КАЖИ ГО ПРАВИЛНО

Лилиан Глас

Съдържание

Предговор......................................................................................................7

Биографични бележки...............................................................................9

Въведение....................................................................................................11

Глава първа

„Приятно ми е да се запозная с вас".................................................14

Глава втора

Добър събеседник ли сте?......................................................................36

Глава трета

Как да печелим приятели... сега, през 90-те години......................42

Глава четвърта

Тайната на приятния разговор: добрите събеседници

говорят първо на себе си........................................................................57

Глава пета

Смейте се, плачете, ядосвайте се, ако щете, само

не се сдържайте.........................................................................................63

Глава шеста

Хората не виждат как действаш, а как реагираш..........................71

Глава седма

Градивната критичност..........................................................................78

Глава осма

Вашето човешко поведение в света на бизнеса..............................90

Глава девета

Светските ни обноски...........................................................................106

Глава десета

Деликатните теми..................................................................................121

Глава единадесета

Разговори с определена категория хора..........................................132

Глава дванадесета

Подходящите думи в трудни ситуации............................................149

Глава тринадесета

Милите слова в нашия дом...............................................................156

Глава четиринадесета

Вашето мнение / моето мнение......................................................... 171

Глава петнадесета

Умението да слушаме и да изслушваме..........................................184

Предговор

  Дa го кажем както трябва - на близките, в семейството, в службата, като граждани, като подчинени и като работодатели... Ето такъв е смисълът и точният надслов на този забележителен труд на „Първата лейди на речта" в САЩ - д-р Лилиан Глас.

Един труд, забележителен по поуките, които предлага, по педагогическото майсторство, по човешка психология, а и по удоволствието, което вие, читателите, ще изпитвате страница след страница. Такова, уверяваме ви, бе и нашето удоволствие, когато работихме за да ви представим на български новият Дейл Карнеги. Защото д-р Глас стана известна в САЩ и като продължителка и реформаторка на прочутия труд и бестселър в 30-милионен тираж отпреди Втората световна война: „Как да печелим приятели и да влияем на хората" от Дейл Карнеги. Като одарен учен и тя изследва човешките отношения в епохата на масовата информираност и новата култура, които вече не могат да отговарят на предписанията на мистър Карнеги. Нужно бе нещо ново и тя ни го дава чрез този свой труд. Тя разкрива огромното значение при човешкия разговор и общуването на начина, по който говорим, на тембъра на гласа, на езика на тялото, и излъчваните от собствената ни душевност сигнали, нуждата от излъчване и самочувствие. Нейната теза е, че е важно не само какво казваме, но и как го казваме.

Моделите на поведение при общуването ни с другите, които д-р Глас дава и подкрепя със стотици наблюдения на реални житейски ситуации при нейни клиенти и пациенти, веднага ни убеждават и насочват мисълта към собствения ни жизнен опит... Не можем да не си признаем пред самите нас, колко много пъти самите сме станали причина, несъзнателно или съзнателно, за неуспешното си разбирателство с други хора, за безрезултатна намеса, само защото не сме намерили подходящия за целта начин на изразяване, с подходящите за целта изрази, с онзи „правилен" глас, който ще ни гарантира желания успех.

Ще запознаем читателите с някои съвременни (1991 г.) съвети в това направление на една от най-известните дами на САЩ - мис Лилиан Глас, основателка на прочута школа за комуникативни умения, наричана с право „Първата американска лейди на речта".

Надежда Петрова, Стою Керванбашиев

Биографични бележки

В Америка тя е позната като „Първата лейди на речта" и е призната като един от световните авторитети по общуването между хората и създаването на имидж. Авторка е на американския бестселър „Говори, за да спечелиш", която книга е претърпяла за кратко време осемнадесет издания. Извън своята частна практика в Бевърли Хилз, Калифорния, където нейни клиенти и пациенти са знаменитости от киното, от спорта, политици и бизнесмени, тя е търсена личност и от масмедиите.

Първата си научна степен защитава в Университета на Южна Калифорния с докторска степен по речта и слуха, а следващата си научна степен по патология на говора - в Мичиганския университет. Получава докторат и от Университета в Минесота по смущения в общуването между хората. Прави професура в Калифорнийския университет, факултета по педиатрия и е член на Научното дружество по медицинска генетика.

Нейните лекции и публикации я изявяват като експерт по проблемите на речта и слуховите проблеми, причинени от генетични и физиологични разстройства.

Независимо от изключителната си заетост като терапевт, в продължение на четири години тя се явява в редица телевизионни програми като специалист по проблемите на връзките и общуването между хората. Нейните предавания „Тоталният имидж", „Живи и здрави", „Сан Франциско, следобед" предлагат ценна информация на зрителите как да укрепват своето самочувствие. Незаменима е в своята работа на експерт по произношения, диалекти и звучене на гласа, благодарение на което при нея идват на обучение най-големи артисти, певци и кинозвезди. Именно д-р Лилиан Глас научи Дъстин Хофман как да усъвършенства своя „женски" глас за филма „Тутси", как Мики Рурк да говори като човек с незатворено небце, как Хулио Иглесиас да изпее наградената си песен „Към всички момичета". Най-трогателният миг в кариерата на д-р Глас е когато глухонямата Марли Матлин от филма „Деца, забравени от Бога" произнесе реч при получаването на своя „Оскар".

Д-р Глас е имала забележителни успехи и със спортни звезди като олимпийските атлети флорънс Грифит Джойнър, Джаки Карси и Лестър Хейс, който благодарение на нея превъзмогва заекването си от рождение.

Нейният опит е неоценим и за босове на корпорации, политици и общественици, с които работи, за да им помогне да подобрят своя имидж, а оттук и своите успехи и резултати.

Д-р Глас е авторка на бестселъра „Говори, за да спечелиш" и на „Сексуалният разговор". Нейни са широко търсените касети „Светът на думите, или как да усъвършенстваме нашия речник", „Говори така, че да постигнеш своето" и др.

Извънредно ценена като специалист, нейните статии се печатат в безброй списания. Тя изнася лекции по целия свят, а също така организира частни сесии и семинари в кабинетите си в Бевърли Хилз.

Въведение

Случвало ли ви се е да не знаете какво да кажете в дадена ситуация? Искало ли ви се е да кажете нещо, но сте се притеснили как да го изразите? Имали ли сте случай да сте поканени на официална вечеря или на прием и да сте се питали „Какво ли да говоря? Ами ако прозвучи глупаво? Какво ще стане, ако всички млъкнат..."

Е, добре! Не сте единственият. Като специалист по общуването между хората аз съм виждала да пребледнява дори и най-нахакани-ят бизнесмен при мисълта, че трябва да се яви на някакъв гала-прием или че трябва да говори пред стопанския съвет... Или когато просто трябва да се срещне с непознати хора. Повярвайте ми. Виждала съм хора да се просълзяват само при мисълта за предстоящо участие в някакво събиране в обществото.

Специалистите дори смятат, че обществен страх Номер едно в наше време е страхът да излезеш да говориш пред много хора. И в това няма нищо чудно. В училището са ни учили на много неща, ала никой не ни е учил как да общуваме един с друг.

Имах щастието да работя с хиляди хора. Като започнете от хора с най-скромни данни и стигнете до най-ярките звезди на Холивуд: звезди като Дъстин Хофман, на когото помагах да подготви ролята си в „Тутси", звезди като Хулио Иглесиас. Помогнах на шведския актьор Долф Лундгрен и на французина Кристофър Ламбер да проговорят с американски акцент. Имах възможност да помогна на Бен Вареен да стане толкова известен водещ в телевизията. А моята работа с невероятно талантливата глухоняма Марли Матлин й помогна да подготви своята първа реч пред милиони зрители, когато се раздаваха наградите на Академията.

Всеки има сили, не само звездите, да стане забележителен събеседник и комуникатор. Въпросът е само да се научите да преодолявате своите страхове в различни ситуации и да свикнете да се чувствате добре в тях. Общуването с хората не се осъществява само чрез разговорната реч. Истинското общуване бива и визуално, и сетивно, и словесно. А това означава, че не трябва да се притеснявате, когато се изразявате ентусиазирано и спонтанно. Това означава, да не се боите да изразите самите себе си, така че другите да ви разберат по-добре.

Научих твърде отдавна, че от мен зависи да направя така, че нещата да станат такива, каквито ги искам, вместо да седна и да чакам те да се случат или други да ги направят вместо мен. Винаги когато съм поемала риска да заявя открито и определено своите нужди и желания, са се получавали добри резултати. А говорейки открито, използвайки всичките си чувства, аз имах възможност да усъвършенствам и самото качество на собствения си живот и на живота на хиляди от моите ученици. Аз ги учех на стратегиите на общуването, нещо, което може да бъде наистина полезно. Говорех им за техниките на общуването. Именно тези техники ще се опитам да споделя тук с вас.

Наистина, няма нищо по-потискащо от това да не умееш да общуваш. Разбрах това, когато бях на десет години и гледах едно телевизионно предаване за умствено увредени деца. Повечето от тях тогава бяха на моята възраст, но все още не можеха да говорят, не можеха да кажат какво искат за ядене, не можеха да поздравят... Тогава много плаках за тези деца. Ала когато за първи път видях как един логопед учеше едно десетгодишно, страдащо от пареза момиченце да говори, моите сълзи пресъхнаха. Това бе моментът, когато реших каква ще бъде моята професия когато порасна. Исках да помагам на другите да изпитат радостта, която аз чувствам при разговор с хора.

Образовах се до възможното най-високо ниво. И докато трупах по време на обучението си различни научни степени, най-добрата отплата за мене си останаха оценките на моите възпитаници и пациенти. Имах възможността да въведа нови положения в пато-логията на говора, изследвах въздействието на речта върху различни генетични заболявания, където гласовите й речевите модели могат да бъдат полезни за диагностицирането на самата болест.

Разбрах също така, че независимо от това колко различен от нас е даден човек, той все пак прилича на нас много повече, отколкото ни се струва на пръв поглед. Всяко човешко същество изпитва същите чувства, същите болки. Ние страдаме от една и съща самота, имаме еднаква нужда да изразим нашите желания и чувства към другите хора. Дълбоко вътре някъде в нас е скрита нуждата от обич и внимание. Всички жадуваме за любов, за собствено достойнство, за разбиране. Всички искаме да бъдем творчески личности и да заемем значимо място в този свят. Сега, когато световните събития бележат успехи - със страни, които се обединяват, и стени, които рухват, преградите между хората също трябва да бъдат разрушени, за да могат да общуват по-активно и пълноценно.

През време на професионалната си кариера аз имах възможност да участвам в редица малки чудеса. Едно нямо момче, което никога не бе промълвило нито дума, стана мой пациент и сега, една година по-късно, хората могат да разберат какво им казва!

Лестър Хейс, петкратният шампион от Лос Анжелис-Рейдърс, страшно заекваше. Когато спечели суперкупата, журналистите го наобиколиха с камери и микрофони. Всички видяха как лицето му се сгърчи, как мигаше безпомощно, как изплези език, но не се чу никаква дума. Милиони зрители по националната телевизия чуха само серия от ръмжения, като мотор, който не може да се запали, и паузи, които щяха сякаш да продължат вечно. Ала този именно кошмар за Лестър стана повод да потърси помощ. Скоро след като започнахме да работим заедно той вече можеше да говори дори на пресконференции, без да заеква. А сега изнася даже лекции по мотивация пред стотици студенти и бизнесмени...

Шон Конъри, един от най-големите актьори на нашето време, бе увредил за дълги години гласните си струни вследствие на неправилни говорни навици. Гласът му хриптеше и дори чезнеше в резултат на лошо дишане. Дори можете да чуете този глас в първите му филми от сериите за Джеймс Бонд. Днес гласът му е по-богат, с по-меки и по-звучни тонове. Неотдавна ми позвъни и ми каза, че работата, която сме свършили заедно, буквално е спасила гласа му.

Обичам да работя със звезди — и то не само филмови звезди, но и с хора, които са звезди в своята област. Вие също можете да бъдете „звезда", ако научите как да общувате с успех във всяка една житейска ситуация. С тази книга ще ви науча именно на това.

Глава първа

„Приятно ми е да се запозная с вас"

   Дженифър хвърлила поглед към другия край на салона и сърцето й буквално подскочило - пред нея стоял мъжът на нейните мечти. Той бил висок, хубав и явно знаел как да се облича. Нетърпелива да го срещне, тя веднага поискала от приятелката си Беки, домакинята, да я запознае с него.

„Марк - казала Беки ентусиазирано - искам да те запозная с една моя добра приятелка, Дженифър. Дженифър, това е Марк!"

Марк не станал, а само погледнал към двете жени и казал: „О, здравейте!", след което отвърнал очи и забил поглед в пода.

След няколко секунди на неудобство Дженифър се извинила и отишла да търси нещо за пиене. Повече не го погледнала, престанала да мисли за него.

Шест месеца по-късно Дженифър се озовала седнала до Марк на някаква вечеря, организирана от общ техен приятел. Разочарована, Дженифър си помислила: „Чака ме една скучна вечер!". За нейна голяма изненада при тази втора среща обаче, Марк се оказал съвсем различен. Изглеждал радостен, че я среща, казал й, че не можал да разбере защо изчезнала така внезапно на приема у Беки. Тогава Дженифър му признала, че помислила, че именно той не иска да има нищо общо с нея, не подал дори ръка, дори не я погледнал. А отговорът на Марк пък бил, че той я харесал тогава толкова много, че ужасно се смутил, а когато се съвзел и можел да проговори, тя била вече изчезнала...

Дженифър и Марк прекарали цялата вечер в разговор, като открили, че ги свързват много общи неща. Тя установила, че сега, когато бил спокоен, Марк се оказал сърдечен, забавен човек, с личен чар, с чувство за хумор. Тя му казала, че е цяло щастие да се срещнат втори път, а Марк споделил, че е свикнал на такива оценки, тъй като първото впечатление от него бивало често пъти отрицателно: неговата срамежливост и стеснителност много му пречели...

Е, добре. Марк и Дженифър са имали втори случай. Ала много други хора нямат това щастие.

Изследванията показват, че след първите четири минути на една среща вие можете да кажете за някого, дали той ще ви стане приятел, любим или ще остане просто познат. От първата среща на Марк и Дженифър можете да видите колко важни са първите

впечатления и как погрешно подадените „сигнали" могат да ви саботират социално. А същото важи и за света на бизнеса.

Един от моите клиенти, Джак - бизнесмен, който наследи фирмата на баща си след неговото пенсиониране, изпитваше голямо смущение при всяка среща с нови клиенти. За разлика от баща си, който бил много отворен и общителен, Джак беше срамежлив и затворен в себе си. И ръкуването му, и гласът му бяха вяли. Всеки път, когато се срещнел с нов клиент, чувствал, че се изпотява, нямал сили да погледне човека в очите. Неговата непохватност карала клиентите да се чувстват неудобно, а това вече се отразявало зле на бизнеса му. Отношенията между Джак и баща му се обтегнаха.

След като Джак усвои при мене някои прости дихателни упражнения за отпускане, след като научи как да се усмихва и да гледа хората в очите, когато се среща с тях, как да се ръкува по-уверено и как да престане да мисли за впечатлението, което прави, а да се съсредоточава върху онова, което иска всъщност, хората започнаха да го приемат по-добре. А когато започна да се интересува повече от своите клиенти, а не само да се опитва да бъде толкова забавен и остроумен, колкото е бил баща му и да търси да се сравнява с него, при Джак настъпи пълен персонален и професионален обрат. А и бизнесът му се удвои. Той стана по-уверен. Баща му започна да му засвидетелства по-голямо уважение и респект, както подобава на нов глава на семейния бизнес.

И двата случая - на Дженифър и на Джак - ни показват колко важно може да се окаже първото ръкостискане.

Четири стъпки към успеха „от пръв поглед⁶⁶

1. Усмивката

Първото нещо, което трябва да направите, когато поздравявате някого, е да забравите собствените си проблеми и размисли и да се усмихнете. Независимо какви усилия ще изисква това от вас -усмихнете се! Изследванията показват, че в усмивката вземат участие по-малко мускули, отколкото в намръщването, така че усмихвайки се, вие помагате да се уталожи вашето напрежение. Когато поздравявате някого, вашата усмивка е най-директният начин да му покажете, че се интересувате от него и от онова, което има да каже, защото усмивката препредава сърдечност и откритост.

Ако не си харесвате усмивката, погледнете се в огледалото или си направете видеофилм, така че да имате възможност да се усъвършенствате начина, по който се усмихвате.

Много често хората не си харесват усмивката, тъй като се срамуват примерно от лошите си зъби. Ако не харесвате зъбите си, когато се усмихвате, просто идете на зъболекар! Изпращала съм безчет хора, които се стесняваха от усмивката си поради състоянието на своите зъби. И бях свидетел на чудеса, след като те придобиха повече самоувереност и не се притесняваха вече да покажат зъбите си при усмивка. В някои случаи старите навици трудно се променят. Затова аз обучавам хората да използват лицевите си мускули за усмивка, като ги карам да застанат пред огледалото или да се заснемат с камера. Следователно, не позволявайте на някакви си зъби да угасят вашата усмивка! Запомнете, че е много по-лесно да поправите зъбите и усмивката си, отколкото да поправите всички лоши впечатления, натрупани от това, че не се усмихвате.

2. Лице в лице

Повечето хора нямат представа за вредата, която се нанася на техния „тотален имидж" поради лошия зрителен контакт. Отместването на погледа нагоре, надолу или встрани, когато срещнете някого, създава впечатление, че сте непостоянни и не може да ви се вярва или че не се интересувате от хората и се отегчавате. Това не означава, че трябва да се вторачвате в очите на събеседника си (освен, разбира се, ако не сте влюбен в този човек). Такова настойчиво взиране може да смути и обърка другия, може да го накара да се чувства неудобно или дори застрашен.

Необходимо е да си изработите начин на контактуване „лице в лице", а не само зрителен контакт. Трябва да гледате „цялото лице" на другия. Вгледайте се в неговото чело, коса, брадичка, а също и в очите му. Ще ви дам тук едно просто упражнение, което ще ви помогне да си изработите по-добър контакт „лице в лице" с хората.

Следващия път, когато влезете в разговор с някого, погледнете за пет секунди цялото му лице. След това гледайте всяка част от лицето му в продължение на три секунди, след това отново цялото му лице шест секунди, очите — три секунди и всяка част от лицето за още три секунди. След това насочвайте вниманието си ту върху цялото лице — за три секунди, ту върху всяка отделна част от лицето — пак за три секунди.

Ако практикувате тази техника, когато срещнете някого за първи път, сам ще се изненадате от приятното чувство, което ще споходи и двама ви.

3. Ръкуването

Имах един клиент, който беше почти двуметров, но се ръкуваше много отпуснато. Не беше небрежен човек, но изглежда се стесняваше, че плаши хората с необикновения си ръст. Затова се ръкуваше

по толкова явно безличен начин, че чак се губеше самото му присъствие. Всеки, който се ръкуваше с него, веднага биваше разочарован, защото първото впечатление за стабилност и сила не съответстваше на това негово вяло ръкостискане. Когато най-после промени начина, по който се ръкуваше, ми разказа как хората започнали да го възприемат другояче. Почувствал, че сега се отнасят с по-голямо уважение.

Може би няма да се съгласите с мене, но аз съм убедена, че ние сме склонни да съдим за другите по начина, по който се ръкуват. Например, колкото по-отпуснато е ръкостискането, толкова по-малко увереност излъчвате. Твърде силната хватка пък може да бъде възприета като израз на вътрешна агресивност или като желание да се доминира във връзката. Така че, внимавайте и за това! Трябва да се стремите да имате здраво ръкостискане, което да продължава около три секунди. Това означава самоувереност и внушава доверие.

Ако пък желаете да вложите сърдечност и да покажете, че наистина харесвате другия, можете при ръкуване да хванете ръката му с двете си ръце. Слепващия път, когато срещнете някого, когото наистина харесвате, опитайте да хванете неговата - или нейната -ръка в двете си ръце. Това често изразява истинска сърдечност и ще придаде много топлота на вашите отношения.

Ако възнамерявате да се срещнете с нови хора, ще бъде необходимо да подготвите ръцете си за ръкуването. Ако сте жена, чиито ръце се изпотяват или лепнат, носете в чантата си тубичка с прах против изпотяване; мъжете могат да носят такава тубичка или носна кърпа в джоба си. Подсушаването на ръцете ви със спрей или носна кърпа в джоба преди ръкуването ще промени много впечатлението, което ще остави „ръката" ви.

Топлото искрено ръкуване определено ще ви помогне да установите по-близък контакт.

