Любовна поезия

Тежък характер

от Миряна Башева

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш
от глава до колене,
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар-
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

Очи в очи

от Евтим Евтимов

Какво, че беше много бедна,
какво, че нямах аз пари?
Веднъж в очите ме погледна,
и вино ти ми подари.

Аз ти предложих топло рамо,
ти ме прегърна с две ръце -
един до друг да бъдем само,
очи в очи, сърце в сърце.

Сега живеем между вещи,
в палат живеем, но кажи -
къде са златните ни срещи
и сладки думи и лъжи?

Къде са златните ти длани,
да ме прегърнат при тъга?
Събра ни вчера любовта ни,
пари разделят ни сега.

Любов, любов не се купува -
небесен кръст е любовта...
Ах, само който я загуби,
той знае колко струва тя.

Преди сбогуване

от Евтим Евтимов

Все някой ден внезапно ще умра
в прегръдка женска, с недопита чаша
последните цветя ще набера
и няма от смъртта да се уплаша

При мене няма да пристигне тя
с лице на вещица немилостива,
а с живата душа на Любовта
и с даровете на жена красива.

Пред мене ще застане с две очи,
наляти с виното христово даже,
пред мене два-три мига ще мълчи
и след това направо ще ми каже:

- Усетиш ли се вече уморен
от земните любови и похвали,
ела при мен през този хубав ден
и моята ръка да те погали...

Любовник ще й стана, и така,
забравил даже своя кръст да видя,
ще й протегна влюбена ръка
и на небето с нея ще отида...

Когато няма..

от Евтим Евтимов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи.