С бебе на море

Предисторията...    Не сме ходили на курорт от 2005 година, когато бяхме на планина във Видима. А пък на море не сме ходили от 2001 година. Не броя служебните пътувания и командировки, които не могат да се причислят към "почивките". Тази година решихме "Време е, да почиваме на море". И за по-весело, решихме да сме тримата - мама, тате и бебе.    Имаше коментари - много е малка Ива за море, няма две години, трудно ще се оправите сами и т.н.    Мястото... - Албена.    Албена си остава може би единственият курорт, в който можеш да почиваш. А и там чужденците са от по-платежоспособните, тоест няма опасност пияни английски хулигани да те замерват с бутилки, или скандинавци от Иран да вадят ножове. След като си проверих графика, се оказа невъзможно да отсъствам от работа преди август. ОК, август е хубаво време за почивка, но си има и няколко недостатъка - тогава местата са най-малко, а цените най-високи.    Правя резервация on-line от сайта на Албена. Първото търсене не намира стаи в периода и в границите на цената, която мога да си позволя. Разширявам търсенето, и намирам двойна стая в Орхидеите само за пет дни в целият август. Резервирам я и пускам ново търсене - няма свободни стаи! Явно съм запазил последната възможна :-) Правя превода, и получавам номер на резервация - "Всичко, което трябва да направите е да се представите на рецепцията на хотела - Петров, Петър".    Въпреки, че електронната резервация в сайта на курорта работи добре, след превода на сумата минаваме на "аналогова" връзка - трябва да изпратя копие на платежното нареждане по факс. Това е нормална практика в България и не ме учудва много, по-странното в случая е, че получавам потвърждение по електронна поща. Така след тези успоредни "аналогово-цифрови" връзки получавам паролата "Сезам отвори се". Странно ми е, защото и без резервация бих се представил по същия начин в хотела - Петров, Петър.    Още малко за цената на услугата - в част от критериите ми за търсене бяха и промоциите, получавам 12% отстъпка, и въпреки това плащам повече от чуждестранните туристи. Това е поради простата причина, че сам договарям и "купувам" продукта на крайната му цена, въпреки отстъпката, а чужденците купуват от туроператор, който е договорил доста по-висока отстъпка. И така, въпреки, че и те купуват индивидуално, им излиза по-евтино. А защо не купя и аз от туроператор - не може, не се предлага на българи. Поне аз не намерих такъв пакет. Виж, ако искам да отида до Гърция или Турция, тогава има всякакви отстъпки и промоции. Трябва да се омешват културите...    Пътуването...    ... е кошмарно. Минаваме през Русе, където следвайки табелите, навлизам в насрещното движение. Повъртявайки се из платната намирам пътя за Варна, но на изхода на Русе - нова изненада. Пътя през Разград е затворен, "любезни" полицаи махат да свиваме наляво. Питам от къде се минава, а те викат: "Следвайте табелите!". Пресният ми опит с табелите показва, че не може много да се разчита на тях. По третокласния път е пълно с румънски туристи, и ми е много чудно как въобще се оправят, при условие, че табелите са на кирилица.    На една отбивка се е образувала опашка от 5-6 коли, които се чудят може ли да минат за Разград, или да продължават за Кубрат. Минава една каруца, и дядото вика - давайте, тука е пътя за Разград. Даваме.    Във Ветово се позагубвам, щото следвам табелите. Накрая питам, човека ме упътва - "там, до табелата за Разград в дясно". Викам аз по табелата се загубих, а той - "не по табелата, а в дясно от нея." В дясно от нея няма път - "нищо, 200 метра нагоре ще се появи асфалт". Цъкам и карам по калдъръма, където достигам табела, написана на Times New Roman с 16 пункта - "Разград". Настигам колона от цимантовози, товарни автомобили и каруци, а, и румънски туристи. Елате с кола в България - за да не повторите.    От Разград почти до Шумен е оки, малко преди Шумен обаче ремонтират едното платно на пътя, и попадаме в около 4-километрова колона. Колоната е двуредова, щото нормалните автомобили карат в дясно, а такситата се мъчат да ги изпреварват. И понеже и такситата отсреща се мъчат да изпреварват нормалните шофьори, а като добавим и валяците, на платното има средно по 4-5 реда машини. Това, а не ремонта ни забавя повече.    След Шумен чак до Албена всичко е както трябва да бъде.    Настаняване...    ... минавайки бариерата, все едно че влизаш в друга страна. Чисто е, подредено, има дървета, цветя, и почти не чуваш българска реч. Лесно намираме "Орхидея Гардън", паркирам измежду редица румънски коли, отиваме до рецепцията и се представям: "Петров, Петър". Администраторката хъмка нещо, поглежда един лист с резервации, пита ме за номера на резервацията ни, казва "Аха", и праща пиколо да ни настани в стаята. Пиколото, говорейки по мобилния "...