Една моя клиентка ми каза веднъж следното: „Знаете ли, наистина ви харесах веднага, защото почувствах колко сте сърдечна. Вие хванахте ръката ми във вашите две ръце, без да се поколебаете, и така здраво ме стиснахте!..." Веднага искам да кажа, че въпросният случай беше по-особен и това ръкуване имаше още по-голямо значение за нея, защото същата тази жена нямаше нормално оформени ръце - тя имаше генетичен дефект, при който пръстите са свързани един с друг, като ръкавица с един пръст. Тя беше толкова изненадана, когато аз протегнах ръце и се здрависах с нея, също както с всеки друг човек - не беше свикнала хората да се ръкуват нормално с нея.

Така че запомнете: едно здраво ръкостискане може да създаде веднага непосредственост и откритост при общуването.

4. Топлото „Здравейте!"

Когато поздравявате хората, не се страхувайте да покажете въодушевление. „Наистина съм възхитен, че ви срещам!" или „Толкова хубави работи съм чувал за вас!" - такива изрази „отварят вратите".

Не е добре да започнете с обикновеното „Как сте", когато се запознавате с някого. Много често това е само една изпразнена от съдържание и изтъркана от употреба фраза! В повечето случаи човекът, който използва този израз, въобще няма някакво желание да знае какво е действителното състояние на другия. Тази фраза може да прозвучи понякога и много натрапващо се. Повечето хора просто приключват въпроса, лъжейки: „Екстра, как сте?" след като нито се чувстват „екстра", нито пък и те се интересуват как сте в действителност. Ако не се интересувате наистина как е другият - не го питайте! Иначе това може да прозвучи като кухо празнодумство. Никога не се опитвайте да демонстрирате измислени чувства. Това поражда неискреност и по косвен начин съвсем не допринася за вашето самоутвърждаване.

Всички ние имаме нужда да престанем да общуваме с думи, които не означават нищо. Вашите думи са инструменти и като всеки един инструмент трябва да бъдат използвани с определено предназначение. Така че, знайте каква е причината да кажете това, което казвате!

Един поздрав трябва да бъде утвърждаващ. Гледайте другия право в очите, усмихвайте се и кажете: „Приятно ми е да се запознаем!" С усмивка и здраво ръкостискане вие се изправяте на добър старт в новото запознанство или в по-близкото опознаване на хората.

Ако пък наистина искате да узнаете как се чувства някой, запитайте го искрено. Щом искате да кажете „Как сте?", нека това да прозвучи като „Как се чувствате?" Наблегнете на думата „как" и „вие", като използвате по-силен тон на гласа и възходяща интонация.

Важното е винаги да изразявате истинските си чувства, като използвате адекватни емоционални интонации.

Сърдечна усмивка, гледане лице в лице, здраво ръкостискане и едно приветливо „Здравейте!" са градивните камъни на успешното запознанство.

Да целуваме или да не целуваме?

Случвало ли ви се е да се чудите къде, кога, как и дали е редно да целунете някого при среща? Е, добре. Не само вие си задавате този въпрос.

Целувката може да бъде също израз на определена национална култура. Веднъж участвах в журито за избора на „Мис САЩ". Чи-лийката Сесилия Болоко, бивша Мис Свят, също участваше в журито с мен. Тя беше довела и своята десетгодишна сестра Диана. Когато това малко момиченце дойде при мен и другите съдии, то раз-целува всички ни по двете бузи. Същото направи и когато си тръгваше — просто един латиноамерикански обичай. Нейният жест обаче стопли сърцата ни, всички много я харесахме.

В латиноамериканските страни и в Европа целуването е твърде разпространено: мъже целуват мъже, жени целуват жени, също така жени целуват мъже, мъже целуват жени. В Съединените щати, за съжаление, хората изглежда са малко по-стеснителни в това отношение, въпреки че на някои места, като Холивуд и Калифорния, е нещо естествено при среща да целунеш някого по бузата или по устата. Целувката често помага да се строши ледът и по-бързо да се сближиш с другия. Ако чувстваш към някого близост и сърдечност, няма причини да не го целунеш при среща. Напоследък вестник „Ю Ес Ей Тудей" писа, че баскетболната суперзвезда Меджик Джонсън и И. Томас се поздравили на игрището с целувка. Последва статия, която обсъждаше дали е правилно мъже да се целуват при среща. Аз мисля така: разбира се, че един мъж може да целуне друг мъж! Мъжете от цяла Европа и от Латинска Америка са правили това векове наред. При нас в Америка телевизионните водещи Арсенио Хол понякога посреща с целувка поканените в студиото мъже-участ-ници, а покойният Сами Дейвис и неговите приятели като франк Синатра, Дийн Мартин и Джери Луис открай време се целуваха пред публиката. Целувката е един сърдечен, любящ, мил човешки жест. И ние всички трябва да го прилагаме, а не да се срамуваме от него.

Веднъж в ресторанта видях един баща да посреща с целувка по устата своя син, когото явно не беше виждал доста време. Бях трогната от тази мила изява на чувствата между баща и син. Мъжете трябва да се чувстват по-свободно, когато се целуват за поздрав. Жените също не бива да се чувстват неудобно. Да целунеш представител на своя пол не означава непременно извратеност или съмнително поведение.

За съжаление мнозина от нас бяха възпитани според изискванията на 40-те и 50-те години - да не галиш децата си и да ги оставиш да реват, докато престанат... Много жалко е, че не осъзнахме своевременно колко психологически вредно и опасно е такова едно поведение. Липсата на нежна обич в ранната възраст може да създаде възрастен човек, който да среща по-сетне в живота огромни трудности при общуването с другите хора във всяко едно отношение.

Необходимо е да бъдем по-демонстративни в привързаността си към другите.

Кога и кого ще целувате, зависи само от вас. Подобно на актьорите, които са обучени да преследват определена цел във всяко свое действие, когато играят ролята си, вие също трябва да знаете своите цели и намерения, когато общувате с другите. Необходимо е да се запитате: „Наистина ли изпитвам топлота към този човек?" Целувката може да бъде един от най-изразителните жестове, така че когато целувате някого, погрижете се това да бъде истинска целувка, при която кожата се докосва до кожа - а не до въздух. Виждала съм толкова много светски дами „да целуват въздуха", за да не си развалят грима. „Здравей, мила!" - казват те и след това целуват въздуха, без дори да докоснат страните си. За наблюдаващия това изглежда фалшиво, а за този, който получава целувката, то изглежда повече от неискрено. Не се страхувайте, че може да разплескате грима си - след това ще го поправите в банята. Или пък - след като толкова много се страхувате - вместо целувка прегърнете сърдечно онзи, когото срещате.

Да прегръщаме или да не прегръщаме

Същите принципи, които важат за целуването, са в сила и за прегръщането. Вие бихте искали да имате свободата да докоснете другия човек, но едновременно с това желаете да покажете респект и да не нарушите физическото пространство на другия.

Хората се различават по своята нужда от физически контакт. При някои хора дори и най-лекият, no-скоро формален контакт, може да ги накара да се почувстват безкрайно неудобно. Преди няколко само години най-различни семинари и наръчници защитаваха „свободното прегръщане", така че мнозина награбваха на практика всекиго, когото срещнеха. Прегръщането е чудесно, когато се вписва в ситуацията. Но то може да изглежда твърде безцеремон-но или дори агресивно, когато е неподходящо!

Във ваш собствен интерес е да прегръщате другия, само когато това подхожда за създалата се ситуация - когато наистина изпитвате добри чувства към събеседника си и желаете да го прегърнете. Пак казвам: няма нищо лошо в това, мъж да прегърне мъж или жена да прегърне жена на публично място. Това само може да сближи хората.

Край на играта ,"Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" Защо хората толкова се страхуват да се срещат с нови хора? Наистина ли световните събития са ни направили да се страхуваме един от друг и да бъдем враждебни?

Всъщност, голяма част от опасенията ни идват от една малка игра, която играем сами със себе си и която се нарича „Аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Ние сме толкова погълнати от мисълта за това какво мислят другите за нас, че губим представа за онова, което всъщност искаме да им кажем. Казано накратко, толкова внимаваме в това да направим добро впечатление, че ставаме нервни и объркани. Преставаме да бъдем самите себе си.

Неотдавна срещнах г-н Блекуел, световноизвестния критик в областта на модата. Всяка година г-н Блекуел публикува очаквания с интерес - и със страх - списък на „десетте най-добри и десетте най-лоши" моделиери. Първоначално се чувствах малко нервна от предстоящата среща с великия Блекуел. Когато тръгвах за вечерята, ме обхвана направо паника. „Надявам се, че съм достатъчно добре облечена... Надявам се, че ще сметне, че изглеждам както трябва... Питам се, какво ли ще намери на роклята ми..." Облякла най-елегантното си официално снаряжение от Шанел, си казах накрая, че ако започне да ме преценява, той всъщност ще преценява не мене, а моделиера Карл Лагерфелд, така че няма защо да се безпокоя. Най-после бяхме представени един на друг. Чувствах, че нервнича, усещах, че не ми стига въздух. Исках да направя добро впечатление. Не исках да пише лоши неща за облеклото ми в своята неумолима рубрика. И тогава изведнъж си помислих: „Ама това е нелепо! Смени позицията! Престани да бъдеш толкова объркана, защото това ти пречи да бъдеш онова, което си! Дошла си, за да прекараш добре - забавлявай се тогава!" И точно това и направих. Вечерта мина чудесно. Г-н Блекуел и аз разговаряхме през цялата вечер, той се оказа забележителна личност - остроумен, чаровен, естествен. Беше съвършено различен от човека, който си представях, когато четях рубриката му или когато го гледах по телевизията. Бях направо изненадана да открия в процеса на нашия разговор, че и той бил точно толкова притеснен от срещата си с мене, колкото бях и аз. Той бил чувал добри неща за мене от общи приятели, бил чел книгата ми „Говори, за да спечелиш", също бил ме виждал по телевизията. „Исках да вярвам, че няма да намерите нещо неправилно в говора ми" - каза той, след което и двамата избухнахме в

смях.

Оказа се, че и двамата бяхме играли играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Почти всеки от нас играе понякога тази малка игра със самия себе си. Това може да затормози способността ви да общувате с хората. Играейки тази игра, вие губите поглед върху онова, което искате да кажете или върху онова, което другият действително може да предложи. Ако г-н Блекуел и аз се бяхме вкопчили в нашите предубеждения и продължавахме игричката „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля" със самите себе си, нямаше да прекараме добре един с друг. И именно защото и двамата съзнателно престанахме да играем тази игра, свалихме гарда и преодоляхме своята несигурност, се почувствахме съвършено спокойни един с друг и станахме приятели, преди още вечерта да е свършила.

Най-добрият начин да прекъснеш играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля", която се върти като магнетофонен запис в главата ти, е да се опиташ да бъдеш повече интересуващ се, отколкото интересен. Кажи си: „Това „аз мисля, че ти мислиш... не ми доставя удоволствие!" А след това продължи да търсиш контакт с другия, като го разпитваш за самия него или зачекнеш други теми от общ интерес.

Вместо да затъвате в страха си от срещата с нови хора, погледнете на тази среща като на възхитително предизвикателство и авантюра. След като престанете да играете играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и се опитате да станете повече заинтересуван, отколкото интересен, никога вече няма да се почувствате несигурен, когато трябва да се срещнете с непознати хора.

Лекарство против секваме на дъха

Артистът Кристофър Ламбер е красив и страшно „секси". Съмнение в това няма. Той просто излъчва обаяние и мъжко присъствие. Веднъж, излизайки от поредния сеанс в моя кабинет, Кристофър минал край една моя клиентка - Анет, млад юрист, която чакала пред кабинета ми. И когато Анет влезе в кабинета ми за урока, цялата бе пламнала, по врата й бяха избили червени петна. Не можеше да си поеме дъх и изглеждаше като че ще получи удар. „Това Кристофър Ламбер ли беше, дето сега излезе?" - запита тя. Когато й отговорих утвърдително, тя изплака: „Господи, толкова обичам Кристофър Ламбер! Не мога да повярвам, че го видях и ми каза „здравей"! Не мога да повярвам! Никога вече няма да бъда същата!..." Колкото и странно да беше, тази делова млада адвокатка се бе превърнала в прехласната ученичка, припадаща по своя идол от екрана.

Свикнала съм да срещам знаменитости - някои от най-големите звезди и политици са идвали в кабинета ми, и все пак сърцето ми започва да бие малко по-силно, когато срещам хора, които съм харесвала. Това се случва на всички ни - сърцето ти започва да бие по-бързо, дишането ти се учестява, дори дъхът ти спира или ти прилошава, когато срещнеш някой, от когото винаги си се възхищавал. В такива моменти надали можеш да направиш нещо срещу плъп-ването на адреналина в кръвта ти. И все пак, има нещо, което

можете да направите, за да възстановите незабавно своето самообладание! Поемете дълбоко въздух през устата, задръжте го три секунди и след това бавно го издишайте. Задържането на дъха е важно нещо - за цели три секунди (просто пребройте така: един картоф, два картофа, три картофа) не дишайте, а след това бавно издишайте въздуха през устата. За нула време ще възстановите контрола върху себе си. Ако направите това едва доловимо, никой няма да забележи техниката, която използвате, за да „върнете сърцето си на място". Направете това упражнение два или три пъти, ако е необходимо, докато продължавате да гледате въпросния човек. Просто поемайте въздух, задържайте го и след това бавно го издишайте. Правете това, докато се освежите, възстановите своето равновесие и престанете да се чувствате замаян и смутен.

Следващото нещо, което трябва да сторите, е да си изработите правилна стойка. Ако имате ясно съзнание за своята стойка, това може да увеличи вашата самоувереност при среща с хората. Стегнете коремните мускули и дръжте главата си високо изправена, като че ли е опъната нагоре с въже, захванато за темето ви. Отметнете едното си рамо назад, задръжте така, след това отметнете и другото си рамо. Това ще ви помогне да се чувствате по-уверен, „владеещ положението". Сега вече сте подготвен за срещата със своето божество. Просто се запътете към него и кажете „Здравейте!". Но се усмихвайте!...

Среща със знаменитости

Знаменитости, величия, ала и те са хора като вас! Чувстват като вас, вълнуват се като вас. Повечето изтъкнати обществени личности ясно съзнават, че именно техните привърженици - публиката или техните избиратели - са ги издигнали на мястото, което заемат. Така че те сигурно ще откликнат, когато ги заговорите -разбира се, като го сторите мило и с полагащото се уважение. А това ще рече, че не би трябвало да ги безпокоите, когато се хранят, да речем, или когато са потънали в сериозен разговор. Ако искате да заговорите някой човек, от когото винаги сте се възхищавали, независимо дали той е някаква знаменитост или не, всичко, което се иска от вас, е да поукрепите самочувствието си - нали знаете вече техниката на дишането и техниката за коригиране на „незначителната" стойка на тялото ви?

Една Коледа бях в Аспен, Колорадо. Оказа се, че и Доналд Тръмп бе там, присъстваше на същия прием. Винаги съм била възторжена почитателка на този човек. За мене това е истински делови човек, човек, който активира, движи и завършва успешно всяко дело. Много ми се искаше да се запозная с него. Приятелят, с когото бях, Бил фейрли, шеф на компанията „фейрли", предложи да ме представи на г-н Тръмп. Доста смутена, тръгнах да прекося салона към мястото, където стоеше моят идол. Прибягнах, естествено, до моето чудотворно дихателно упражнение - вече съм ви го описала. Вдишвах, издишвах по предписанията, а в главата ми се стрелкаха какви ли не въпроси. „Какво да му кажа?" „За какво бихме могли да говорим?"... Поех дъх, изпънах гърба си и отметнах назад рамене - наистина имах нужда да почерпя от стойката си малко самочувствие и увереност — и... се усмихнах. Това беше.

Ала и Бил фейрли - трябва да призная - е наистина „много печен" в представянето. Веднага ни подаде обща тема: „Доналд -каза той - това е д-р Лилиан Глас, специалист по общуването между хората. И тя като тебе е решила да изследва пътищата към успеха. Тя е автор на бестселъра „Говори така, че да успееш".

И така, запознахме се, поговорихме си, а по-късно си разменихме и книгите ни, с автограф.

Водете си навсякъде „свой фен"

Срещата ни с г-н Тръмп е чудесна илюстрация за това, колко полезно е да имаш до себе си някой, който да знае как да те представи в най-добра светлина. А това е най-добрият начин да бъдеш представен някому. Ще изглеждаш много по-надежден, а и много по-важен, когато някой изпее някой и друг дитирамб по твой адрес. Особено ако отивате на даден прием именно с намерение да се запознаете с някои люде, ще бъде чудесно да имате до себе си свой фен, някой, който ви подкрепя, уважава и се възхищава от вас (както и вие от него, впрочем!).

Когато заведох Бил фейрли на онзи прием в Аспен, аз имах възможност да го представя на някои известни личности, а и той ме запозна със свои приятели от политическите и деловите среди.

Нека този толкова необходим и полезен ваш фен бъде някой приятел, съпругът ви (съпругата ви) или просто някой познат, който ви уважава и ще знае как да ви представи на другите гости на приема. И, разбира се, умее да стори това така, че наистина да впечатли другите - ние винаги сме много по-речовити и по-смели, когато възхваляваме другиго, а не себе си.

Лайза, моя приятелка, умираше от желание да се запознае с един от гостите на приема, на който бяхме. Беше прочута рокзвезда, но аз не го познавах лично и малко можех да помогна. Но изход и начин винаги може да се намери! Когато прочутият певец остана за малко сам, хванах Лайза за ръка и се запътих към него. „Здравейте, аз съм Лилиан Глас. А това е моята приятелка Лайза Джонс, няма ваша плоча, която тя да не притежава!" Младият мъж бе явно

поласкан, разменихме по някоя дума, посмяхме се и ги оставих двамата с Лайза да си говорят за музика. Цялата работа свърши с това, че той й определил среща за другия ден...

Така че следващия път, когато сте сред нови хора, водете си свой привърженик, човек, който като истински ваш „запалянко" ще ви помогне да осъществите ползотворни контакти.

Действайте като катализатор

Когато представяте двама души един на друг, добре ще е да поназнайвате нещичко за своите подопечни. Така ще можете да намерите нещо общо помежду им, така че разговорът да потръгне. Тази обща отправна база може да бъде например страната или градът, от който идват, училището, което са завършили, специалността, някакво хоби, общи познати и пр.

Когато представяте някого, бъдете експресивен и открит, не пестете добрите думи, така че да се превърнете в катализатор на разговора. Вместо да кажете, примерно: „Фред, бих искал да те запозная с моята приятелка Клариса!", дайте на този Фред малко повече информация за Клариса. А се постарайте да намерите и няколко добри думи за нея.

Защо да не кажете, примерно, нещо такова: „Фред, искам да те запозная с моята много добра приятелка Клариса. Клариса се занимава с балет, но е и фантастична готвачка! Представяш ли си, учила се е да готви във франция!" Разширената информация ще позволи на Клариса да се стори по-интересна за разговор. Всъщност точно такава е и целта на едно представяне - да се отворят възможности за дискутиране на различни теми. В случая с нашата Клариса: балет, кулинарно изкуство, франция, следване в чужди страни, откога датира познанството с домакините...

Казано накратко, колкото повече информация предоставите за двамата нови познайници, толкова по-големи са шансовете те да открият общи теми — и общи интереси, за да могат да поведат разговор.

Налага се да се представите сами

Какво ще направите, ако много ви се иска да се запознаете с някого от гостите на приема, но наоколо не се мярка лице, което да ви представи? Има ли начин да кажете на въпросния обект на вашето желание, че сте „нещо" - или поне че сте много симпатичен - без да рискувате човекът да ви сметне за прекалено нахакан и... невъзпитан?

Има, разбира се! Има начин да се представите и сам. Първото нещо, което ще трябва да сторите в такъв случай, е да се усмихнете, да подадете ръка с едно простичко „Здравейте", а след това вече да кажете няколко думи за себе си: „Здравейте, аз съм Шийла Дитър, данъчен адвокат от Ориндж Каунти."

Предполагам разбрахте за какво става дума. Става дума за това, че не е достатъчно да кажете само „адвокат". Дайте на другия колкото се може повечко информация, с колкото се може по-малко думи! Колко по-лесно ще е на новия ви събеседник да отговори примерно „О, моят брат е специалист по данъчно облагане" или „Да, зная Ориндж. Бил съм там." И ето ви тема за разговор.

А можете и да споменете нещо общо за двама ви: „Здравейте, аз съм Шийла Дитър. Срещали сме се у семейство Шел миналата година." И ще заговорите за семейство Шел, а може би и за други познати от онова време.

От вас се иска едно: когато ще се представяте, да елиминирате изцяло всякакви колебания, съмнения и въпросителни - как ли ще реагира другия, как ли ще откликне... Отърсете се от всички отрицателни емоции, а и от някои не много ласкави отзиви за същия този човек, които може да сте дочули евентуално. Ако някой ви е казал, че е арогантен и заядлив, може пък с вас да не се покаже такъв! И още нещо: напълно е възможно изобщо да не е бил такъв, а да са само приказки.

