|
| COVER BLOGS FUN PHOTOS RATINGS DIRS |
Концерти 2010: AC/DC в Софиямоите снимки от концерта »Доживяхме! Да гледаме на живо ДиСи. Слушам AC/DC някъде от около 86-та година, като първите неща, с които се запалих бяха концертният If You Want Blood, и последният албум с Бон Скот Highway To Hell. В ученическата група в икономическия техникум даже (пробвахме да) свирим Let There Be Rock и Highway To Hell. Тогава, през ученическия ентусиазъм да свириш ДиСи ми изглеждаше сравнително лесно, сега, двадесетина години по-късно смятам, че е практически невъзможно да свириш като тях – можеш да направиш (нещо като) кавър или преработка, но не и да звучиш като братята и бенда. През годините съм си купувал и съм събрал всичките албуми на групата, включително австралийските им издания, имам сигурно и двадесетина концерта на DVD. Огромен фен съм на Бон Скот, на дрезгавите му вокали и уникалното чувство за хумор и талант за писане на текстове. Чел съм всичко за АC/DC, което е излязло на българският книжен пазар. Вадил съм китарите на доста от песните им, и сме ги свирили за удоволствие като ученици. И с тази предистория купуваме билети още декември месец, този път на трибуните, щото съм ветеран и не издържам 4-5 часа прав. Тогава ми изглежда някак нереално, че ще ги видя на живо, и то в последните им световни турнета, както упорито се говори в интернет пространството, заради предстоящото "пенсиониране" на Браян Джонсън.  
На 13-ти вечерта в Свищов се изсипва невиждана градушка. Тока угасва, и на тъмно 4-годишната ми дъщеря Ива решава, че не иска да идва с мен на концерт (дотогава е убедена, че ще я взема на AC/DC, тя ги е гледала доста на DVD). Излизам с фенерче да проверя дали са здрави прозорците на колата, оказва се невъзможно – пред външната врата на блока има езеро, водата е заляла градинката, тротоара, паркинга, и ги е превърнала в кална локва. За щастие, няма поражение по автомобилите. На другия ден – деня на "Концерта" – пеква слънце и времето обещава да е хубаво. Гледам прогнозите, и за пореден път се сблъсквам със „дезинформацията”, с която ни заливат българските медии. По bTv дават снимка от центъра на Свищов, и съобщават, че снощният порой е нанесъл големи щети, засегната е пътната настилка, наводнени са сгради и прочее апокалиптични новини. Да, вярно, центъра на Свищов и главната улица е без асфалт, защото преди 10 дена започна ремонт с подмяна на инфраструктурата, тротоара и пътната настилка, и пороят вечерта е докарал два пръста кал, но чак да смъкне асфалта… Въобще, в 2010 година нито медиите ни медии, нито журналистите ни журналисти, даже на прогнозата за времето не вярвам.  
Тръгваме на обед, учудващо колата е празна – само четирима сме (за сравнение - ужасният провал, наречен концерт на Whitesnake преди две години за София пътувахме осем човека, защо ли?). На пътя между Свищов и Ореш изчакваме двадесетина минути, защото чистят свлеклата се кал с багери. От там нататък без проблеми стигаме голямото село, наречено столица. С наближаването по пътя срещаме все-повече коли, пълни с хора с черни тениски със червени букви ;-) Влизането в стадиона е бързо и лесно. Екипирам се с тениска от мърчъндайзинга, и я обличам веднага. „- Искате ли да ви я сложа в найлонова чантичка?” – ме пита продавача, аз не искам найлонова. „- На нея пише AC/DC, и е безплатна” – убеждава ме той. „-Дай ми тогава три” – шегувам се аз.  