а, кво да правя, нищо особено, тука едни гости настанявам...", ни качва до стаята. Това е. За пет дена никой не ни поиска никакви документи - лични карти, паспорти - нищо.    Орхидея Парк...    Хотела е нещо като почивна станция от началото на осемдесетте, в стаите се влиза по тераса, крилата са триетажни, разположен е на хълма над северния плаж. Стаите са доста тясни, добре ремонтирани, с климатик. Контактите не са обезопасени, и са доста ниско. Аква парка има 5 басейна с всички удобства за деца. Децата над 3 години са като в приказка - има анимация за тях почти на всеки кръгъл час, за деца като Ива обаче, която навърши година и десет месеца анимацията бе майка и или баща и да е с нея в малкия басейн.    Хотела има огромен парк с алеи за разходка, два тенис-корта, амфитеатър. И аквапарк.    All Inclusiv-а...    ... е една интересна тема, която си заслужава да се обсъди отделно.     За първи път се сблъсках с ол-инклузива в Анталия преди 5 години. Първият път всеки, който го използва е да опита от всичко, сложено на масите. Което е невъзможно.    Когато за втори път си ол-инклузив, започваш да си вземаш само "по-така" неща, които не си опитвал, или са по-нестандартни и непознати. След третия път вече не ти прави впечетление.    Тъй като отдавна сме минали бройката три, в Албена наблягахме на това да се наядем добре. Шопска салата, сутрин пържени филийки, риба, скара, плодове. Един ден имаше мамалига, впрочем много добре направена. Румънците не я ядяха, наблагаха на кебапчетата.    Другото хубаво на ол-инклузива бе безплатния бар и безплатния сладолед. Ива много бързо свикна с храненията, и сама ходеше да си взима зрънчовци и стафиди.    Има разбира се и какво да се желае от ресторанта - детските столчета бяха хем малко, хем ужасно неудобни, хем непочиствани - имам чуството, че ги позабърсваха един път на ден, а след едно дете винаги можеш да познаеш какво е яло. На закуска. А като ползваш столчето на вечеря, и закуската по него все още се вижда?.    Обслужването...    Писах по-нагоре как ни настани пиколото. Показателно за българския персонал в българските курорти е мобилността. Чистачката на нашия етаж през пет минути и звънеше мобилния, и тя провеждаше 10-минутни разговори по него, като през това време "чистеше" с 1 ръка. За 4-те дена тя всеки път идваше към 2 часа, точно когато Ива заспива следобеден сън, извиняваше се, и се разбирахме утре да мине между 10 и 12. И утре - пак към два-два и половина. Смени ни 1 път кърпите, и 2 пъти изхвърли кошовете. Много ми е интересно, какви неотложни бизнес дела имат чистачките в хотелите, че водят толкова много телефонни разговори по време на работа?!?.     Повечето сервитьори и бармани бяха явно или студенти, или на студентска възраст. Един показателен пример за това, че персонала е очевидно непрофесионален и всъщност заработва във ваканциите бе деня на откриването на футболното първенство. Тогава всички - на смяна или не, с униформа или по джапанки - сервитьори, пикола, бармани, спасители насядаха във лобито пред плазмата, обърнаха диваните, зарязаха гостите и работата и гледаха Литекс - ЦСКА.    С деца на море...    Хотела беше пълен с чужденци с деца. Преобладаваха румънци, белгийци, холанци, французи, малко руснаци и най-малко българи. Как се вписвахме в тази интернационална обстановка?    Първо впечатление, че най-невъзпитани са българите. Няма друго такова вандалче като нашето българче Ива. Само то влизаше в градинките и късаше листа и цветя, за да ги донесе на мама с горд вик "Цете!". Не видяхме друго дете да посинява от рев като го изкараш от басейна. Чужденците мирно си стояха до родителите - имаше едни холандци с 4 (четири) деца на видима възраст между три и пет години, и нито един път не чухме бащата или майката да повишат тон.    Колкото до това, малка ли е Ива за море - близо 1/4 от гостите на хотела бяха с деца до 2 години. Видяхме едно бебе - русначе или украинче на не-повече от месец, имаше един чех- мъж на три-четири месеца, който седеше с памперса в най-малкия басейн. Така че не възрастта, а възпитението на детето е определящо за това дали е готово да отиде на почивка. За съжаление трябва да си признаем, че чуеш ли ревящо дете - значи е българче ири от руските републики. Може би много ги разглезваме, или пък това, че чужданците бяха с по 2-3 деца, и при тях големите помагат, като гледат малките оказва влияние. Но факта си е факт. Българското дете е едно глезено и невъзпитано дете, в сравнение с децата на народите по-назапад от нас.    Отпътуване...    На връщане пътя през Цар Калоян беше отворен. За съжаление нямаше как да спра и да извадя апарата да снимам как хората си почистваха бурканите с компоти от калта...    Почивката е хубаво нещо, и трябва да се практикува по-често. Сега от нея са останали само около 300 снимки, осемдесет минути видео и две преполовени опаковки от плажни масла...