И помнете: само не се впускайте да разправяте надълго и нашироко за себе си. Ще бъдете кратки - само няколко „ключови думи", казани ведро и стегнато и... една отключваща усмивка!

Когато не си спомнят за вас

Карла и Тони били на някакъв прием и Тони любезно предло-

жил да я запознае с приятеля си Тери.

- Няма да стане! - отвърнала Карла толкова грубо, че Тони се ококорил. - Не искам да го видя! Пет пъти ме запознават с него и всеки път се оказва, че той изобщо не помни коя съм.

Мои клиенти са ми разправяли, че направо намразват хората, които дори не помнят, че са се запознавали вече преди това.

Не бих казала, че нямат право, защото едно такова „забравяне" ти казва направо в очите „За мене вие сте без значение!" или „Толкова сте безличен, че дори и името ви не запомних!" Хайде сега вървете и не му се сърдете!

Ако някой е забравил кой сте, помислете преди всичко за това, че може пък човекът да има къса памет. Така че не се стеснявайте да му напомните - къде и кога сте се запознали, „не си ли спомняте?" и т. н. А е много възможно и да не са ви познали, защото сте променили външния си вид - ето, сега прическата ви е друга, понапълнели сте и пр.

Джина, моя клиентка, се бе изрусила, пластичната операция бе превърнала носа й в носле, сега се гримираше по друг начин и бе станала неузнаваема. Е, нима имаше право да се сърди, че някой не можеше да се сети, че са се запознавали?

Така я и посъветвах: да започне да се представя отново дори на познатите си. На партито отива при тях,,подава ръка и казва: „Здравейте, аз съм Джина Крайсън. Как сте?" Така хем ще избегне евентуална обида, хем няма да постави в неудобно положение човека, който се кани да се запознае с нея, а и ще събере пълна кошница с комплименти, че изглежда „стра-хот-но!".

Не бива да ви притеснява фактът, че се налага да се представите на някого повторно. Нали се разбрахме - усмихвате се, подавате ръка и „въвеждате отново името си във файла" на неговата памет.

За Бога, забравих името на този човек!...

Няма спасение! Забравили сте как се казва и това е! Коварна ситуация, в каквато сме изпадали неведнъж.

Съществуват няколко вариантни „излаза", към които ще прибегнете в зависимост от конкретния случай. Ако току-що сте се запознали, помолете събеседника си да повтори името си. Или можете да попитате „Как се произнася името ви по-точно?" Ако ви се струва, че едно такова повторно запитване може да обиди другия, извинявате се за момент, хуквате да намерите някой, който да ви прошепне името на „този човек" и моментално се връщате.

Нека да ви разкажа как блестящо „отигра" една такава коварна топка мой приятел, счетоводител. Точно се канел да представи на жена си новия си колега, също от Счетоводния отдел, когато с ужас установил, че не може да си спомни името му! Какво да стори?! И се спасил. Спасил се с една сполучлива шега. „Господи! - засмял се той. - Това шампанско изглежда проми мозъчните ми клетки! Точно се канех да ви представя един на друг!..." А после се обърнал към жена си: „Та как беше вашето име, мадам?" И така съпругата му подала ръка и казала „Сенди Гудман", а въпросният господин засмян до уши също се представил: „Здравейте, аз пък съм Алекс Гордън!" Е, какво ще кажете, а?

Хуморът планини отмества! И, както виждате, може да ви спаси в трудни ситуации. Така че се дръжте непринудено, бъдете прями, като не забравяйте торбата с шегите!

Как да запомним едно име

Съществуват проверени начини как да проверим способността си да запомним имена и да ги свързваме с определено лице, а не въобще.

Ако ви е трудно да запомните името на хората, с които се запознавате, твърде полезно ще е да се опитате да „жигосате" името в паметта си с помощта на някакъв епитет или с визуална представа. Ако, да речем, ви бъде представен някой си господин френк, веднага си представете някакъв „ужасно почтен" господин (англ. „franc" - честен, почтен).

По същия начин би следвало да постъпите - да си представите някаква камениста местност, ако новият ви познайник се казва господин Щайнфелд (нем. Stein - камък, Feld - поле).

Опитвате ли се да запаметите по този начин нечие име, включете на помощ всичките си сетива и представи - зрителни, слухови, вкусови и пр., които бихте могли да свържете с въпросното име.

Е, може да се случи и така, че някой ви е казал името си, но не сте чули добре. В такъв случай ще помолите новия си познат да го повтори, а веднага след това го повторете гласно и вие. При положение, че името е рядко срещано, спокойно можете да попитате как се изписва или какъв е произходът му. Това е чудесен начин да започнете разговор, а е и част от нашата хитрост за „жигосване" на името във вашата памет.

Опасностите не свършват дотук. Ами се хванете, че се обръщате към някого с чуждо име? Побързайте да се извините и моментално се коригирайте. След това вече по време на разговора ще повторите на няколко пъти името. Но без увъртания! Обикновено всеки опит за неверни обяснения е твърде прозрачен. Трябва да си признаете, че сте сбъркали името и толкоз.

Ако вие сте този, чието име са произнесли неправилно или са се обърнали към вас с чуждо име, непременно възстановете правдата, ала коригирайте другия меко и любезно.,

И още нещо: когато се запознавате, ще произнасяте името си ясно и отчетливо! Много хора измънкват нещо, като че се срамуват от името си. А точно начинът, по който казвате името си известява на околните много неща за самите вас. Ако измънкате името си едва-едва, сякаш ще заявите на хората, че самите вие нямате особено добро мнение за себе си, че на вас не може да се разчита. Ако го смутолевите - набързо и кратко - това ще се възприеме като сигнал, че се чувствате незначителен и маловажен. Ако ли пък оповестите името си с висок глас, може да ви сметнат за самомни-телен или тщеславен.

Така че, ако допускате някоя от тези грешки, може да създадете съвършено погрешно впечатление, колкото и да не ви се иска да е така.

Всичко може да се усъвършенства

Да, дори и начинът, по който поздравявате хората, може да се култивира!

Александра, също моя клиентка, бе от хората, които могат да си позволят да се появят в супермаркета по анцуг, без грим и по джапанки - та да се чуди човек защо всъщност всички наоколо им се усмихват и ги поздравяват като братовчеди. А истината е много проста: Александра стъпва „като на пружини", на лицето й усмивката не залязва, за нея хората наоколо са от плът и кръв, а не някакви „телеграфни стълбове"!

Да, Александра е жизнерадостна и весела. Не мислете, че в живота й всичко върви по мед и масло! Съвсем не е така, но тя умее да се владее и да не изкарва на показ отрицателните си емоции там, където не им е мястото. Тя има някаква вътрешна светлина, едно излъчване, което я превръща в един само миг в звезда, където и да се появи. Всичко в нея - стойка, изражение, походка, излъчва топлота. А помислете си само колко много хора се влачат около нас като пребити, без живец, като че само чакат да ги сполети следващата беда!

Как можете да станете лъчезарни и жизнерадостни като моята

Александра?

Първо, трябва да сте наясно, че „киселото изражение" не е нищо повече от лош навик.

Второ, отворете душата си за хората и за събитията - живейте заедно с тях! Това ще ви оживи и ще ви накара да се чувствате по-добре.

Трето, заобиколете се с любящи приятели. Защото ако хората държат на вас, те ще ви позволят да си създадете атмосфера, изпълнена с положителна енергия, една благодатна почва, от която ще жънете щедри плодове.

Четвърто, изхвърлете от живота си хората, които не са готови да ви подкрепят, тези заклети отрицатели и унищожители на всеки стрък радост. Защото вместо да обогатяват тази благодатна почва, само тровят атмосферата около вас.

И си създайте навик да бъдете щастливи и ценени. „Обръщам се към вас..."

Решите ли да заговорите някого, добре ще е да повторите няколко пъти името му по време на разговора. Така не само ще го запаметите, но и събеседникът ви ще остане с впечатление, че държите на него.

В наши дни много жени запазват след брака моминското си име, а и немалко мъже благоволяват да прибавят към името си с тире и фамилното име на жена си. Вашето задължение е да се съобразявате с техните желания и да използвате името, което са си избрали.

Не си позволявайте свободата да говорите на малко име -освен, разбира се, ако те сами не са ви помолили изрично за това. Лично аз в моята практика се обръщам към всички с фамилното име, докато те не ме помолят да мина на малко име.

Когато пред името на някой стои някаква титла или звание, да речем, думичката „доктор", несъмнено сте длъжни да се обръщате с тази титла. В края на краищата след като човекът се е трудил и мъчил осем-десет години, за да защити научната си степен, той положително заслужава и уважение и подобаващо титулуване.

Впрочем, ако можем да говорим за някакви правила, всичко се свежда до една единствена думичка - респект. Едно от най-важните неща, които липсват в нашия поздрав към хората около нас, е именно уважението.

Не мога да не ви разкажа за Вера, друга моя клиентка - дългогодишна касиерка в една банка. Тя е невероятна! Няма припряност, няма нервничене! За нея всеки клиент е като че ли единственият и най-важният човек на света. За всекиго отделя и време, и любезност. И не е чудно, че когато директорът на банката се опита да пренасочи клиентите към друга касиерка, обикновено чува кратичкият отговор: „Благодаря ви. Но ще изчакам Вера!" Виждате ли, Вера е ярка илюстрация за това, че хората са готови да висят на опашка, само и само да получат от тази твърде дефицитна стока - уважението.

Галени имена и промени в името

Джини е живо, отворено, чаровно момиче, същински слънчев лъч за хората, които я познават. Всички я наричат галено „Слънчо". Името толкова много й подхожда, че постепенно измести истинското й име и тя си стана „Слънчо".

Въпреки че галените имена могат да звучат твърде подкупващо при обръщането ви към някого, няма да бъде във ваш интерес да се обръщате на галено име, освен ако се сближите и получите разрешение от самия човек да го наричате така. Това е въпрос на уважение. Например галеното име на Дъстин Хофман е „Дъсти" (англ. „Прахчо"), ала това име той пази само за хората, с които е близък. Ако искате да се обърнете към някого с прякора му, не се

притеснявайте най-напред да опитате: „Мога ли да ви наричам Смайли (англ. „Усмивко") или „Мога ли да ви наричам Бъни" (англ. Зайо) и пр.

И най-главното. Никога не си правете шеги с името на другия. Има хора, чиито имена звучат смешно. Можете да сте сигурни, че тези хора са чували най-различни шегички за името си и от други хора и съвсем няма да са очаровани от това. Така че покажете уважението, което се полага, и се отнасяйте към тяхното име толкова сериозно, колкото се отнасят и те самите.

Ако не харесвате собственото си име, сменете го или приемете някакво умалително име. Всички сме чували да казват: „Какво пък има чак толкова в едно име!" Е, добре. В името има много нещо, защото вашето име отразява самия вас и показва кой сте.

Не е необходимо да сте актьор, търсещ нов имидж, за да смените името си. Ако сте притеснени от името или прякора си, ако това име ви е тежало цял живот като воденичен камък, сменете го!

Джулиън, един мой клиент, направо мразеше името си. Ненавиждаше това, че хората винаги смятаха, че е жена и все получаваше писма до г-жа или госпожица Столър, а не до г-н Столър. Той смени името си на Джеф. Хората упорстваха и след това да го наричат Джулиън, но той вежливо ги поправяше с думите „Името ми е Джеф".

На времето Робърт Ламб, един от солистите на група „Чикаго", бе известен като Боби Ламб, докато един хубав ден не реши да се прекръсти на Робърт. Просто осъзна, че е претърпял пълна метаморфоза - бе възмъжал, бе станал баща на три деца и реши да промени името си с по-подходящо. „Боби" представляваше миналото му, „Робърт" - неговото настояще. Сега той си е Робърт и казва, че се чувства като възрастен, а не като Боби от миналото. Така че ако се чувствате неудобно с името си, не се страхувайте да го промените.

И напротив, ако се чувствате добре с името си, всеки друг също ще се чувства добре с него. Например много хора се подиграваха на името Силвестьр, преди Силвестър Сталоун да го превърне в голямо име, с което човек да се гордее.

От вас зависи да се чувствате добре с името си. А ако не се чувствате, пак от вас зависи да се освободите от него и да се преименувате.

Поздравът у различните пародии култури

Страхът от срещи и запознаване с нови хора може да бъде резултат от различията в различните култури. В нашия раздвижен свят ние все по-често влизаме в контакт с хора от различни народи и понякога несъзнателно можем да създадем погрешно впечатление.

Хората от някои чужди нам култури могат да ни се сторят студени, високомерни или пък прекалено експанзивни. Ако не сте запознати с етикецията на поздрава в дадена култура, може да останете с напълно погрешни впечатления, които могат да се отразят зле на връзките ви с дадено лице.

За да можете правилно да поздравите хората от даден народ или регион, би трябвало да се заемете са понаучите нещо за тяхната култура. Това не само ще внесе повече уважение в общуването ви със съответния човек, но и ще го направи много по-лесно.

За да ви помогна да научите как трябва да поздравявате при среща хората от различни страни и култури, ще дам една таблица.

Поздравът по света

СТРАНА       ПОЗДРАВ

Африка - ръкуване, официален поздрав.

- избягвайте „Хай" (англ. „Hi")

Австралия - говорете на малко име

- горещо ръкостискане

- махане с ръка (от разстояние)

- между мъже-приятели се използва „друже" (англ. „mate")

Австрия - поздравявайте хората, независимо от това дали са ви познати или непознати

Белгия - ръкуване

- жените първи подават ръка

- близки приятели се целуват по бузата

Британски острови - ръкостискане, Hello

- обръщайте се с титлата, за да покажете уважение

Канада и САЩ -сърдечно ръкостискане

- сърдечно Hello

- близки приятели се прегръщат

- обръщение с титлите

Централна - прегръдката мезоду приятели е нещо обик-Америка     новено

- при среща и сбогуване жените се целуват по двете бузи

Китай, Тайван, - използвайте цялото име и титлата Хонконг - фамилното име се казва първо

Фиджи - усмивка с високо вдигнати вежди

- докосване по време на разговора

- ръкуване

- говорене на малко име

Франция - еднократно бързо ръкостискане, лека прегръдка при среща и сбогуване

- жените винаги подават първи ръка

Гърция - ръкуване

- сърдечна прегръдка при среща и раздяла с целувки по двете бузи

- при близки приятели слагане ръка на рамото

Унгария, Румъния, - ръкуване България, Полша, - титулуване

Чехословакия - открита сърдечност при близки приятели

- при младите хора се използва малкото име

-  близки приятели и роднини се целуват по бузата

Индия - поздрав „намасте" - дланите на двете ръце се допират и ръцете се поставят под брадичката

- жените не се докосват

Израел - сърдечно ръкостискане

- потупване по гърба

- обикновено се говори на малко име

- титлите нямат значение

- вместо „добър ден" и „довиждане" се казва „шалом"

Япония - поздравявате с поклон - колкото по-дълбок е поклонът, толкова по-голямо е уважението

- отговаря се с поклон, който е точно толкова дълбок и продължителен, колкото е поклонът на другия

- използвайте титлите

- след представянето се разменят визитни картички

Корея - лек поклон с ръкуване

- ръкуване или с двете ръце или само с дясната ръка

-  цялото ви внимание е насочено към този, когото поздравявате

Малайзия - ръкуват се само мъжете

- лек поклон или навеждане на главата при поздравяване на по-възрастни

-не се ръкувайте с по-възрастни от вас

- мъжете, които са близки приятели, хващат и двете си ръце

Средния Изток - на малко име се говори само между близки приятели

- титлите имат голямо значение

- ръкуване

- мъжете се целуват по бузите

Нова Зеландия - любезен официален поздрав, любезно „Как сте?"

- винаги използвайте титлите

- ръкуване

- жените първи подават ръка

Пакистан - ръкуване

- мъжете не се ръкуват с жени

- използвайте титлите и фамилното име

Португалия - сърдечна усмивка, ръкуване

- използват се титлите, освен при близки приятели

Сингапур - ръкуване, придружено с лек локлон

- използват се титлите

Южна Америка - сърдечни думи на приветствие, като напр. „Abrasos!" (исп. „прегръщам те")

- прегръдка

- целуване по бузата

- използване на титлите

- на малко име се говори, само ако са ви предложили това

- децата винаги се прегръщат през раменете

Испания - ръкуване - и при мъжете, и при жените

- прегръщат се само близки приятели, които не са се виждали дълго време

- титлите се използват винаги, освен при много близки познати

- на малко име се говори само при близки

- поставянето на „дон" или „доня" пред малкото име показва уважение

Русия - ръкуване с лек поклон, изразяващ уважение

- изговаряне на името при ръкуване  - само когато се запознавате

- добри познати се целуват три пъти по бузите, една след друга, и се прегръщат

Швейцария - ръкуване

- размяна на учтивости и официални думи за поздрав дори между непознати

- използват се титлите и фамилното име, освен при близки приятели

Тайланд - не се ръкувайте

- поздрав „уай"   - двете ръце са поставени една до друга на гърдите, като за молитва, правите лек поклон. Колкото ръцете са по-високо, толкова по-голямо е уважението

-  „уай" има значение на „съжалявам", „здравейте" или „благодаря"

- говорете само на малко име.

Преди няколко години на посещение в Америка дойде Папата. Той остави незабравими впечатления не само поради своята одухотвореност, но и заради начина, по който влизаше в контакт с всеки един. Неговите думи за поздрав преодоляваха всички културни бариери, тъй като хората чувстваха нещо много лично, излъчващо се от него. Той гледаше хората внимателно в очите - буквално всекиго, с когото пътят му се кръстосваше. Папата е изключителна личност, надарен с широта, проникновение и всеотдайност. Ние всички можем да се поучим от тази необикновена личност как да общуваме искрено с другите хора.

Дори ако имате чувството, че всички житейски теглила са се стоварили на гърба ви, вие дължите на другите респекта и уважението, които се полагат: необходимо е да излезете за миг от проблемите си и да „се посветите" на другия. А след като започнете да разговаряте с него, сами ще се изненадате от способността си да създавате връзка с хората. Всички ние можем да постигнем това, стига да започнем от основните положения за създаване на първите контакти.

Глава втора

Добър събеседник ли сте?

Добър събеседник можете да наречете онзи, който притежава дарьата да накара всеки, с когото разговаря, да се чувства значима личност, да го накара да се чувства така, като че ли никой друг в момента не съществува.

И така: за да станете добър събеседник се изисква да знаете как да започнете разговор, как да го поддържате и как да го завършите.

Как да започнем разговор, когато сме поканени на гости

Да започнеш разговор обикновено означава да излезеш с открити позиции, или с други думи, „да строшиш леда". Най-добър „ледоразбивач" е онзи, който може да види положителното у хората - помнете, че последното нещо, което хората биха искали да чуят от вас, са киселите ви забележки колко безвкусна е храната на вечерята, където сте поканен, колко е шумно, колко лошо са облечени гостите...

Един комплимент винаги троши ледовете. Не се страхувайте да отбележите: „Изглеждате великолепно в тази дреха", „Коланът ви е страшно интересен", „Имате странно излъчване" и още, и още хубави думи, които в повечето случаи ще ви помогнат да оставите благоприятно впечатление.

Самите вие пък можете да прибавите нещо необикновено към тоалета си, та то да привлече вниманието на някой от присъстващите и те „да счупят леда".

„Приемите на Х. са били винаги много приятни" е друг добър подход за стопяване на ледовете. Такива изрази създават т. Нар. „позитивно пространство" за събеседника и за неговата благоприятна реакция.

Всяко съобщаване на някаква новина е също добър подход за улесняване на общуването ви с хората. За всички нас е важно да знаем какво става по света. По радиото и телевизията днес има повече предавания на новини, отколкото когато и да било досега. Затова никак не върви да бъдеш зле информиран в тия дни (и на тази възраст!). Просто сте длъжни да бъдете добре информирани, особено когато ви предстои да се срещнете с нови хора!

Разговорът за времето е друга класическа комуникативна тема. Колко много добри познанства и приятелства са започвали с едно „Вижте какво хубаво време имаме!"... Това явно е подкана за разговор и откликът на партньора е верен признак дали той се интере-

сува да разговаря с вас или ще трябва да си потърсите някой друг събеседник.

Помнете едно: всяко открито заговаряне на събеседника, всяка „открита позиция" ще ви помогне да създадете връзка, при условие обаче, че тази ваша позиция е позитивна, а не негативна!

Вашето отиване към разговор не бива да издава някаква преднамереност. Следването на някаква предварително набелязана „линия" отблъсква!

Най-добрият начин да въвлечете някого в разговор е да бъдете искрен и почтителен. И нека събеседникът ви да почувства колко интересен за вас е разговорът ви с него.

