. Разбирай пари, време, труд. Правенето на снимки не е само хоби, а е свързано и с работата ми. Снимки за клиенти, за сайтове, за печатна реклама и т.н. Катерене по покриви, по дървета, търсене на по-добрата гледна точка, пропускане на официалната част от събитията за да имаш "единствен" снимки от тях...
Само човек, който го е правил, би го разбрал.
Последният случай беше с регионален вестник. Който ми открадна снимка. От личният сайт. В който в момента четете. Откраднаха я от фотогалерията, изрязаха ми подписа от долният десен ъгъл, и я публикуваха на първа страница.
Вижте снимка 1 и снимка 2 за сравнение.
Написах им писмо, гневно. Отговориха ми, че не знаели. Станала е грешка. Снимките май са им дадени официално. Но не са сигурни. А защо е изтрит подписа? Мии.. грешка. Но ще се разберем, някак си. Надявам се.
Може да съм станал заядлив към края на статията си, обаче, кажете ми - какъв е смисъла да "творя" (колкото и силно да звучи тази дума), когато някой ще ме окраде, ще си припише заслуги, или ще изкара пари от това?
Аз имам "мой" отговор - харесва ми да видя резултата от труда си, харесва ми и да го споделям с другите (затова и този сайт съществува). Обаче ще си търся и отстоявам правата. Защото така е правилно.
За завършек, искам да ви споделя за първото ми разочарование от "свободната" преса, както обещах в началото на блога. Годината е 1990, а аз съм ученик в последен курс. Има митинг против строежа на АЕЦ "Белене", и това е хубав повод да отсъстваме от часове и да сме на площада. Има няма две хиляди човека, повикахме "не" на това и онова и се разотидохме след час. На другия ден прочетох в май вече се казваше вестник "Дума" - "Свищовлии лягат на релсите пред влака, варварски бойкот, бият невинни милиционери...". Аз бях там. Нямаше нищо такова. Оттогава не вярвам на вестниците. Няма и защо.
септември 2006
by bate Pepo
|