Още не съм се оправил от настинката, хванала ме точно на сватбата на чичо и кака, и съм на минерална вода. Оказва се почти невъзможно да си купиш такава на стадиона. В сектора, в който сме продават само „минерална бира”, както ми се смеят момичетата от щанда. Излизам извън сектора (на тревата не ме пускат), и намирам един щанд с три палети вода, и двама пича, които седят умислено. „- Може ли вода” ги питам – „- Не може, нямаме още касов апарат, елате след малко”. На следващият щанд – същото. Накрая от една скара с кебапчета ми дават, обаче ми вземат капачките. Да не хвърля шишето, и да ударя някого…. Мерки за сигурност. Или бабината им трънкина, казано с други думи. Не знам кой избра недоразумението „Конкурент” за подграваща група. Не може да им се отрече, че постигнаха обаче единодушие в публиката, изразяващо се в пълно безразличие към тях. Гледал съм ги доста пъти, за първи път някъде 92-ра, принципно свирят кадърен мелодичен рок, но това неадекватно самочувствие, водещо и до неадекватно сценично присъствие ги прави… неадекватни? И донякъде жалки… дивотията на Анев да изкрещи между песните „Шибаняци, дайте да покажем на ДиСи какво може българската публика…”. Сори, Вие Сте Шибаняци. Музиката, която вървеше в паузите и преди концерта беше чудесна – стар блус, много по-подходящ за настроение преди сета. Девет и петнадесет – клипа на „Rock N' Roll Train” тръгва на стената, после влака „разбива” видеото и групата открива. Няма да пиша много за концерта, просто който го е пропуснал, трябва мноОоОого да го е яд. Добър звук, много добре премерено шоу с влака, надуваемата Роузи, Камбаната, видео стените, топовете в края, 30-метровата рампа, стриптийза на Ангъс – видяхме всичко, за което сме дошли. Чухме всичко, което очаквахме, много ме зарадваха с изпълнението на няколко по-стари песни от ерата на Бон Скот (по-добрите ДиСи). Двадесет минутно соло на 55-годишен китарист. Без нито един фалшив тон (всъщност имаше, но да не издребнявам). Е, и на Браян Джонсън някои песни му идваха високи, но тя Hells Bells си е почти невъзможна за пеене. При фойерверките накрая също имаше маалък фал, леко закъсняха, и публиката не вярваше, че шоуто за вечерта е свършило. Да не забравя и още нещо … мноOoOогото публика, със светещи червени рогца. Която остана мноOoOоого доволна.   
Накратко – група от световен мащаб, с огромно влияние във формирането на съвременната рок-музика, перфектно шоу, и като визия, и като звук, и като свирене и настроение. На живо в Бг. Коментирахме си преди концерта, че три години след влизането ни в ЕС се сещам (само за) две ползи (засега), които съм усетил лично – свободата да пътуваш, и това, че България се превърна в trusted destination за големите рок групи, които беше немислимо преди това да свирят у нас.  моите снимки от концерта » Ето и видео-клипове от джобният ми фотоапарат, всъщност на тях не се вижда почти нищо, но се чува достатъчно... имам кратки откъси от всички песни, сглобени в три файла по над 18 минути... пускайте ги един по един, и не забравяйте да спрете предишният, преди да сте пуснали следващият... Още любопитни факти:Сетлист
02. Hell Ain't a Bad Place to Be (from “Let There Be Rock” 1977) 03. Back in Black (from “Back In Black” 1980) 04. Big Jack (from “Black Ice” 2009) 05. Dirty Deeds Done Dirt Cheap (from the album with the same name 1976) 06. Shot Down in Flames (from “Highway To Hell” 1979) 07. Thunderstruck (from “Razor’s Edge” 1990) 08. Black Ice (from “Black Ice” 2009) 09. The Jack (from “High Voltage” 1975 (Australia) and “T.N.T.” 1975) 10. Hells Bells (from “Back In Black” 1980) 11. Shoot to Thrill (from “Back In Black” 1980) 12. War Machine (from “Black Ice” 2009) 13. High Voltage (from “T.N.T.” 1975 (Australia) and “High Voltage” 1976) 14. You Shook Me All Night Long (from “Back In Black” 1980) 15. T.N.T. (from “T.N.T.” 1975 (Australia) and “High Voltage” 1976) 16. Whole Lotta Rosie (from “Let There Be Rock” 1977) 17. Let There Be Rock (from “Let There Be Rock” 1977) Бис: 18. Highway to Hell (from “Highway To Hell” 1979) 19. For Those About to Rock (We Salute You) (from “For Those About to Rock (We Salute You)” 1981)  
 
Любопитно:
|