Поддържане на разговора

След като връзката е направена и разговорът потръгне, най-добрият начин да го поддържате е да задавате на събеседника си въпроси, които не изискват отговор само с ДА или НЕ, а въпроси, които показват, че наистина очаквате някакъв отговор. Например, някой ви казва: „Аз съм от М.", можете да отвърнете с „О, бил съм там", като продължите: „От колко време живеете там?" Другият: „Там съм роден и все там съм живял". Вие: „Много рядко съм срещал кореняк! Семейството ви също ли е от там?" и т. н. От този разговор се разбира, че трябва да задавате въпроси, отнасящи се до последното, което е казал вашият събеседник. Просто вникнете в онова, което той току-що е казал и го разпитвайте повече за него. Тази техника на водене на разговор можем да наречем „подход на разработване на темата" - най-обикновената техника на добрия репортер, който иска да получи добро интервю.

„Разработването на темата"

Когато задаваш въпроси, избирай такива, които карат другия да задълбочи отговорите си. Действай като репортер - разпитвай, без да ставаш много натрапчив. Например:

Ти: „Имате ли предпочитания в яденето?"

Той: „Обичам италианската кухня"

Ти: „О, и аз бях в най-добрия италиански ресторант миналата седмица. Какво ще кажете за пермезана?"

Той: „Страшен е!"

Ти: „А ходили ли сте в Италия?..."

Щом улучите нещо заинтригуващо, продължавайте да питате, за да накарате събеседника да се задълбочи в темата колкото е възможно повече. Добрият събеседник навлиза в онова, което раз-казват другите.

И още нещо: описанието е най-добрата форма за общуване, тъй като поддържа интереса и стимулира хората към разговор. Вместо да кажете, че приемът у Л. бе забавен, кажете защо бе забавен.

Опишете защо сте прекарали добре, кой е бил там, какво се е " случило. Спрете се на подробностите, използвайте думи, съдържащи представи, рисувайте картина пред очите на събеседника си. Например: „Беше фантастично! Имаше дори оркестър - музикантите бяха облечени в бяло и изпълняваха стари шлагери. Целият салон бе декориран също в бяло, имаше много цветя, чудесно подредени..." Ако описанието ви е ефектно, можете да накарате събеседника си да се оживи, да поведете разговор, сякаш че и той е бил там...

Бъдете наблюдателни! Реагирайте правилно!

Да бъдеш добър наблюдател и да реагираш правилно означава да внимаваш за настроенията и намеците на събеседника, изразявани било с лицето, било с езика на тялото. Например, ако попитате някого дали родителите му живеят наблизо и той се намръщи или се дръпне нелюбезно, това просто ще означава, че сте навлезли навярно в деликатна област. Може да е загубил някой от семейството си или да не е в добри отношения с родителите си, или просто да иска да ви каже, че това не е ваша работа и сте твърде любопитен.

Внимавате за сигналите, подавани от очите на събеседника! Ако той постоянно се зазяпва на другаде, ако ви гледа с отсъстващ поглед, то явно не сте му достатъчно интересни. В такъв случай бихте могли да си помогнете с „Изглеждате малко преуморен, има ли нещо такова?" или направо приемете подадения сигнал, прекратете разговора и се отдалечете.

Визуалните знаци, идващи от събеседника ви, могат да ви кажат точно толкова - та дори и повече - от онова, което той би ви казал с думи.

Вложете лична нотка в онова, което казвате!

Когато разговаряте с някого, задавайте въпросите си и отговаряйте на неговите въпроси, като изразявате личното си отношение: „О, вие идвате от К.? Ходим всяка зима недалеч от там. Ходите ли и вие? Много обичам това място..." След като направите личния си коментар по неговия отговор, задайте друг въпрос. Така ще се получи „взаимен разговор" - не обръщайте разговора в монолог, това отегчава другия!

Не правете така например: „О, обичам К.! Обичам да ходя на ски през зимата, а през лятото на риба по езерата. Дори смятам да си купя място в К., ако мога да събера парите. Просто сега не мога заради новата кола, която купих тази година с хонорарите си..." Това тотално разсейва и прекъсва връзката ви с хората.

Запомнете: трябва просто да подадете малко информация, да зададете въпрос, да изчакате отговора и отново да продължите с въпрос.

„Какво ви дразни най-много при разговор с някого?"

В повечето случаи когато ни е неприятен начинът, по който даден човек говори, ние не можем точно да кажем какво именно ни дразни.

Една интересна анкета по този въпрос провежда институтът ГАЛЪП в САЩ, като обхваща с въпросите си мъже и жени на различна възраст, от различни краища на страната, представители на различни нива на доходи и на образование. От участниците в анкетата е поискано да оценят единадесет най-често срещани говорни навици - дали те смятат тези навици за неприятни и в каква степен. Това единствено по рода си изследване ни дава ценна информация за онова, което може да дразни околните в нашата реч.

Резултати от анкетата на института ГАЛЪП на въпроса „Какво ви дразни най-много при разговор с някого?" (Цифрите показват проценти на отговорите.)

	Много неприятно	Не дразни	Не мога да кажа
Прекъсване на събеседника	88	11	1
Ругатни и грубости	84	15	1
Мънкане, неясно говорене	80	20	0
Говорене на висок глас	73	26	1
Говорене с монотонен, скучен глас	73	26	1
Използване на ненужни думи, като: „викам, разбираш ли, нали така" и пр.	69	29	2
Носово произношение	67	29	4
Бързо говорене	66	34	0
Граматически грешки, лошо произнасяне на думите	63	36	1
Писклив, остър глас	61	37	1
Чужд акцент, говорене на диалект	24	75	1

Едно допълнително изследване по този въпрос обаче показва стопроцентово, че за всички анкетирани е най-неприятно, когато другият непрекъснато говори само за себе си! Хората се дразнят от онези, които непрекъснато повтарят думичката „аз" и не слушат какво им говориш. Никой не обича самовлюбения събеседник.

Няколко съвета за поддържане на разговора

Ето какво може да ви помогне да бъдете добър събеседник: 1 Внимавайте за езика на тялото си и израза на лицето си! Необходимо е да осъществите при разговора връзка лице в лице, без обаче да навлизате в „личното пространство" на събеседника. Бъдете физически изразителен, но не прекалявайте с движенията, избягвайте прекомерното жестикулиране!

2.  Не прекъсвайте събеседника! Видяхме, че 88% от анкетираните от института ГАЛЪП намират прекъсването, когато разговарят, за много неприятно. Ако искате да бъдете добър събеседник, трябва да поведете борба с импулса си да прекъсвате другия. Оставете го спокойно да завърши мисълта си. Поемете дъх, задръжте малко въздуха (заедно с езика си!) и изчакайте другия да завърши каквото има да каже.

3.  Използвайте широк набор от теми. Не можете да си представите колко важно е да сте в курса на събитията, като черпите информация от вестниците, списанията, радиото, телевизията. Така ще бъдете в състояние да разговаряте на различни теми. Но внимавайте!  Когато говорите с някого, когото не познавате достатъчно, ще е най-добре да избягвате политиката, религията и всичко, по което може да се спори поначало.

4.  Не клюкарствайте! Ако започнете да говорите по адрес на някого, рискувате да засегнете лицето, на което поверявате клюките, тъй като е възможно да има връзка между него и обекта на вашите приказки. Освен това, то ви принизява в очите на другия, така че не се занимавайте с клюки!

5.   Проявявайте чувство за хумор! Всеки се радва на някоя смешна история или шега. Обаче внимавайте: хуморът на сексуални или етнически теми често буди смях или поне захилване, но общият ефект не допринася кой знае колко за „цялостния ви имидж". Някой може да се засегне от шегите ви и да започне да ви избягва като неприятен.

6.  Влагайте жар и ентусиазъм в думите си! Не се страхувайте да покажете ентусиазъм и да вложите разпаленост там, където това е възможно. Посрещнете с въодушевление думите на събеседника си, така ще му покажете, че се интересувате от онова, което ви разказва.  

7. Бъдете гъвкави в своята гледна точка. Старайте се да бъдете колкото се може по-великодушен и „отворен" за мненията на другите. Опитвайте се да видите нещата и през погледа на събеседника. Разбира се, че можете да изразите собствените си възгледи, но не ги изразявайте враждебно, обидно и нападателно.

Завършване на разговора

Ако сте започнали някакъв разговор и ви е трудно да го приключите, имате на разположение редица деликатни начини да сигнализирате на събеседника, че разговорът трябва да свърши, без това да го засегне.

Прекъсването на контакта чрез погледи е подходящ начин да подсетите другия, че се готвите да привършите разговора. Ако приемем, че по време на разговора сте поддържали пълен зрителен контакт „очи в очи" със събеседника, то като насочите погледа си в друга посока, ще подадете дискретен сигнал за приключване.

Друг начин да подадете сигнал, че разговорът приключва, е да използвате изрази като: „Добре, съгласен съм!" или „Непременно!" или да използвате изявления като „Наистина, беше ми много приятно да поговорим!". След това можете да се опитате да обобщите онова, което сте казали. При такова обобщение - рекапитулация - на разговора, гледайте събеседника си в очите и акцентирайте върху ключовите положения, до които сте стигнали - вашите и неговите. Ще завършите чудесно с едно: „Надявам се, че скоро ще имаме случай да говорим отново!". Но каквото и да правите, не лъжете! Ако нова среща с него не ви интересува, не споменавайте възможността за такава само от учтивост. Това е лицемерие! Кажете само „Беше ми приятно" и си тръгнете.

Много важно е да приключите разговора с уверен тон, отчетливо, като говорите с ясен глас и използвате подходяща интонация, така че да оставите положително впечатление.

А накрая завършете срещата с приветливо ръкостискане. Последното впечатление от един разговор може да бъде толкова важно, колкото и първото!

Глава трета

Как да печелим приятели... сега, през 90-те години

Преди повече от половин век Дейл Карнеги написа своята забележителна книга „Как да печелим приятели и да влияем на другите". От тогава до днес повече от 30 милиона американци са си купили и са прочели тази книга. Заложените в нея принципи продължават да се изучават в стотици курсове из цялата ни страна, а и в чужбина.

И все пак, макар и Дейл Карнеги да е обхванал широк диапазон и да е изиграл действително огромна роля в онези дни, тази уникална негова книга е написана за определен исторически етап, за определени обществени отношения. Така че е редно да се запитаме, продължават ли неговите постановки и идеи да са актуални и днес, след повече от петдесет години.

Напълно разбираемо би било, ако тази истинска библия за човешките взаимоотношения се окаже днес ирелевантна за съвременния човек, продължаващ да се стреми към контакти. Изминал е немалък период от време, междувременно три войни са бушували, днес икономиката бележи нечувани успехи, свидетели сме на истинска революция в областта на комуникациите, използващи направо фантастични компютърни технологии... Сателити направо обстрел-ват домашното ни огнище с информация от всички части на света, компютърът властва в живота ни... Всичко се е променило - категорично и безвъзвратно - ценности, морални предписания и канони, отношението ни към света, стилове, представата ни за това кое е приемливо и кое не...

Днешните хора са много по-образовани, много по-начетени, много по-изтънчени, отколкото хората от времето на г-н Карнеги, когато висшето образование е било привилегия на малцина.

Днес едва ли не всеки има възможност да се образова, да трупа дипломи и докторски титли. Хората са други: по-открити, повече склонни към самопознаване (и самопризнания!), готови на непринудени сексуални откровения.

Много от идеите и препоръките на г-н Карнеги продължават все още да звучат правдиво, въпреки многостранните и дълбоки промени в нашето общество, ала има и неща, които са остарели и

трудно могат да намерят приложение в общуването между нашите съвременници.

Така например, г-н Карнеги ни учи: „Говори езика на интересите на събеседника си!"

Въпреки че да изхождаш от интересите на другия може да бъде добро начало, „да отвориш" събеседника към себе си, ако го направиш, то много често ще се изтълкува като фалшиво или покровителствено. В наши дни добрата комуникация е отношение „вземам и давам", където и двамата партньори трябва да говорят, вече изхождайки от взаимните си интереси.

Дейл Карнеги казва: „Помнете, че името на човека е най-сладкият и най-важният звук за него във всички езици".

Наистина, не е лошо да се повтаря името на човека от време на време при разговора, тъй като това е част от процеса на „запечатване в паметта", т. е. да запомните нечия самоличност в ума си така, че да не го забравите.

Използването на името на събеседника в разговора може да послужи също и като средство за привличане на вниманието, когато се изтъкват важни моменти. Ако обаче непрекъснато повтаряте името на другия по време на разговора, тази техника ще загуби заряда си като средство за привличане на вниманието и ще се превърне в досада. Това може да попречи на линията, която искате да прокарате.

Дейл Карнеги пише: „Никога не казвай на другия, че не е прав".

Не мисля, че това е много добър съвет. Трябва да поддържате своето самоуважение и да не бъдете лицемер. Спестяването на информация или позицията „не разлайвай кучетата" може да ви докарат само неприятности в наши дни. Само ще си създадете отрицателни емоции и ще си ги натрупате. В днешния свят да бъдеш добър във връзките с другите хора означава да бъдеш открит, честен и прям - а отгоре на това и тактичен.

Има начини да кажеш някому, че не е прав, без да го обидиш: „Мога да оценя онова, което ми казвате, господине, но мненията ни по този въпрос са различни". Но понякога, независимо от това колко сте тактичен, се случва да имате работа с хора, които просто не ви слушат. В такъв случай може да се наложи да му кажете твърдо, но учтиво, какво мислите и защо смятате, че греши.

Дейл Карнеги казва: „Ако не сте прав, признайте си го бързо и категорично".

Как е възможно философия, която не ви позволява да кажете на другия, че не е прав, да изисква от вас „да си признаете бързо и категорично", че вие не сте прав? Дали е във ваш интерес наистина да бъдете чак толкова бързи в отказа си от своята гледна точка?

Наистина, добронамерено е да приемете, че не сте прави; важно е обаче да знаете как да си признаете това, така че да „запазите лице" и да не се дискредитирате. Вместо да приемете подхода „бързо и категорично" на Дейл Карнеги, бихте могли да кажете „Знаете ли, размислих малко и наистина разбирам какво имате предвид", така ще кажете, е не да смутолевите „Не бях прав, вие сте прав". Съществено е да признаете, че не сте били прав, но не и да се обявите за враг на самия себе си, като кажете „Колко глупаво от моя страна!" или „Какъв глупак съм наистина!". Трябва да проявите към себе си толкова деликатност и разбиране, когато признавате, че грешите, колкото бихте проявили и към другите хора.

Според Дейл Карнеги, за да спечелиш другите за своя начин на мислене, трябва да го накараш веднага да каже „Да, да".

А какво става, ако той (или тя) не са готови да се качат на твоята каруца и веднага да кажат „Да, да"? Това, че някой казва да, не означава, че непременно се съгласява с всичко останало. Днес хората са твърде обиграни, за да се хванат на такива прозрачни манипулации. Ако се опитвате да подработите някого, има опасност да изгубите неговото доверие. Най-добрият начин да спечелиш някого за твоя начин на мислене е да споделиш с него своите идеи честно, прямо и открито, с нотка на самочувствие.

Дейл Карнеги казва: „Остави другия да говори повече!"

В идеалния случай един разговор би трябвало да бъде 50 на 50 споделен опит за двамата събеседници, което „включва" също и вас. Сполучлив начин да привлечете събеседника си да вземе участие в разговора е да задавате въпроси, които водят до обмен на мисли, така че да се осъществи онази 50:50 размяна между хора, споделящи мисли, чувства и възгледи.

Дейл Карнеги казва: „Остави другия да си мисли, че идеята е негова".

Това е неприемливо. То е неискрено и нечестно. След като вие давате идеята, тя си е ваша. Нужно е да я отстоявате. Не бива да позволите другите да мислят, че вашата идея е тяхна, само за да ги спечелите за някаква кауза. Това е манипулативен похват и не отговаря на предназначението на съвременните човешки отношения.

Дейл Карнеги казва: „Започни разговора с похвала или добра оценка".

Съгласна съм, че една малка похвала може да измине дълъг път, ако е искрена. Проблемът е обаче, че твърде много похвали могат да се превърнат във венцехвалене и да бъдат схванати като неискреност. Това често подсилва фалша и означава, че сте се присъединили към по изгодната страна или „ги четкате", за да ги подготвите за неизгодните условия, които ще им сервирате. Ако вашите похвали са твърде несдържани, това може да предизвика

само въпроса — какво ли иска този от нас. Ако пък имате да кажете нещо неприятно на някого, бъдете прями и искрени. Не бива да го гарнирате и захаросвате.

Дейл Карнеги казва: „Не посочвай направо грешките на другия!"

Напълно отричам този съвет. Прекият и честен подход е най-добрият начин да се изправите пред хората. Ако искате да обърнете внимание на някого, че е направил грешка, в общ интерес е да го кажете честно и открито. Ако не реагирате открито, човекът, който е сгрешил, може да не разбере грешката си и пак да я повтори. В резултат на това само ще натрупате у себе си негодувание към тези, които грешат. Ето защо е необходимо да се опълчите фронтално срещу грешката.

Дейл Карнеги казва: „Говори за собствените си грешки, преди да критикуваш другите".

Тази философия изхожда от положението, че хората не могат да преглътнат критиката, ако не е обвита в шоколад. Не започвайте да критикувате себе си, само и само за да накарате другия да се чувства по-добре. Такова покровителствено поведение е неприемливо.

Дейл Карнеги казва: „Хвали и най-малкото подобрение, хвали всяко подобрение. Бъди радушен в одобрението и щедър в похвалите".

Повечето хора схващат прекомерните похвали като неискрени и фалшиви. Въпреки че е хубаво да отбележите колко сполучлива е нечия програма за отслабване, оценявайки факта, че този човек яде зеленчуци без десерт и не пие вино, ако споменавате това всеки път, като го видите, безспорно ще го нервирате. Да хвалите „и най-малкото и всяко подобрение" в работата на някого, ще рече да го дразните. Излагате се на риска да не ви вземат насериозно.

През последните петдесет години Дейл Карнеги помагаше на хората да разберат как да общуват по-ефективно и как да се приспособяват по-добре към обществото. Все пак, това учение от времето на депресията, вече не може да бъде доктрина за 90-те години, тъй като времената се промениха. Правата на жените, гражданските и човешките права станаха действителност. Сега ние живеем във време, когато изтъкнати личности обсъждат по телевизията най-интимни неща, направо в стаята ни. Имаме общество, където цензурата е нищожна и където нашето конституционно право на свобода на словото е от изключително значение. Всяко нещо и всеки един подлежат на дискусия, сега, а когато навлизаме в двадесет и първия век, в който ще има нов набор от правила, чрез които да печелим приятели и да влияем на хората.

Самочувствие и комплименти

Когато бях на десетина години, ми направиха комплимент, който цял живот ще помня. Предните ми зъби бяха издадени и трябваше да ходя всеки месец на зъболекар, за да притяга скобите в устата ми. Зъболекарят обаче винаги ми казваше: „Един ден ще станеш толкова красива, че не зная какво ще правим с теб". Друг път ще каже: „Я да видим как се усмихва мис Америка?" И неговите комплименти наистина ме накараха да се чувствам привлекателна и важна. Без да се усети, този зъболекар допринесе много за моето самочувствие още когато бях дете. И когато го посетих вече в зряла възраст, той пак ми каза: „Знаех си, Лилиан, че сте красавица!"

Всеки от нас се нуждае да чува комплименти и положителни оценки, за да напредва в живота и да покаже най-доброто, на което е способен.

Много хора, които са постигнали изключителни успехи в живота, произхождат именно от семейства, които са вярвали в тях, които не са се скъпили да им казват колко са чудесни, дори и в зряла възраст. Ако раздавате искрени и честни комплименти на околните, ще констатирате, че те стават по-разположени и ще ви търсят.

През детството ни хвалбите и комплиментите, които получаваме от нашите родители, стават храна за нашето самочувствие. Ала по кой знае какви причини, повечето от нас престават сякаш да получават похвали и комплименти, когато пораснат. Как така изведнъж престанахме да бъдем вече симпатични и умни? Онова, което ни правеше симпатяги на 5-6-годишна възраст, отпадна сякаш на 10-11 години. Защо тези оценки спряха така внезапно? Защо не ни хвалят, защо не възклицават колко добре рисуваме, както беше по-рано? Сега ние чуваме: „Не си въобразявай толкова много!", само ако попитаме „Не съм ли хубава днес?" или „Не нарисувах ли чудна картина?".

Толкова сме много ние хората, които не умеем да приемаме комплименти, и то само защото не сме били програмирани да израстваме, а не да се „главозамайваме"! Когато някой ни хвали, ние не умеем да приемем комплиментите.

Някои не обръщат внимание на комплимента (като че ли нищо не е казано), други го омаловажават, а пък трети го взимат на майтап. Някои се притесняват и се изчервяват. Всичките тези реакции издават притеснението ви, когато ви правят комплименти. А степента, в която приемате даден комплимент, говори много за вашето самочувствие и за това как гледате на себе си.

Убедителните ни комплименти

Щом някой не може или не иска да приеме вашия комплимент, ще трябва да продължите да го уверявате в своята искреност. Комплиментите и похвалите ви ще се приемат и по-лесно, и по-сериозно, ако в гласа ви присъстват повече чувства и искреност. Около нас е пълно с хора, раздаващи комплименти наляво и надясно, без всякакво чувство и сърдечност, така че наистина почвате да се съмнявате в искреността им.

Ако гласът ви е подплатен от истинско човешко чувство, хората ще се отнасят с много по-голямо разположение към вас. Така че вложете живот във вашата похвала и комплиментите ви да летят свободно. Просто гледайте събеседника в очите и го хвалете от сърце.

Позволете на похвалите да се леят свободно и не бъдете скъперник. Щом някой е чудесен, нека да го знае! Ако някой изнесе слово, което ви трогва, отвърнете му със същото чувство. Например: „Слушал съм много лекции, но трябва да ви кажа, че вие говорихте чудесно. Думите ви просто ме разплакаха!"

Един искрен и честен комплимент е най-добрият дар, който можем да поднесем някому. Един подарък, който трябва да поднесете открито и свободно.

Няколко реда струват колкото хиляда дума

Когато изпитвате специални чувства към някого, може да изпитате желание да му кажете нещо повече от едно „благодаря ви". Защото благодарността, поднесена писмено, ще изрази по-ярко вашите чувства. Дръжте в чекмеджето си винаги картички с надпис „Благодаря ви" и когато някой ви направи по-специално впечатление, изпратете му такава картичка.

Изследванията показват, че жените изпращат повече писмени благодарности, отколкото мъжете, защото изглежда усвояват това по-рано в живота. Все пак много преуспяващи бизнесмени пишат редовно благодарствени писма и това има положителен ефект върху техните персонални контакти Норман Брокау е президент на Агенцията за таланти на Улиам Морис. Той е един от най-общителните хора, които съм срещала. Не пропуска да пише по няколко реда на хората, изпълнили успешно някаква задача или получили някаква награда. На това се дължи привързаността на другите към него и тяхното положително отношение.

Ако някой ви е развълнувал, защо да не споделите това с него, да му кажете как това е повлияло на живота ви. Дори и да е непознат човек, жестът ви ще бъде оценен. Това може да заздрави вашето приятелство, а така също и да прибави топлота в него. Всеки обича искрения комплимент, който е оценка за постигнатото от него.

Не се изисква кой знае колко време и усилие да драснете няколко реда и да кажете на някого колко много го цените и държите на него.

Самопотупване по рамото

Когато сте направили нещо, с което се гордеете, не се стеснявайте да го разкажете на другите. Споделянето на такава положителна информация ще позволи на хората да разберат по-добре кой сте и така да ви опознаят по-добре.

Преди няколко години един дерматолог, мой приятел, ми разказа как на някакъв прием забелязал една жена с подозрителна черна пъпчица на врата. След няколко минути на учтив разговор, той я попитал дали е ходила на лекар за тая пъпка. Тя отвърнала, че въобще не я е забелязала и се надява в това да няма нищо обезпокоително. Той обаче й казал, че е лекар и че пъпката трябва да се види. Поканил я да го посети, за да направи биопсия. И наистина имала късмет, защото открили, че е смъртоносната синя пъпка. Кратко казано, тази настойчивост, откритост и честност на лекаря спаси живота на жената. Лекарят не беше горд от своята правилна диагноза, а от своята настойчивост и упоритост, от" това, че бе отказал да приеме каквото и да е „не" като отговор, когато става въпрос за живота на човека. Когато ми разказваше този случай, той не само сам се радваше на себе си, но и още повече оцени уважението и адмирациите ми към него като лекар и като човек.

Друг човек, който сподели с мене заслугите си, беше Сесилия Болоко, бившата Мис Чили и Мис Свят. С нея бях неотдавна в състава на жури на конкурса за Мис САЩ. Сесилия ни разказваше, че винаги се е чувствала неловко, поради цялото внимание, което я обкръжава като Мис Свят. Нейният велик миг в живота обаче бил, когато използвала титлата си Мис Свят, за да помогне на пострадалите от наводнение в Чили. Използвала положението си и организирала специално телевизионно предаване за подпомагане на хората, останали без дом, така че издействала големи помощи.

Няма нищо лошо в това сам да се потупаш по рамото. Такава постъпка само ще подобри общото впечатление на хората от тебе.

Укрепвайте самочувствието на другите

Щом желаете да направите добро впечатление и да поддържате добри отношения с другите, трябва да изразявате своето уважение

и да им дадете възможност да почувстват, че значат нещо, когато са с вас.

Има хора, просто надарени да ви накарат да се чувствате значим в тяхно присъствие. Магията на техния успех е способността им да накарат другия да се чувства така, като че ли е единственият човек в стаята. Уорън Бийти, за когото споменах вече, и Джордж Хамилтън имаха този талант по отношение на жените. Трябва да спомена и бившият президент Роналд Рейгън, както и Барбара Уолтърс като други одарени събеседници. Те умееха да накарат събеседника си да се чувства важен и това им умение, очевидно, добре им помогна. Тези комуникатори от висш порядък притежават способността да придадат на другия значение, като му засвидетелстват пълното си внимание. Те използват зрителен контакт, лицето им е приветливо, стойката и движенията на тялото им изразяват сърдечности искрен интерес към онова, което другият има да каже.

Доброто общуване с хората изисква добра памет

За да общувате добре с другите е необходимо да си спомняте някои неща, свързани с тях. Нима у вас не се събужда приятно чувство, когато не сте виждали някого дълго време, а той е запомнил нещо, за което така и не сте предполагали, че ще направи впечатление. Например: „Как е вашето куче след онзи неуспешен лов?" или как е минало пътешествието ви преди няколко месеца. Ако искате да сте привлекателни за хората и да поддържате добри, солидни връзки, трябва да сте добър „паметар". Нещо, което за мнозина не е лесно. Всъщност, необходим е тренинг и постоянно внимание за това.

Аз, например, учудвам много от моите клиенти, че помня факти от нашите учебни часове. Жена, която не бях виждала около десет години, ме посети в кабинета, само да се видим, а аз внезапно я попитах: „Отървахте ли се от онзи ужасен шеф?" Човекът, който я беше тормозил години наред със своите изисквания и ужасния си нрав, бил най-после преместен. Моята клиентка бе възхитена как съм могла да запомня тия нейни преживявания.

На хората често им прави впечатление моята „изключителна памет", ала всъщност секретът ми е следният: за мене са истински важни хората, с които се срещам, и нещата, които те ми казват. Полагам специални усилия да запомня споделеното с мене. Това постигам чрез онагледяване. Създавам си мислени картини, когато ми говорят. Ако някой ми разкаже за свое пътуване до язовир, аз си го представям как лови риба на някакъв живописен бряг, виждам го как изтегля голяма риба от синята чиста вода. Ще запечатам тази представа в ума си и по-късно, когато го видя, съм в състояние да го попитам: „Как мина, хванахте ли риба?" Използвах тази техника на представи с актьора Хари Биличейз, бивш мой клиент, който играеше във филма „Островът на фантазиите". Хари бе възхитен, когато почнах да му разказвам подробности от неговото ранчо, което ми беше описал преди няколко години — чак до пилетата и прасетата, които си представях как ги храни. Вие също можете да постъпите като мен. Методиката е лесно приложима. Така ще зарадвате хората, че държите на тях достатъчно, за да ги запомните. Ако искате да подобрите паметта си, не бива да бъдете егоцентричен, а да проявявате интерес към другия.

Следващия път когато разговаряте с някого от вашите приятели или дори с нов познат, опитайте се да си представите и да „озвучите" всичко, което ви разказва. Опитайте се да нарисувате картини, с колкото е възможно повече подробности, така че представите да се запечатат в ума ви. Опитайте се да минете отвъд представата — използвайте всичките си сетива, потопете се във вкуса, аромата и преживяването, които идват от тази представа. Нужно е да включите всичките си сетива, когато рисувате мислени картини за разказваното.

Как да бъдеш достъпен

Много често, ако вие самите считате себе си за достъпни, хората ще ви отвърнат по същия начин и ще се чувстват привлечени от вас, като от магнит. Достъпността включва цялата поза на тялото ви, жестовете, изражението на лицето ви.

Когато сте прекалено скован

Скованото ви поведение може да ограби доста от доброто впечатление, което създавате. Стюарт, един мой клиент-бизнесмен, изнервяше ужасно всеки с острия си глас и резки маниери. Той буквално насичаше думите си, движенията му бяха толкова болезнено сковани, че изглеждаше no-скоро като робот. Създаваше у хората впечатление, че този човек не желае да общува с когото и да било.

Прилагайки упражнения за физическа релаксация, аз го научих да прави по-гъвкави движения, което пък от своя страна накара хората да се чувстват по-добре с него. Резултатът бе, че той констатира явен напредък и в бизнеса си, и в личните си отношения с хората.

Не бъдете и прекалено небрежни

Също така, както прекалената скованост може да отблъсква околните, прекалената ви небрежност няма да ги привлече особено. Една отпусната, небрежна стойка може да създаде у другия съвсем погрешна представа. Всъщност, изследванията показват, че с отпуснатата си стойка вие сте в състояние да саботирате самия себе си. На сто души бяха показани снимки на хора с лоша стойка (главата наведена, рамената отпуснати, коремчето издадено напред) и снимки на хора с добра стойка (изправена глава, изпънати назад рамена). Всички отговори показаха, че хората с лоша стойка бяха преценени като по-малко популярни, по-малко привлекателни, по-слабо амбициозни, по-недружелюбни и по-слабо интелигентни от лицата с добра стойка. Ако стойката ви е прекалено вдървена, ще ви сметнат за тесногръд, както беше при Стюарт, докато разпуснатата стойка пък може да говори за повлеканщина и безразличие. Превитият гръб може да създаде впечатление за липса на увереност и самоуважение. Само като поизпънете рамене и държите главата си високо изправена, вече ще можете да измените значително впечатлението, което правите.

Франсиз, тридесет и петгодишна, завеждаща счетоводния отдел на една рекламна агенция, дойде при мен, защото бе постъпила наскоро на нова работа в друга агенция, а не бе успяла да спечели уважението на своя нов творчески колектив.

В мига, когато се срещнах с Франсиз, аз вече можех точно да определя какъв е нейният проблем. Тя имаше ужасна стойка -заставаше или се движеше, като че ли беше уплашена от нещо. Позата й сякаш говореше: „Аз не се уважавам, значи не е необходимо и вие да ме уважавате".

След като поизправи главата си и започна да я държи така, като че ли е закачена за темето - както аз я учех - и като изпъна назад рамене, Франсиз успя да измени диаметрално своята стойка. С новата си стойка тя изкара на показ една новоразкрита увереност и дори започна да забелязва как хората - и особено хората от нейния колектив - започнали да се отнасят към нея с уважението, което заслужаваше. Дори започнали да я търсят по-често за съвет.

Приветливото лице

Много често, когато някой се съсредоточи силно или интензивно мисли, лицето му добива изражение, което съвсем не издава какъв е или за какво мисли. Например, сбърчените вежди и втренченият поглед, когато „мислите", могат да бъдат изтълкувани погрешно, примерно че сте ядосани, враждебно настроени или зли.

Следователно, винаги когато сте в присъствието на други хора, трябва да бъдете „нащрек" и да знаете какво изразява лицето ви.

Дори никак няма да е зле, да опитате с огледало, поставено на бюрото ви - да следите как се справяте с изражението. Това ще ви помогне да следите като на монитор през целия ден тялото си, главата си и мимиката си. Много полезно е също да имате приятел или член от семейството, който да ви подсеща когато „практикувате" лошите си навици. Просто ги инструктирайте да ви ги посочват деликатно и добронамерено, без да ви укоряват или потискат.

Друг начин да уталожите напрежението на лицевите си мускули е да проверявате ежечасно кои части от лицето ви са под напрежение. Затваряте очи и си вземате миниваканция за няколко секунди. Представете си, че сте в мечтаната обстановка, отпуснете се и се успокойте. Изпълнете се с велики мисли! Дръжте очите си затворени и си представяйте как цялото напрежение напуска челото, очите, носа, бузите, горната и долната устна, челюстта и врата. След като отворите очи, ще сте се отпуснал. Тогава другите ще съзрат у вас една привлекателна личност, с която ще имат разговор.

Също както едно неподходящо изражение на лицето може да смути хората и да ги отблъсне, така и безпристрастното изражение ще свърши същата работа. Щом желаете да имате по-сърдечни и по-съдържателни отношения с другите хора и да спечелите тяхното доверие, ще трябва да започнете „да изписвате" на лицето си истинските си чувства и да не се страхувате да ги изразите. Например, не се плашете да покажете на лицето си или чрез гласа си чувства като: тъга, изненада, яд, щастие, страх, отвращение, любов, съчувствие, съжаление, съмнение и... досада.

Оправете говорните си навици

Освен поддържането на добър език на тялото и лицето, по-добрата ви връзка с хората изисква и добри говорни навици.

Изследванията показват, че начинът, по който звучим, в голяма степен определя какво ще мислят за нас околните. Години наред съм учила хората да усъвършенстват говорните си умения. Тези въпроси са разгледани най-задълбочено в книгата ми „Говори, за да спечелиш". Опитът ми показа, че наистина всеки може да усъвършенства своите говорни умения, щом прави следното: 1. да отваря устата си достатъчно широко; 2. да отваря вътрешната част на гърлото, когато говори; 3. да поема дъх през устата, да го задържи за секунда-две и тогава да изговори фразата заедно с изпускането на въздуха; 4. да започне гласните силно, за да могат след това да затихнат; 5. да свива и разпуска коремните си мускули, за да може гласът „да се изнесе"; 6. да вложи емоционален заряд в

онова, което казва. Тези шест стъпки могат да ви помогнат да поправите силното си носово произношение, да смекчите острия си глас и да вложите повече жизненост в онова, което казвате, като го подплатите и гласово. Казано накратко, ако имате приятен глас, ще бъдете не само по-контактен, но и по-обичлив!

Ако няма какво добро да кажете...

За да общувате по-добре с другите, ще трябва да ограничавате отрицателните забележки, които просто напират на устните ви. Наблюдавала съм, че „ако излееш дъжд върху нечий парад" или „шилосаш нечий балон" с отрицание, това е сигурен начин да изгубиш приятели и да не постигнеш никакви персонални и делови контакти. Никой не желае да слуша, защо нещо „не струва". Щом някой споделя идеята си с вас, той се нуждае от вашата подкрепа.

Една моя клиентка дълго не можеше да разбере защо дъщеря й я замерила с четката, точно когато майката я увещавала да престане да мечтае да става художничка, а да си гледа сигурната служба в банката, където би могла да се срещне със свестни хора и да прави добри пари.

Вместо да направи това, дъщеря й изкрещяла да я остави на мира и работата завършила с нейното напускане на банката. Започнала да се издържа с рисуване на портрети на посетителите в един прочут ресторант. За непълен работен ден тя изкарвала с тези скици толкова пари, колкото за цял ден в банката; а това пък й освободило по-голямата част от деня, за да се занимава с истинско рисуване, да се среща с художници, със собственици на галерии и продавачи на картини. Днес Линда е преуспяваща художничка в Лос Анжелис, и то „въпреки" майка си. С постоянното си отрицание майка й успя да разкъса връзката си с Линда. А пък можеше да вземе участие в успеха на дъщеря си, само ако беше признала таланта й и ако го беше насърчила.

Подобна ситуация раздели Джузепе и Антъни. Алтъни беше доста авторитарен. Винаги знаеше най-много и винаги трябваше всичко да контролира. Джузепе беше имигрант, усвоил още в Италия шивашкия занаят. В САЩ той постъпи на работа в едно голямо шивашко ателие. Беше добър майстор, честен и много работлив, така че не след дълго признателни клиенти му предложиха да хване собствен бизнес. Зарадван от тази идея, той я споделил с Антъни. Приятелят му обаче бързо изразил отрицателното си мнение, казал му, че след като вече печели добре, не му трябва да рискува, след като има да издържа жена и дете.

Джузепе изслушал съветите на приятеля си, но вместо да ги последва, взел банков заем, заел пари и от клиенти и отворил собствено ателие. Старите му клиенти се прехвърлили при него и" за една година Джузепе се превърнал в успяващ бизнесмен. След това си купил къща, докарал роднините си от Италия. Но когато се роди следващият му син, той не поканил Антъни на кръщенето. В новия живот на Джузепе нямало място за черногледствата на Антъни.

Ако някой лелее някаква мечта, във ваш собствен интерес е да не бързате да я окастрите със собствените си опасения. След като човекът ви каже, че иска да започне бизнес, защо да го затормозва-те с предстоящите трудности или да му разказвате колко нови бизнесначинания фалират всяка година или пък да го наричате вятърничав, задето изоставя сигурността на сегашната си кариера. Черногледството не ви приобщава към другите. Главното трябва да бъде: след като не можеш да подкрепиш въздушните мечти на някого, поне не казвай нищо отрицателно.

Какво ще направите обаче, ако при вас дойдат с някаква идея, която изглежда направо луда - например когато жена с 10-15 кг наднормено тегло, двойна брадичка, лоши зъби и проскубана коса ви каже, че иска да стане модел-манекен?

Бихте могли да извикате: „Да не сте луда?" и след това с удивление да гледате как тя сваля 20 кг, разкрасява косата си, поправя зъбите и влиза в школата за манекени. Но бихте могли да кажете и нещо като: „Това е чудесно. Браво!" или пък „Щом имате такова желание, захващайте се!". Ако успеете да изречете някой от тези окуражителни изрази, много вероятно е да си останете приятели.

Какво ще кажете, ако някой се е амбицирал да отслабне? Това е една от деликатните теми в наши дни. Щом някой ви каже нещо подобно, добре е да му засвидетелствате пълна подкрепа. Покрусени надежди, особено когато се отнасят до отслабване, се възстановяват трудно и никога не се забравят.

Джина, която винаги е била стройна и привлекателна, бе започнала да напълнява до такава степен, че се отвращаваше от себе си. „Не мога да се понасям!" - казала тя на приятеля си Марвин. - Не зная как се изоставих така. Трябва да смъквам тези килограми!"

„Мисля, че изглеждаш чудесно и сега - отвръща Марвин. -Смятам, че си великолепна, но ако мислиш, че ще се чувстваш по-добре като отслабнеш, ще ти съдействам!"

Какъв хубав диалог! Подкрепата на Марвин е изцяло безпристрастна и без лични предразсъдъци. Докато Джери, един друг неин приятел, казал нещо съвсем различно. „Време беше да смъкнеш килограмите. Много натежа." И продължил да й дава съвети как да започне, какво и кога да яде и т. н. С една дума, накарал я да се чувства тлъста и непривлекателна. „Искам да видя резултати" -повтарял Джери. И наистина видял резултатите. Джина стопила 20

кг от теглото си и заедно с това се стопило и приятелството им. Тя престана да се среща с Джери.

Разликата между отношението на Марвин и на Джери се състои в това, че докато Марвин бе готов да я подкрепи, Джери беше готов само да дава преценки и да изказва опасения. Докато Джери накара Джина да се чувства дебела и непривлекателна, Марвин й позволи да се чувства привлекателна като личност - и бъдете сигурни, че тя не ще забрави това.

Да бъдете винаги тактичен не е лесна работа. Понякога действително се налага да сте откровени, но можете да бъдете тактично прями, можете да бъдете прями и честни, така че човекът насреща да ви разбере, само внимавайте да не го засегнете!

Как другият да разбере, че е прекрачил границата

Случва се някой да ви предлага съвет или да коментира нещо, с което докосва болното ви място. Казва ви нещо, което буквално „не е негова работа". Как ще се отнесете към този, който е прекалил?

В повечето случаи хората не предприемат нищо! Дори и да не обичат да им се месят в работата, те преглъщат обидата. Нищо не казват, докато отвътре кипят през целия разговор. Това ровене, това досадно вмесване, това проучване ги „яде", докато не избухнат най-после. А като си повтарят после разменените реплики наум, започват да се ядосват не само на другия, но и на себе си, че не са му казали „да си гледа работата". Могат да се ядосват на себе си дори за това, че едва ли не е трябвало да се оправдават. Или пък за това, че не са поставили нахалника на място...

Джена не можеше място да си намери целия следобед, прекарвайки през ума си отново и отново как е трябвало да отговори, когато на обяда колегата й попитал защо не се е омъжила. Джена учтиво отвърнала, че още не е срещнала господин Истински. Недодяланият й колега веднага изтърсил „Е, може би много си вириш носа? В живота има неща, по-важни от службата. Трябва да излизаш по-често, за да си намериш съпруг."

На това място Джена усетила, че я свива стомахът. Гласът й се втвърдил и усетила, че същото става и с врата й. Все пак тя опитала да се измъкне, казала, че просто се е съсредоточила върху кариерата си. Колегата й пак вметнал: „Е, добре де. Не си чак с такъв трудов хъс, та да не намериш време и за кариера, и за съпруг!"

Сега вече тя нямала какво да каже. Почувствала се наскърбена и млъкнала.

Вместо да се чувства зле и да се опитва да кърпи разговора, Джена би трябвало да вземе инициативата и да не позволи на този господинчо да отиде толкова далече. Не е трябвало да допусне той да я смути и обърка. В мига на въпроса „Защо не си омъжена?", тя би трябвало да отвърне „Защо питаш?" В края на краищата обстановката била служебна, а не светска. Ако колегата й отвърнеше „Просто любопитствам", тя можеше да го успокои, като каже „Не съм намерила още този, който ми трябва!" При положение, че събеседникът й упорствал, та дори и я обидил, че е „вирнала нос", тя би трябвало веднага да преустанови разговора, като го погледне направо в очите, поеме дъх и отчетливо му каже в лицето: „Намирам коментара ти за моя вирнат нос неуместен и наистина нямам намерение да обсъждам това с теб!".

При такъв отговор колегата й ще разбере, че тя има свое собствено пространство и самоуважение, което той нарушава. Ако е джентълмен, ще й се извини и ще смени темата.

Често пъти, когато кажете на някого, че е преминал границата, той ще ви уважава повече, а и вие, от своя страна, повече ще се уважавате. Достойно за съжаление е, че повечето хора още не са се научили кога да спрат със своите прекалено любопитни въпроси. Ето защо вашата задача е да им посочите докъде могат да се простират. Не е необходимо да заемете враждебна или агресивна позиция или да кажете нещо като: „Какво ви засяга това?" или „Първо, не е ваша работа, и второ, гледайте си работата!"

Напротив, трябва да бъдете тактични и да позволите и на събеседника да „запази лице". Кажете учтиво, че това е въпрос, който предпочитате да не обсъждате с него.

В отношенията между хората през 90-те години, в които живеем, вие не само трябва да държите сметка за техните, но и за собствените си чувства. Като поставяте граници както във вашите бизнесотношения, така и в личните ви връзки, вие установявате стандарт за развитие на самоуважение ,и достойнство.

Глава четвърта

Тайната на приятния разговор:

добрите събеседници говорят

първо на себе си

Междуличностните връзки (комуникацията между хората) включват три момента: а. вашето самочувствие, 6. способността да въздействате на другите и в. въздействието на другите върху вас. Осъзнаването на тези връзки в общуването между хората може да ви направи наистина приятни събеседници - нещо твърде важно в живота и в семейството, и в бизнеса.

Старогръцкият философ Гален твърди, че онова, което минава през главата и през сърцето, се отразява дори на гласа. Той смята, че гласът е онова именно нещо, което издава човешката душа. Колко прав е бил, наистина! Ако се чувствате несигурни или страдате от ниско самочувствие, защото се смятате за непривлекателни или неинтересни, това неминуемо ще се отрази върху качеството на вашия глас. Да имаш тих, неясен, хрипкав или носов глас, много пъти говори и за отрицателно отношение към собствената личност. Гласовете, които чуваме, много често са резултат на вътрешни „гласове", които ни казват, че не сме достатъчно добри, че не сме достойни или не сме честни...

Лошото е, когато ние сме си „достатъчно добри", ала тия вътрешни гласове погрешно ни внушават, че не сме привлекателни, не сме интересни, не сме чудесни! Така се появява нашият неуверен тон и ние сме склонни непрекъснато да се укоряваме: „О, колко глупашко от моя страна!" или „Що за идиот съм!".

Щом се уловите в подобни констатации, вие сте в състоянието на т. нар. „отрицаващ саморазговор". Трудно е да очаквате положителна оценка от другите, след като вие непрекъснато се самозачерквате!

Слушайте добре сега: дори и подобна отрицателна самооценка да е продължавала при вас с години, вие можете да се промените! Ще приучите този ваш вътрешен глас да се обажда само в „положителния обхват", да ви внушава окуражителни неща и да не ви чука по носа при най-малката грешка. Положителният резултат от такива мерки често се проявява в интонацията на гласа ви, която ще се подобрява заедно с все по-голямата ви увереност в собствените сили.

Позитивният „саморазговор"

Един от най-учудващите случаи, които съм имала, беше с един преуспяващ тексаски бизнесмен. Той ми разказа, че всяка сутрин щом станел, се поглеждал в огледалото и си казвал с най-въодушевен одобрителен глас: „Добро утро, Уейн! Колко хубаво е, че те виждам! Предстои ни страхотен ден. Ще се забавляваме и ще спечелим много пари!" И Уейн наистина печелеше милиони.

Подобен енергизиращ тридесетсекунден разговор няма да ви направи милионер, но ще ви окрили и подкрепи, а и кой ли знае какво може да постигнете през деня? Повече пари, нови контакти, а може би и по-добра кариера.

Самата аз прилагах ежедневно това упражнение и мога да ви уверя в доброто настроение, което то създаваше у мене всяка сутрин, явно поради натрупването на положителна енергия около мен, която се чувства от всеки, с когото се срещам след това през деня. Препоръчвам на всичките си пациенти да правят същото за около тридесет секунди всяка сутрин пред огледалото. Просто си мислете за онова, което желаете да ви се случи, и си го огласете сами. Кажете си го, но с цялото убеждение и самоуверение, което можете да мобилизирате в себе си. И само гледайте след това какво чудо ще стане!

Знай, че знаеш каквото знаеш!

В детството си ние често получаваме негативно, неутвърждава-що личността ни самочувствие, плод на неправилно възпитание. Ала има и още нещо: ние често не познаваме самите себе си. Великият Сократ просветли света с мисълта си, че най-голямото познание, до което човек достига, е да познава себе си. Колко е вярно това!

Ключът към успешното разбирателство с другите хора е „Познай себе си!" или, казано малко по-весело, „Знай, че знаеш онова, което знаеш!". Това включва всичко, което знаете и мислите за себе си и за заобикалящия ви свят, като започнете от вашето най-дълбоко самонаблюдение, преминете през предпочитаните от вас цветове, и стигнете до мненията ви, оформени от четенето на вестници и от живия живот. Разбира се, това не означава, че трябва да доминирате във всеки разговор с онова, което знаете, и да не оставите другия да каже и дума по въпроса. Просто това означава, че като знаете каквото знаете, вие придобивате по-голяма самоувереност, а това ще ви даде сигурност като събеседник и ще усъвършенства умението ви да се разбирате с другите хора.

Но добре ли познават себе си повечето от нас? Ако се замислите, навярно бихте могли веднага да кажете кои са любимите цветове на най-добрите ви приятели, кои са любимите им филмови звезди. Ала зададете ли същия въпрос на самия себе си, ще ви трябва доста време, докато намерите отговорите. Не е възможно да харесвате някого, без да го познавате. Е, добре. Знайте, че същото важи и за самите вас. За да се одобрявате, трябва да се познавате!

Помагам на клиентите си да се самоопознаят по-добре, като им предлагам да попълнят следния анкетен лист (авторството е на Г. П. Пътман и синове, 1987 г.). Тази анкета може да се окаже полезна и за вас. Тук няма „правилно" и „неправилно". Просто напишете първият отговор, който ви дойде на ума. Ще се изненадате от образа, който ще се очертае пред вас!

Анкетен лист за самопознание

Предпочитан цвят......................................................................................................

Предпочитан вид музика.........................................................................................

Предпочитани филми.................................................................................................

Предпочитани актьори и изпълнители............................................................

Какво ви привлича......................................................................................................

Какво ви отблъсква....................................................................................................

Предпочитани книга...................................................................................................

Предпочитани животни; три прилагателни, които ги охарактеризират....................................................................................................................................

Най-сметала ви мечта...............................................................................................

Мъже, които уважавате...........................................................................................

Жени, които уважавате.............................................................................................

Предпочитан сезон.......................................................................................................

Тип облекло, което най-много харесвате........................................................

Три неща, които най-много харесвате................................................................

Три неща, които обичате да правите за забавление.................................

Ако сте на пустинен остров, кои трима души бихте искали да са с вас.........................................................................................................................................

Ако сте сам на този остров, каква храна бихте си взели..........................

Любими места за посещение.................................................................................

Любими места за живеене.....................................................................................

Ако се налага да имате само една луксозна вещ, каква ще е тя..........

Ако при бедствие можете да вземете със себе си само едно едничко нещо, какво ще бъде то.............................................................................................

Предпочитана марка кола.......................................................................................

Моите най-големи страхове са................................................................................

Красивите мъже ме карат да чувствам............................................................

Красивите жени ме карат да чувствам...........................................................

Двамата мъже, които обичам най-много са.....................................................

Двете жени, които обичам най-много са........................................................

Онова, което ме притеснява най-много е.........................................................

Онова, което ме кара да се смея, е..........................................................................

Най-доброто нещо в мен е.........................................................................................

Най-лошото нещо в мен е......................................................................................

Това, което ме разплаква, е....................................................................................

Призлява ми до повръщане от............................................................................

Когато се ядосам аз...................................................................................................

Когато някой ми харесва аз....................................................................................

Когато съм нервен аз.................................................................................................

Виждам себе си като...................................................................................................

Идущата седмица възнамерявам да.....................................................................

Идущият месец искам да..........................................................................................

Следващата година искам да.................................................................................

В следващите пет години искам да.....................................................................

Опишете дома, в който бихте желали да живеете. Мебелирайте го мислено.' Как ще изглежда отвън? Как ще изглежда отвътре? Кой да е там с вас? Какво чувствате, когато сте там?............................................

Аз съм: (напишете поредица от прилагателни, отнасящи се до всичко, което смятате, че сте)............................................................................................

Какво считате за „добри новини".........................................................................

Какво считате за „лоши новини".......................................................................

Какво можете да направите, за да избегнете неприятностите около вас?.....................................................................................................................................

* * *

А позволете ми сега да ви поразпитам и аз като специалист. По колко от тези въпроси сте се замисляли някога? Мислили ли сте изобщо за това какво бихте отговорили на „Най-доброто нещо за мен е..." или „Когато съм ядосан, аз...", или „Любимият ми цвят е..."

Това са неща, които по-добре знаем за някой добър наш приятел или роднина, но не и за себе си. И то защото повечето от нас изобщо не са „приятели" на самите себе си!

И така: следващия път, когато усетите, че ви идва да се наречете „глупак" или „дръвник", заместете това си желание с къде-къде по-здравословната програма на утвърждаващия саморазговор. Просто си представете насърчителния разговор, който бихте водили с най-добрия си приятел!

Да си тъчеш платното...

Един по-широк аспект на „насърчителния саморазговор" е „да си тъчеш платното". Сега ще ви обясня какво имам предвид.

Моя клиентка, Сали, работеща в рекламата, беше именно човек, който мразеше собствените си работи и бе готова скромно винаги да пренебрегне себе си. И така, всичко, което тя получаваше за тази си скромност, беше да седи и да гледа как другите й колежки от фирмата я подминават нагоре по йерархията. Беше ли скромността на Сали наистина добродетел? Нейният шеф например не бе съвсем сигурен, че е така.

Искам да се разберем: лошото самочувствие и самомнение много често се маскира със скромност! А онова, от което истински се нуждаем, е да... пеем собствената си ария, така че околните да ни чуят. В края на краищата, ако ние не вярваме на себе си, защо другите да ни вярват?

Написани са хиляди трудове на темата „как да укрепваме самочувствието си". Но основното е, че зад цялата негативна позиция, която мнозина от нас са наследили още от възпитанието в семейството си, и която продължава да ни тегне до зряла възраст, повечето хора усещат като липса на самочувствие и факта, че не са постигнали нещо в живота си.

Изграждането на самочувствие безспорно може да се превърне в лека задача, ако сами си „попълним" онова, което не ни достига: а) чувството за социално несъответствие поради слаба информираност можете да премахнете с четене; б) ако се смятате за непривлекателни поради телесна пълнота, една няколкомесечна диета ще направи чудеса; в) ако не се чувствате добре в работата си, можете да я смените... Или да промените професията си...

Изобщо, щом не харесвате нещо в себе си, променете го!

Моята клиентка Гейл беше помощник филмов продуцент. Много й се искаше да смени работата си и да застане пред камерата. Беше карала школа за говорители на новини, но когато й предложили работа като помощник-продуцент на едно популярно шоу, приела, защото смятала, че накрая ще застане и пред камерата. Четири години бяха изминали, а Гейл си стоеше все още асистент, пишеше писмата на шефа си и се чудеше къде отлетяха нейните стремежи. Но дори и да ги имаше, тя вече не бе подходяща за работа пред камерата, защото поради постоянната депресия беше натрупала доста килограми. Разбирате ли, Гейл се бе „заклещила" в прословутия „Параграф 22" - тя бе депресирана, защото мразеше работата си, а не можеше да я промени поради килограмите, които трупаше поради депресията. Но не бързайте да я съжалявате! Добрият край на нейната история настъпи, когато със силна воля тя успя да свали излишните си двадесет килограма. Направи го за три месеца с внимателно подбрана диета. Щом отслабна, самочувствието й хвръкна нагоре, което пък от своя страна я направи по-привлекателна за околните. Чрез създадените вече контакти като асистент продуцент и след порядъчна доза самонасърчение тя успя да стане репортер в местната телевизия.

Повечето от хората са потиснати, защото нямат възможност да вършат онова, което биха желали. Наблюдавам това през цялата си практика в Холивуд. И при най-красивите и умните хора, които идват при мен - било артисти, писатели, продуценти, било администратори, винаги ще се намери някой „отгоре", който им препречва своето НЕ. И то поради причини, които нямат нищо общо с техните дарби и възможности.

Е, какво ще се чудим тогава, че толкова много хора страдат от ниско самочувствие, придружено с всичката онази отрицателна енергия, която то излъчва?

Единственият начин да промените знака плюс или минус на тази енергия е да изградите вашето собствено самочувствие „отвътре". Вслушвайте се и се съобразявайте със собствените си вътрешни гласове. Отделете време за самопознание и практикувайте разговора със самите себе си - утвърждаващ и окуражителен, както бихте сторили това с приятел.

И повтарям: нека да знаем какво наистина знаем!

Ако следвате този съвет, ще можете да се чувствате по-самоуверени, а това ще бъде само отражение на положителното, което носите в себе си!

Глава пета

Смейте се, плачете, ядосвайте се, ако щете, само не се сдържайте

С

\^лтомняте си, че казахме, че комуникацията между хората включва три момента: вашето собствено самочувствие, способността да въздействате на другите и въздействието на другите върху вас.

Разгледахме тайните на доброто самочувствие. Но впечатлението, което правим, е втората страна на общуването.

Колко пъти след някакъв разговор или на връщане от гости сте се обръщали към съпруга (съпругата) си, към любимия човек или към самия себе си с въпроса: „Дали ме взеха за глупак (глупачка)", „Дали не помислиха, че съм тъп (тъпа)?". Или: „Дали не се засегнаха?". Повечето от хората държат много на това, как са се представили пред другите. Затова и общопризнат „страх Номер едно" е излизането да говориш пред много хора (за това вече споменахме в предишните беседи).

И така: онова, което казваш, и начинът, по който го казваш, имат силно въздействие върху околните. Често пъти те се впечатляват не толкова от това какво казваш. Не са важни само думите или тонът. Прави впечатление всичко, което излиза от устните ви, дори вашият смях.

Смехът

Обядвах с приятел в един елегантен ресторант в Бевърли Хилс. Разговаряхме си тихичко, когато изведнъж някаква жена, през две маси от нас, избухна в остър, лаещ смях. Беше невероятно - такава елегантна жена да се смее като същинска хиена! Сигурно мъжът, с когото обядваше, бе казал нещо ужасно смешно. Не след дълго ужасният й смях отново разцепи меката тишина на ресторанта. Явно, госпожата продължаваше да се забавлява, без да съзнава колко много хора безпокои. Смехът й бе толкова смущаващ, че се наложи келнерът да я помоли най-учтиво да бъде по-малко шумна.

Смехът може да придаде блясък на един разговор. Смехът разчупва ледовете, уталожва напрежението. Смехът е лекарство и чудесно средство да забравим житейските несгоди... Всички ние имаме нужда от смях. Но... когато моментът е подходящ!

Една моя млада клиентка, Джейн, бе отишла през лятната ваканция да работи в застрахователна агенция. Джейн беше само на осемнадесет години и това бе първата й работа с хора, извън училището, разбира се. Следователно това бе и първото й „излагане" пред мъжката част в службата. Мъжете побързаха да се скъсат от пърхане около сладкото невинно момиче. За да отреагира на ситуацията, Джейн разви някакво нервозно кикотене, което още повече окуражаваше флиртаджиите, но й изкараха прякора „мис Кис-кис".

Забелязали ли сте, че много хора се кискат (често пъти несъзнателно), когато са смутени или нервни, когато не знаят как да се справят в дадено положение? Един ден Клара, друга моя клиентка, дойде да ми съобщи, че синът й е станал наркоман. Семейството правело всичко възможно да се справи с този проблем - разправяше тя - но за първи път в живота си виждала, че е напълно безпомощна... Странното в случая бе, че след всяка сърцераздирателна подробност, която ми разказваше, Клара избухваше в смях! Накрая я спрях и попитах направо защо непрекъснато се киска, като разказва. „Зная, че е ужасно - каза Клара. - Сама не зная защо ме избива на смях. Иначе трябва да рева..."

Всъщност реакцията на Клара е често срещано явление. Когато ни сполети някаква беда, напълно възможно е да изпитаме неудържимо желание да се смеем. Ето защо много хора се смеят на погребение.

Понякога нуждата от този внезапен, безпричинен - и неподходящ! - смях може да бъде непреодолима. Една от моите клиентки, Джудит, бе приятелка с някаква оперна актриса-любителка. Та тази певица, Дорис, непрекъснато организирала приеми и щом гостите хапнат, Дорис бързала да ги затвори в салона и започвала да им пее мъчителните си арии, докато съпругът й акомпанира на пианото. Все едно, че врещи котка, която дърпат за опашката - точно такова чувство имала Джудит, като я слушала. И изведнъж избухнала в неудържим смях. Стискала се, свивала се, преструвала се, и най-сетне хукнала навън, преструвайки се, че й е станало лошо. Ала сега вече и не помисля да отиде у Дорис, защото знае, че не може да контро-лира смеха си.

Неподходящото избухване в смях - с или без причина - може, да има унищожителен ефект върху околните. В интерес на всеки-един човек е да познава звука на собствения си смях и да може да се чува, когато се смее.

Смеете ли се в неподходящи случаи?

Смеете ли се на бедите или злополуките на другите?

Смеете ли се, за да скриете своята нервност?

Ако го правите, ще се наложи да коригирате тези си „смехови" навици, тъй като неподходящият смях може да бъде истинска обида.

Много от хората, които ме търсят като специалист, ми задават въпроса: „Мога ли да променя смеха си?" „Разбира се, че можете да промените смеха си!" - е моят отговор. И много от тях наистина успяват да го направят.

Първото нещо, което трябва да сторите, е да се вслушате в собствения си смях. Ако имате силен, лаещ смях и бихте желали да го омекотите, опитайте да се смеете през носа, а не през устата; дръжте устата си затворена.

Контролирането на смеха може да се окаже много по-лесно, отколкото предполагате. Ако вашият смях не ви притеснява, не бих ви съветвала да се опитвате да промените начина, по който се смеете, защото един смях, който идва направо от сърцето, е истинска музика за ухото.

Плачът

Големи хора от света на бизнеса и на изкуството са идвали в кабинета ми и са търсили отдушник за притеснението си в сълзите.

Кой ви е излъгал, че ние възрастните трябва да се срамуваме от това, че плачем и изразяваме чувствата си? Единственото ни съображение би трябвало да бъде, че когато плачем, това трябва да бъде в подходяща ситуация, а това вече - за съжаление - не винаги е възможно.

Така например, ако ви идва да заплачете в службата, където едно избухване в сълзи може да ви злепостави - опитайте се „да устискате" - хапете устните си, плеснете се по лицето, щипете се, докато намерите спокойно място, където да дадете воля на сълзите си, било в банята, било в колата или някъде другаде.

Мой приятел, репортер в телевизията, бе включен в предаване за едно убийство - шестгодишно детенце, убито по зверски начин. Необходими му бяха огромни усилия, за да не се разплаче, едва сдържаше сълзите си, докато бяха в ефир. Но щом програмата превключи на рекламите, той се разрида на глас. Като професионал, какъвто той наистина беше, той успя криво-ляво да се сдържа пред камерата и да си свърши работата. Но без камерата той беше само човек и можеше да си позволи да плаче.

И все пак трябва да ви предупредя, че едно ваше разплакване на работното място може да ви създаде доста неприятности. Шефът на моята клиентка Ренди я навикал един ден, тъй като не била реализирала добри продажби. Вместо да му каже: „Вие нямате право да ми крещите по този начин!", Ренди се разплакала. От тогава този неуравновесен човек започнал да я тормози и да я разплаква при всеки удобен случай.

За съжаление, хората получават някакво усещане за сила, когато са в състояние да разплачат някого. Така че, ако някога изпаднете в положението на Ренди, направете всичко, което е по силите ви, за да се защитите. Ако сте поразени и нямате куража да се изстъпите и да кажете: „Вижте какво, не ми крещете. Няма да допусна това!", поне напуснете стаята и след това направете каквото трябва, за да не може този човек да ви обижда и в бъдеще. Може би ще е най-добре дори да си потърсите друга работа.

От друга страна, плачът може да бъде най-ефектният начин да дадете израз на чувствата си. Никога няма да забравя вечерта, когато се раздаваха наградите на Академията за 1988 г. Наградената актриса Марли Матлин, глуха по рождение, за първи път в живота си излезе да говори пред присъстващите в залата. В очите на всички имаще сълзи! Думите й, изрядната й дикция, култивираният й глас трогнаха сърцата не само на присъстващите знаменитости, но и на милионите зрители, всички плачеха като мене.

Всички ние имахме нужда от свободата да можем да даваме воля на сълзите. Плачът ни приобщава към другите хора.

Една от моите клиентки, Барбара, никога не се бе чувствала истински близка с мъжа си, до деня, в който той се разплакал в ръцете й, говорейки за разочарованието си от тяхната връзка. Тогава тя ми каза: „Почувствах го близо до себе си, защото най-после показа чувствата си!" Стената между тях бе рухнала. Всъщност това спаси техния брак.

Нещо повече: плачът може да ви сближи дори със самия вас. Той ви доближава до собствените ви чувства, а стане ли това, ще можете да общувате с другия човек на едно по-интимно ниво. Според медицината, със сълзите се отделя вещество, което позволява да се намали стресът.

И така, опитайте се да ми повярвате: плачът не е признак на слабост, напротив, само силната личност може да се изправи лице в лице с чувствата си и да им даде израз, фактически невъзможността да изясниш чувствата си и да ги изразиш, може да ви направи по-слаби. Така че не е чудно защо хората, които не си позволяват да плачат, за да дадат израз на тъгата или отчаянието си, по-често умират от сърдечен удар и от други, породени от стреса болести.

Плачът, казано най-общо, отпушва кратера на вулкана, който тътне в нас. Не се сдържайте, когато чувствате нужда да се изплачете - направете го! Само че на сигурно място и сред сигурни хора!

Ликвидирайте излишните притеснения

За разлика от смеха, който руши стени и отваря пътеки между хората, боязливостта - която е също така заразителна както и смехът - издига стени и ни огражда от другите.

Таня, моя клиентка, работи като продуцентка. Тя назначи един свой приятел, когото смяташе за отворен и отракан човек. Надяваше се, че ще й направи добър филмов сценарий. Преседяха двамата часове над сценария, обмисляха, променяха, кроиха - според желанията на Таня. Таня просто летеше - най-после бе намерила човек, който схваща и най-тънките нюанси... И най-после получи сценария. Нито следа от основния замисъл! Бяха се появили някакви нови негови си идеи, които нямаха нищо общо с така дълго обмисляните детайли. Литературната стойност на сценария бе, най-меко казано, скромна. Таня кипеше, но нямаше как, бяха приятели, а и партньори по сключения договор. Започна да работи сама, но се държеше грубо, избухваше по повод и без повод. Той също се отдръпна -партньорството им береше душа. Най-после тя събра сили да говори открито с него, той успя да обясни и да се защити - и чак тогава работата - а и приятелството - можа да продължи. Тези двама, сковани от сдържаност и фалшива деликатност хора, успяха накрая да премахнат недоразуменията помежду си с един честен, спокоен, рационален и откровен разговор.

Изследванията показват, че всички ние сме изпълнени понякога с безброй съображения и опасения. Безпокоят ни какви ли не неща!

Нещастни сме, че нямаме емоционално удовлетворяваща ни връзка, че ще загубим някаква трайна връзка, семейството си, децата...

Мнозина от нас изпитват страх от самотата. Дори и когато не сме сами, пак можем да се чувстваме самотни.

Повечето хора се страхуват за здравето си, треперят от разрастването на раковите заболявания, инфарктите, а сега се притуря и СПИН. Хората са се вторачили повече от когато и да било досега в онова, което ядат. Четат, пресмятат калории, следят как диетата се отразява на здравето им, интересуват се от кръвната си захар, борят се с холестерина...

Страхуваме се и за външния си вид. С особена - страшна - сила това важи тук в Холивуд, където живея и работя. В Холивуд човек просто трябва да има точно определено тегло, точно определен външен вид и точно предписано физическо присъствие.

И накрая, има и страхове, свързани с работата ни. Работим ли наистина онова, което бихме искали? Плащат ли ни колкото заслужаваме? Няма ли да изгубим работата си идущата седмица?

През моята дългогодишна практика като специалист по терапия на говора и по човешките взаимоотношения съм се занимавала с най-различни хора - от пълни инвалиди до най-ярките звезди на Холивуд и на бизнеса. Научила съм едно нещо: ние всички имаме своите страхове. И когато пренесем тези страхове „навън", околните също започват да се страхуват.

Хубавото в случая е, че можете да се преборите със страховете си, като кажете открито какво изпитвате и се заемете с решаването на възникналия проблем, като изкарате навън „с дишане" всичките си опасения.

Ето какво означава това (говорим вече за техника, преподадена ви от специалист):

Когато сте неспокойни или притеснени, вие дишате повърхностно и не издишвате толкова често, колкото бихте правили, ако сте спокойни. В резултат на това във вас се натрупва въглероден двуокис, който може да предизвика остро главоболие при едни, недостиг на въздух при други, при трети - ускорен пулс. За да може тялото ви да функционира нормално, трябва да получите достатъчно кислород и да издишате въглеродния двуокис. За да компенсирате напрежението, трябва да се „окислородите".

Светът познава дихателните техники за отпускане още от ученията на древните йоги в Индия. Целта на дихателните техники за релаксация се свежда до управление на дишането и до успокояване. Можете да правите тези упражнения по всяко време през деня и през нощта. Много е просто. Дишайте спокойно и бавно, за да не прекалите с въздуха. Първо, легнете по гръб на някаква равна плоскост и поставете едната си ръка на гръдния кош, а другата - на корема. Внимавайте при дишането да се движи само коремната стена, не гръдният кош. Поемайте в продължение на три секунди бавно и спокойно въздух през устата, така че да изпълните диафраг-мата с въздух. Задръжте дъха си три секунди и след това спокойно и бавно издишайте в продължение на шест секунди. Ще почувствате как коремните ви мускули се свиват, докато издишвате бавно през устата. Повторете упражнението десетина пъти.

След това седнете, като държите главата си изправена и гърба, раменете и плещите изпънати. Внимавайте — гърдите не бива да се движат, трябва да усещате движение само на коремните мускули. Спокойно и бавно, в продължение на три секунди поемете въздух през устата. Следете коремът да се издуе при вдишването. Задръжте въздуха три секунди, след това спокойно издишайте през устата в продължение на шест секунди. Това упражнение можете да правите ,и когато сте в колата, в службата, навсякъде.

Друго едно упражнение, което ще ви помогне действително да премахнете напрежението и безпокойството, е упражнението за „издишване на напрежението". То ще ви позволи да преодолеете моментната си нерешителност или моментния си гняв, да обогатите кръвта си с кислород и да премахнете отрицателните емоции, натрупани във вас.

Упражнението за „издишване на напрежението" ще ви помогне да възстановите самообладанието си в определен труден момент. Разбирате ли колко е важно то за всеки от нас? Със задържането на въздуха, който сте поели, печелите време, за да вземете решение дали да излеете гнева си върху другия или да го оставите да отлети заедно с издишвания от вас въздух. Учила съм на тази техника затворници, а по-късно получавах писма от надзирателите. В едно от тях се казваше, че сега „вместо да се бият помежду си, затворниците само „дишат" един срещу друг..,"

В упражнението „издишване на напрежението" правите същото, което правехте и при упражнението за релаксация:

а)  поемате въздух през устата и го задържате три секунди;

б)  издишате въздуха „до капка" - изтласквайте въздуха, докато „въздух не ви остане";

в)  не дишате в продължение на три секунди.

Направете упражнението едно след друго три пъти. На четвъртия път вече можете да продължите да дишате нормално. Възможно е леко да ви се завие свят - не се безпокойте, ще мине. Ще се почувствате много по-добре и по-малко гневен, тъй като упражнението ще спомогне за вашето „окислородяване". Ако продължавате да кипите от гняв, повторете упражнението, докато не остане и помен нито от гнева ви, нито от обидата.

Друг един начин да се освободите от обзелото ви безпокойство е да го „обезвредите". Една моя приятелка, моден дизайнер, изпитваше огромен страх пред едно интервю за работа - от години мечтаеше да постъпи на работа във въпросната фирма. В деня на интервюто просто чувствала как безпокойството й расте и се трупа. Когато пристигнала за интервюто, била на прага на паниката. Била убедена, че няма да може да издържи интервюто.

Внимавайте сега! Вместо да се опитва да прикрие страха си, първото нещо, което направила, като седнала срещу интервюира-щата, било да каже: „Ужасно ме е страх в момента." Това простичко изречение обезвредило бомбата на нейните страхове и приятелката ми зае мястото.

Основната ми мисъл е, че ние всички натрупваме в себе си различни опасения и съображения, които могат да ни попречат в най-важен момент. Онова, което трябва да направим, е просто да ги оставим да бъдат отнесени от нашето дишане. Просто поемете въздух и изпуснете безпокойството заедно с въздуха, който издишвате. Може да ви изглежда тривиално и смешно, но, повярвайте, този „поток на дишането" е основата, за да управляваме целия си живот така, че той да бъде „обезопасен срещу опасения".

Контролирайте гнева си

Главната причина да се гневим е чувството, че не се отнасят към нас с подобаващото уважение. Когато почувстваме, че не ни обръщат внимание, когато ни използват, когато сме притеснени, усещаме как се надигат неудържимо поривите на гнева в нас. Отреагирайте с гнева си незабавно! Не го сдържайте! Не си правете „черни списъци"! Ако изпитвате яд, проявете го! Кажете на другия какво не ви харесва в момента, още когато го направи. В противен случай ядът ще расте вътре във вас, докато отрови и вас, и другия, или и двамата.

Ако трябва да повишите тон, да креснете или да изръмжите -направете го! Важното е да се отървете от него, да го изпуснете! Мълчаливото лечение не помага! То може да предизвика само отчуждение и прекъсване на пътищата за общуване.

Е, понякога, когато сте разгневени, може да изтървете дума или да направите нещо, за което да съжалявате. Добре тогава. Нали затова разгледахме дихателното упражнение за изхвърляне на напрежението? Поеми дъх, задръж го, издишай... Повторете това три пъти и ще видите, че с издишания въздух всеки път изхвърляте по малко и от гнева си. А следващата стъпка вече е: да изясните спокойно нещата с човека, който ви е разсърдил. Никога не изпадайте в ярост! Няма място за ярост в едно човешко общуване. Ако някога ви причернее, и ви се поиска да пернете някого, излезте от стаята, изхвръкнете от сградата, напуснете града ако трябва, и то за достатъчно дълго време, за да можете да „изприказвате", да „издишате" или да „обезвредите" гнева си.

Глава шеста

Хората не виждат как действаш, а как реагираш

Видяхте по своя смях, плач, гневни изблици и обида колко силно въздействат околните върху вашето самочувствие, а и колко голямо може да бъде вашето влияние върху тях. Друга една област, която трябва да изучим, е как реакциите на другите пък влияят на вас, така че да можем да разберем наистина какво означава всъщност пълноценното общуване - добрите комуникации, в смисъла на възможност за разбиране.

Когато ви отхвърлят

Всеки от нас е получавал отказ или е бил нежелан по един или друг повод в живота си. Това със сигурност е събитие, което може да окаже решително отрицателно влияние върху живота на даден човек. В практиката си често срещам актьори или други изпълнители, които имат все някакви проблеми с това, че „не са били приети", че някой не ги е одобрил за нещо, някъде... За съжаление, това е нещо обичайно, та дори и в реда на нещата в тяхната професия - бизнеса на забавата. Там думичката „не" се чува далеч по-често от „да". И това постоянно „не, не, не" може, за съжаление, да навреди и увреди трайно даден човек. Мнозина се опитват в такива случаи да игнорират акта на отхвърляне, тешейки се с „Не избрах момента" или си намират други рационални обяснения.

Независимо от това доколко ще успеете да преглътнете един отказ, той винаги ще ви накара да се почувствате зле.

Една от моите клиентки - актриса, ходеше неуморно по прослушвания и конкурси, но така и не получаваше роля или назначение. По съвет на своя импресарио започна да носи ниски обувки, защото му изглеждала прекалено висока. Но и това не помогна. Най-сетне посъветвах Даяна да накара пък този свой агент да попита театралите какво не й харесват. След няколко дни човекът й се обадил и казал, че не я одобрявали, защото не била достатъчно висока.

- Не съм достатъчно висока?! - повторила Даяна, не вярвайки на ушите си. - А вие нали твърдехте, че съм прекомерно висока?

- Така е - отговорил агентът кротко. - Ама те избират, те плащат. Каквото те кажат, това е.

Та така Даяна тръгва отново по прослушвания, качена на високи токове. Сега обаче все някакси попадаше на онези, които решаваха, че е прекалено висока...

Понякога може да претърпите неуспех просто защото не се вписвате в представата, която има даден човек за онова, което търси. Напълно е възможно да получите отказ, без това да има изобщо нищо общо със самите вас - какъвто бе случаят с Даяна. В артистичния бизнес да бъдеш отхвърлен (или приет) е нещо напълно естествено, то е част от самия бизнес.

Ала ако постоянно жънеш откази, ако не можеш да „пробиеш" в обществото, навярно е настъпил моментът да се огледаш от петите до главата - да се съблечеш гол-голеничък, както се казва, и да започнеш да се самоизследваш, връзката ти с околните все пона-куцва.

Една от най-злощастните клиентки, която съм обучавала - Бе-ти, беше затворено и невзрачно същество с дребни остри зъби, с хлътнала челъст и тънки устни, та отгоре на това и с някакво нервно примигване. Съпругът й беше преуспяващ бизнесмен, срещаха се с много хора, но средата им бе предимно от колеги и партньори на мъжа й. Обикновено Бета и съпругът й давали вечерите, ала самите те рядко получавали покани. А когато Бети решавала да покани някоя от съпругите им на обяд, „така просто по женски", неизменно се случвало поканента да „съжалява, но е заета".

Първото нещо, което забелязах у Бети, когато се запознахме, бе нейната неприятна усмивка - всъщност, тя сякаш не се усмихваше, а се опитваше да демонстрира колко умело прикрива своите дребни, наядени зъби зад изпънатите си устни. Изпратих я при д-р Хенри Ямада, специалист по козметично зъболечение. Което си е право, човекът направи чудеса. Сега усмивката й е съвсем друга, Бети направо се разхубави. Заехме се и с това нейно примигване - тикът изчезна, очите й сякаш се отвориха, не остана нищо от онази ми-жава женица с мишо лице. А с моите славни упражнения за дишане Бети се поосвободи и от нервното напрежение - да видите само как се научи да се справя с всякаква ситуация, вместо те да се „справят" с нея и да я ликвидират като събеседник.

Бети започна да следи пресата, вълнуваше се от събитията, започна да проявява интерес към другите, към техните проблеми, вместо да се затваря в себе си м да., живурка като безинтересно и незначително създание.

Ето как Бети успя да обърне нещата в своя полза и да се пребори с отхвърлянето от страна на другите. От нея се излюпи една не само привлекателна жена, но в интересен и одухотворен човек.

За съжаление не всички могат да извлекат поука от случаите, когато не са били одобрени или харесвани. Понякога самият ти би трябвало да приемеш мнението на хората за тебе и да се запиташ: „Защо ме отхвърлят?" Онова, което ще можеш да разбереш след подобен самовъпрос, може да ти отвори очите и да разкрие пред тебе съвършено нов живот!

Твърде често отхвърлянето, което ние смятаме, че идва от хората, с които общуваме, всъщност идва от самите нас, защото ние се самоотхвърляме. Може да ви звучи невероятно, ала твърде често случаят е тъкмо такъв! След като сте решили, че сте непривлекателни, след като смятате, че не изглеждате добре, вие просто излъчвате това чрез липса на увереност, лоша поза, заключено изражение. Хората възприемат именно това „съобщение" и реагират съответно. Идете на някакъв прием без самочувствие, изпълнени с отрицателно отношение към самия себе си и ще видите, че присъстващите долавят с антените си това и също ще ви пренебрегват.

Надали би било възможно да изживеем този наш живот, без да ни се случат и несполуки, и откази, и пренебрегване. В крайна сметка, и най-преуспяващите бизнесмени и бизнесдами, прочути актьори и изпълнители от Холивуд са си получили полагаемия им се - та и в повече - житейски дял от неуспехи и фиаско. Но са това, което са, защото са хора, умеещи да рискуват!

Преди няколко години Мелани Грифит дойде при мене обляна в сълзи, тъй като непрекъснато я отхвърляли при прослушванията - роля след роля. Режисьорът не харесвал как звучи гласът й. Ала вместо да се предаде, тя се опълчи и се пребори с неуспеха. Работихме върху постановката на гласа й и резултатът бе Академичната награда за филма „Работещо момиче"!

Въпреки че на никой от нас не му е приятно да бъде нежелан и да получава отказ след отказ в живота, полезното идва, когато решиш да се поучиш от този феномен и да се опиташ да разбереш най-сетне защо става така! След това да предприемеш конструктивни мерки и да промениш положението - от такова едно решение можеш само да спечелиш!

Ако се окаже, че ви отричат необосновано, жадуваното усъвършенстване ще дойде от прояснението, че случилото се няма нищо общо с вас и следва да се надрасне. Би трябвало да възприемаме получения отказ не толкова като заплаха, а no-скоро като възможност за израстване. Боли наистина, в това съмнение няма, но можете да използвате едно отритване така, че да излезеш от него победител. Въпросът е да намериш скалата, под която е скрито имането и да се заобиколиш с колкото може повече хора, които са истински грижовни, обичат те и са готови да те подкрепят.

Не хора, а стрихнин

Преди време проведох анкета - питах хората кое най-вече ги кара да се чувстват зле. Освен финансовите и здравните проблеми, повечето от хората посочиха, че техният Проблем номер едно в живота е да имат работа с трудни хора.

Прекарах хиляди часове да разговарям с клиенти и съм се наслушала на истории за „онзи труден човек", който трови живота им. И въпреки че имената и обстоятелствата са различни, историята винаги е същата.

Д-р Сюзън Форуърд е написала една великолепна книга със заглавие „Отровни родители", т. е. защо се налага да елиминираш от своя живот дори членове от семейството си, щом те са „отрови-тели". Приемайки това с една крачка напред, аз бих добавила, че съществуват хора, които са като стрихнин! Те тровят атмосферата на нашия живот, търсят как да ни унижат и не се чувстват добре, когато виждат, че израстваме и успяваме. Тези хора са неуморни в своите усилия да саботират всяка наша стъпка към щастлив, продуктивен живот. Е, добре. Тези хора нямат място във вашия живот!

Веднъж водех семинар в град Сакраменто с група административни служители. Между другото казах: „Ако в живота ви има хора, които не ви подкрепят и не се отнасят към вас с нужното уважение и обичта, която заслужавате, просто ги извадете от своя живот - не ги допускайте в никоя част от своето ежедневие!"

След като семинарът свърши, се появи някакъв висок и представителен господин, явно развълнуван. „Доктор Глас, как е възможно да твърдите, че да отстраняваме с един замах хора от нашия живот? А чувствата? Няма ли място за чувства?" Усетих накъде бие, но въпреки всичко му казах: „Няма място за чувства, когато някой не те признава, унижава те и не ти позволява да бъдеш възможно най-добрия. Чувства и привързаност се засвидетелстват заради деликатността, за ласкавото отношение на хора, които са положителна сила в живота ви, които винаги са се отнасяли към вас с доброта, уважение и обич. Чувствата нямат място при хора, които се чудят как да те саботират и не ти позволяват да се усъвършенстваш!"

Накрая човекът призна, че докато ме слушал, мислил за живота, който той и жена му водели вече цели двадесет години. Знаел, че съм права, че онова, от което наистина се нуждае, е да се освободи от този „отровителен брак"... Сигурно не е никак лесно да решиш да си честен към себе си, след като години наред си опитвал да се самозаблуждаваш. Но крачката напред е необходима!

След като в моята частна практика съм чула хиляди подобни разкази, подредих най-общо по типаж тези хора-отровители, в пет

категории - петте токсични начини за общуване. Ще ги споделя с вас. Напълно възможно е вие да сте патили и от други типове поведение, ала тук давам някои от най-типичните - а и най-токсичните - видове събеседници, които са в състояние да отровят всяко човешко общуване.

1  Подстрекателят е човек, който общува, като се опитва да създаде грижи на другите. Навярно такива люде водят толкова нещастно и тъпо съществувание, че единственият начин да се позабавляват малко е да мътят с приказки и подмятания водите на нечий чужд живот. Много често ще ги чуете да казват ехидно: „Не съм любопитна и не обичам да си пъхам носа, но нали казваше, че Робърт работи изключително за тебе? Щото го видях да помага на Джейн..." или „О, сигурен съм, че франк ти е напълно предан, макар че прекара онзи следобед с Деби...".

От вас се иска моментално да поставите подстрекателя на място. Незабавно! Просто му кажете да си гледа работата. Прямотата е най-добрият подход в случая. „Опитваш се да ми намериш проблеми, така ли?" Върнете им топката. Притиснете ги по същността на казаното и им дайте да разберат, че прозирате намеренията и игричката им. Ако истински им се противопоставите, те ще си подвият опашката и ще се отнасят към вас с подновено уважение.

2  Обвинителят има стил на общуване, който отразява всъщност собственото му самоотрицание, несигурност и чувство за вина. Ето какъв разговор подслушах неволно - нямаше как, водеха го на съседната маса в ресторанта:

-  Ти си причината да закъснеем!

-  Не, този път ти си виновният!

-  Да, нали? Защото ти стоя пред огледалото с часове!

- А да кажеш нещо за твоите телефонни разговори в последния момент?

-  Млъкни, защото много добре знаеш, че винаги закъсняваш! Всички от твоето семейство закъснявате! Никога не са те учили да идваш навреме!...

Щом такъв обвинител ви нападне, нека да му бъде казано още с първите думи, че не ще търпите да ви корят по този начин. Тези изводи за „винаги" и „никога" са отвратителни! Накарайте такива заядливци да разберат, че ви обвиняват безпричинно и че най-добре ще е да задават въпросите си, но и да слушат какво им се отговаря, вместо да сипят обвинения.

Ето ви пример, как от отровата в този разговор може да не остане и следа:

-  Ти си причината да закъснеем!

-  А как стигна до това заключение?

-  Е, да не искаш да кажеш, че не губиш часове, за да се гримираш?

-  Миличък, нима забрави, че трябваше да проведеш три телефонни разговора точно преди да тръгнем?

-  Всъщност права си, и двамата сме виновни.

Като се задават въпроси, вместо да се излиза с контраобвине-ния, като се каже и някоя и друга мила дума, като казвате „нашето" вместо „твоето", просто ще отнемете вятъра на обвинителя и разговорът ще тръгне.

3.  Вмешателят - всъщност той точно това прави, меси се във всичко и дава съвети. Често човекът, който дава мило и драго да може да ти се меси, няма нито силата, нито опита, нито необходимата професионална квалификация, за да обоснове своя съвет. Такива хора живеят не своя живот, а живот по съвместителство.

Жанет и Марк имаха много приятна връзка, всичко се развиваше от хубаво по-хубаво. Докато Стела, приятелката на Жанет не реши да наставлява Жанет какво може да приема и какво не бива да допуска у Марк. Това вмешателство едва не съсипа връзката на Жанет и Марк. И чак когато Марк най-после възнегодува и заяви: „Виж какво, това, което ми говориш не звучи като твоя мисъл! Кой ти пълни главата с тези щуротии?!" Жанет се сетила, че всъщност повтаря приказките на Стела. И незабавно й позвънила, за да й каже да не се бърка във връзката й с Марк.

Така е. Необходимо е да поставиш вмешателя-съветник на място и да си знае, че не го искаш на пътя си.

4.  Подценителят е от онези хора, които щом разберат, че са те повишили, ще се изненада, че фирмата ви трябва да е много добре, след като си позволява да повишава служителите си „автоматично", като премия. Ако отслабнеш - след неимоверни усилия - той ще ти каже, че както си тръгнал, ще се разболееш.

Нищо никога не е достатъчно добро за подценителя! Такива хора ще намерят нещастие във всяка добра надежда, фактически те самите са нещастни и искат да се чувстваш и ти като тях, за да си бъдете дружина. Както и при другите типове събеседници-отрови-тели, необходимо е незабавно да реагирате и да му заявите, че не ще търпите вечните му отрицателни оценки и ако продължава да търси само лошото във всичко, ще скъсате с него.

5 Злословникът работи зад гърба ти, примлясква и разказва сладко-сладко небивалици, за да те злепостави и саботира. Такива хора са с маската на ухилени приятели, ала всъщност са най-злите ти врагове. Те те подпитват и те шпионират, за да използват после казаното срещу самите вас.

Най-добрият начин да се предпазиш от злословниците е да се

вслушаш какво говорят за другите и да се откажеш от досегашното си мнение, че „с мене той никога няма да постъпи така". Защото ще знаеш, че ще постъпи, и то как. Ти ще си следващият.

Тези хора са най-токсичните и трябва да ги изхвърлиш завинаги от живота си. С приятели като тях, неприятели не ти трябват!

Ако имате приятели, които можете да отнесете към горните категории и установите, че ви е трудно да общувате с такива хора, ще трябва просто да се лишите от тяхното присъствие! Когато имате работа с такива токсични събеседници, решението е да си наясно какъв човек стои пред тебе, така че да му се противопоставиш твърдо и открито. А не можеш ли да се справиш, спазвай дистанция!

Внимание! Ако се уловите, че самите вие можете да бъдете отнесени към някоя от горните категории, престанете! Много възможно е там да се корени причината за негогодотворните ви контакти с другите. Извинение за такъв тип поведение няма, така че зачеркнете токсичните модели на общуване веднъж завинаги!

Глава седма

Градивната критичност

Щом държите на някого, а виждате, че този човек прави всичко, за да си навреди сам, се налага да вземете критично отношение по въпроса. В такъв случай не е толкова важно „какво" ще кажете, а „как" ще го кажете! Съществуват толкова много „въвеждащи" - и наистина помагащи - фрази, които можете да използвате, така че да не засегнете другия и да му дадете възможност да запази достойнството си. Такива ключови изрази и думички са, примерно:

„Смятам, че би било във ваш интерес", „Навярно ще се съгласите, че...", „Позволете ми да направя едно предложение", „Никога не бих си позволил да сторя нещо, което да ви засегне, но...", „Знайте, че съм на ваша страна, така че не приемайте това, което ще ви кажа като упрек, но...", „Искам да знаете, че изхождам от вашите интереси...", „Моля не се обиждайте, но наистина е много важно да се откажете от своето аз и да погледнем обективно на нещата..."

Ключът при отправянето на някаква забележка е да предложите не само критиката си, но и решение, което да покаже на другия, че не ви е безразличен, че го поддържате. От вас се очаква, че няма да изтърсите, примерно: „Как можа да постъпиш като последен тъпак!?" или „Не мога да повярвам, че сте допуснали такава глупост!"... Кажете ли такова нещо, рискувате да накарате събеседника да заеме моментално отбранителна позиция и да направите така, че вече да не може да чуе нито дума от онова, което казвате, нито да проумее какво всъщност предлагате.

В повечето случаи хората не желаят да слушат вашите критики, освен ако не са ви помолили за мнението ви - а и тогава дори пак може да се окаже, че нямат уши за думите ви. И все пак, ако „тапицирате" острите ъгли на критиката си с добронамерени, положителни нотки, човекът сигурно ще се съгласи да чуе онова, което казвате.

Неотдавна гледах по телевизията един от моите клиенти -участваше в някакъв телевизионен разговор. Изглеждаше отпуснат, замаян, като че ли е дрогиран и не може да загрее за какво става дума.

Много хора знаеха, че съм работила с него и започнаха да ми звънят по телефона - колко ужасно изглеждал, провалял кариерата си с тази поява, дори водещият се чувствал неудобно... След огром-

ния труд, който бе хвърлил, за да усъвършенства държането си пред камерата и говорните си умения, аз наистина бях разочарована и ядосана. Знаех обаче, че никога няма да поиска и да чуе какво ще му кажа, ако не подходя с любов и такт. Ето как звучеше нашият разговор, когато въпросният господин дойде по-късно в кабинета ми:

-  Какво смятате за разговора снощи? - започнах аз.

-  Добре беше - каза той надменно.

-  Искам да ви кажа, че откакто ви познавам, винаги съм била на ваша страна, изцяло вярвам в таланта ви и вашите способности. Но бих искала да направя някои бележки по снощния разговор по телевизията.

-  Започвайте, слушам ви.

-  Не бих казала, че вашето представяне снощи беше едно от най-добрите, които съм наблюдавала при вас. Наистина е много съществено да седите с изправен гръб, да гледате водещия и да реагирате само на въпросите, които ви задава. Но щом не сте доволен от начина, по който върви интервюто, не би трябвало да се гневите на телевизията - просто пренасочете темата. А също така не забравяйте нашите полезни уроци - да дишате и да контролирате нервността си.

Изслуша ме човекът, дори се зарадва на моята намеса. Поиска дори да започнем да се упражняваме с видеозапис, за да се наблюдава като интервюиран.

Ако не бях подплатила острите ъгли на моите забележки със загриженост и желание да го подкрепя, той би преминал в самоотбрана и навярно би си тръгнал. А аз му предложих и алтернативи - какво да направи, за да се получи по-добре. Не го оставих да седи и да мига като виновен ученик, докато вие продължавате да му опявате колко ужасно е било, как не бива да се държи по такъв идиотски начин... Аз постъпих другояче: показах му, че не го укорявам, че искам да му помогна.

Когато смекчите критиката си с ключовите думи и изрази, които споменахме no-горе, и се погрижите да предложите алтернативно решение за създалото се неблагоприятно положение, ще можете вече да се похвалите, че умеете да критикувате градивно, от утвърждаващи позиции.

Критикарите

Случва се да имаме приятели, които са толкова критично настроени, че ни карат да сме постоянно нащрек, когато сме с тях. Такива хора просто преливат от заядливи забележки, започващи с „А ти трябваше", „Не виждам защо ти..." и т. н., и т. н. Винаги са на разположение със своето неодобрение за всяко нещо, което сте сторили, казали, допуснали - за всичко, което става в живота ви.

Единственият начин да се справите с такива „приятели" - ако възнамерявате да ги държите в живота си - е да ги отучите да бълват постоянно отрицание или просто да ги изхвърлите от живота си, тъй като могат да се окажат сериозно опасни за собственото ви самочувствие.

„Приятел" не значи човек, който ти казва как да живееш живота си.

„Приятел" не означава извор на унищожителни критики.

Ето ви един пример: Едит и Маргарет бяха решили да живеят живота на добри християнки. Само че Едит не тръгна по църкви и не държеше час по час библията пред себе си, нито пък бе склонна да се моли на глас, както правеше Маргарет. Маргарет непрекъснато винеше приятелката си, че не била благочестива и набожна, просто защото Едит не постъпваше така, както искаше нейната приятелка. Това беше непресъхващ източник на дрязги и неприятности. И накрая Едит се разбунтува и заяви, че наистина ще се отдаде на религията, но не желае да се отдаде на Маргарет -не иска да има нищо общо с нея, Маргарет да си търси друга приятелка.

Този ултиматум постресна Маргарет. „В края на краищата аз исках само да ти помогна..."

„Чудесно - отвърнала Едит - но без забележки - стига са я смятали за бавноразвиваща се, само защото е на друго мнение..."

Никой няма право да казва на другия как да се моли, как да живее живота си или как да съществува, ако не му дава съвети... А ако ви помолят за съвет, най-правилно ще е да изложите съвета си с дружелюбни, неукоризнени думи.

Всички имаме представа за образа на свадлива домакиня, която непрекъснато критикува мъжа си, че оставя навсякъде чорапите си, че никога не хвърля боклука, че винаги забравя да изпълни каквото е заръчала. Вместо непрекъснато да кори мъжа си, тази жена би постигнала много повече, ако вместо „Ти винаги оставяш дрехите ри из цялата къща", кажеше „Мили, зная, че много бързаш, но моля не оставяй дрехите си в средата на стаята, защото това ми увеличава домашната работа".

Много важен е също така и тонът на гласа. Необходимо е да премахнете враждебните нотки в гласа си и да кажете онова, което трябва, с обич и любезност, за да можете наистина да постигнете оптимални резултати и да бъдете чути.

Ползата от критиката

Критиката обикновено представлява мнението на даден човек. И тъй като е само „мнение", често пъти то може да бъде източник на погрешна информация. Например, вижте мненията на телевизионните критици Сискел, Еберт или Гари Франклин или Рекс Рийд. В повечето случаи за не съм съгласна с онова, което казват за филмите, които съм гледала, фактически те много рядко са на едно и също мнение! Всичко, което тези критици казват, не е нищо друго, освен „мнение".

Ако някой от тези критици беше бивш филмов продуцент или режисьор, смятам, че би мислил по-различно. Тогава неговото мнение щеше да има и iio-голяма стойност, защото преценките трябва да почиват на повече обективни критерии. А тогава и хората щяха да проявяват по-голям респект към тези оценки.

Ако имате някакво кожно заболяване, мнението на вашия дерматолог ще бъде навярно по-компетентно от мнението на лекуващия ви лекар. Същото се отнася и за моята област. Ако някой от семейството ви критикува вашия говор, може и да не се отнесете толкова сериозно, колкото би трябвало да се отнесете към мнението на специалист по общуване и патология на говора.

Главният проблеми при критикуването е, че хората ви казват какъв е проблемът, но никой не ви посочва алтернативи. Моята философия е следната: ако се стягате да критикувате някого, заедно със забележките си би следвало да му предложите и алтернативи. Това е причината, критичните оценки от специалист, когото уважавате и който може да ви посочи вариантни решения, да имат по-висока стойност.

Когато уважавате даден човек, забележките, които той ще направи, могат да бъдат много полезни, да извлечете поука от тях. Но ако някой ви отправя неподходящи или несправедливи упреци, би следвало веднага да възразите.

Така стана с една моя клиентка, многостранно надарена личност, чудесен изпълнител, която се бе насадила на един вечно сърдит, кисел по природа мениджър, дето смяташе, че основната задача в живота му е да критикува всеки, който стъпи в кабинета му. За нещастие, той използваше поста си, за да си изкара на хората собствената си неувереност и враждебност. Та този мениджър разпитвал моята клиентка за целите на нейната кариера. Тя - нали ви казах, че беше с много таланти - казала, че би могла да прави всичко - и пеене, и актьорско майсторство, и танцуване, и литература. Мениджърът отрязал: „Истински миш-маш! Изкарвате се недос-тижима!" Моята позната го погледнала право в очите и казала уверено: „Не съм недостижима. Просто имам много таланти в много области. Ако не можете да ме използвате във всичките тези области, смятам, че няма за какво повече да говорим".

Дотогава никой не му се бил опервал така, това го впечатлило и той заявил, че е склонен да се заеме с нея. Тя обаче не била много очарована от него и се насочила другаде.

Специално в този случай критиката беше незаслужена. Когато човек се натъкне на такъв вид мнителност, може да избере три неща: или да се изсмее, или да възрази, или да загърби и критика, и критичните му бележки.

От друга страна, има случаи, когато някой ви предлага добър, умен, полезен критичен съвет. В такива случаи е възможно да предприемете няколко неща: 1. да кажете на този човек, че направените забележки са от голямо значение за вас - че са много ценни. Може да кажете например: „Много ценя вашата критика. Мнението ви е много важно за мен"; 2. да се опитате да извлечете колкото се може повече от тези ценни забележки, като попитате вашия критик за повече подробности, да разберете от него какво би следвало да направите според него, за да се усъвършенствате.

Най-добър критик сте си вие

Обща черта на моите най-преуспяващи клиенти е тяхната способност да бъдат критици на самите себе си. Те са в състояние да се отдръпнат и да погледнат аналитично на себе си, на своите изпълнения и на различни аспекти на своя живот.

Имах привилегията да работя с Хулио Иглесиас по изпълнението на неговата песен „До всички момичета". Бях толкова впечатлена от неговата способност да разглежда под лупа кое е било правилно и кое погрешно при пеенето му, когато го записваха в студиото. Той е забележителен самокритик и това навярно му помага да е най-популярният певец в света. Внимаваше за произношението, за оформянето на фразата, за тембъра и само ако нещичко не беше наред, бе готов да се връща по няколко пъти при записа. В същото време той съвсем не се взимаше много насериозно. Беше скромен, с чувство за хумор. Шегуваше се: „Не разбирам защо хората ме намират секси... Аз съм си едно просто момче от Испания, с тънки пилешки крачета, само дето пея песнички...". Том Джонс е друг един .тьлнител, който също не се взема много насериозно. Неотдавна иМсТ възможност да наблюдавам как работи на сцената, как се смееше на самия себе си и бе недоволен от изпълнението си.

Когато човек успее да погледне на себе си обективно, позитивно

и критично, той започва всъщност да израства. Тестът за самокри-

тичност, който даваме по-долу, включва пет страни от вашия живот,

които трябва да бъдат посочени в най-дясната колонка: 1. социал-

ният ви живот; 2. животът ви в службата; 3. професионалният ви живот; 4. семейният ви живот; 5. физическото ви състояние. В антетката нанесете 1. сегашно състояние; 2. каква би била идеалната ситуация; 3. какви стъпки би трябвало да предприема, за да се осъществи идеалната ситуация. Съставете три колонки за всяка от посочените пет категории. Например в първата колонка под „социален живот" би следвало да опишете сегашния си социален живот, връзките си в обществото. Имате ли много приятели или не? Излизате ли често в компания? Запознавате ли се често с нови хора?

Относно служебния си живот би трябвало да опишете всичко, което става в момента в службата ви. Харесвате ли работата си? Стигат ли ви парите да заплащате сметките си? Изкарвате ли достатъчно, за да свързвате двата края?

В третата категория - професионален живот - си отговорете на въпроса какво е положението в момента по отношение на кариерата ви. Осъществили ли сте мечтите си?

В четвъртата категория - семейния ви живот - трябва да си отговорите на въпроси относно сегашните ви отношения с най-близките - деца, родители, интимния ви приятел или приятелка, съпругът или съпругата.

В петата категория - физическото ви състояние - ще трябва да си зададете въпроси за цялостното ви състояние - тръгнете от косата, лицето, тялото и стигнете до дрехите, теглото, та дори говора. Бъдете честни при тази оценка. Кой сте вие вътрешно и как изглеждате отвън? Направете едно обективно и честно описание.

Във втората отвесна колонка попълнете представите си за вашия идеален социален живот, служебен живот, професионален живот, семеен живот и физическо състояние. Представете си, че се е появила някаква добра орисница, която може да ви даде всичко, което поискате - напишете какво бихте я помолили да ви даде във всяка една от тези пет области.

И накрая, в третата колонка изредете всички стъпки, които следва да предприемете, за да изпълните мечтите си, които описахте вече във втората колонка.

Нека да разгледаме, например, категорията „социален живот", където сте посочили сегашното си положение: имате малко приятели, нямате любовни романи, не ходите по гости, не излизате с компании. Посочили сте, примерно, във втората колонка, че идеалното за вас би било да си имате близък човек, да ходите по приеми, казано фигуративно, „картичката ви за танци" да е запълнена за цялата седмица! В третата колонка сте написали стъпките, които трябва да предприемете, за да подобрите социалния си живот.

Например, може да се запишете в някаква агенция за запознанства, да започнете да взимате уроци по тенис, да започнете да каните приятели и техните приятели на вечери...

Този тест за самокритика е чудесен начин да се видите обективно, да направите оценка на живота си и да извършите необходимите промени, за да направите живота си щастлив и запълнен.

Един такъв реалистичен поглед върху самите вас и определянето на онова, което можете да направите в различните сфери на вашия живот, за да го промените, ще ви помогне да се превърнете в най-ценния си критик, оценяващ нещата с положителна насоченост.

Важно е да отбележим, че да си бъдеш сам критик не означава да се самонадценяваш, нито пък значи да си изпонапишеш отгоре до долу слаби бележки и да се самосринеш. Надценяването и подценяването са две противоположности. Ако непрекъснато разправяте на хората колко сте дебел и как се мъчите да пазите диети, няма да мине много време и другите ще поемат темата - ще започнат да ви казват колко сте дебели и да ви дебнат пазите ли си диетата, като ще следят зорко всяко късче, което поднасяте към устата си.

Пример за съставяне на теста за самокритика

	Сегашното положение	Идеалното положение	Стъпки, които трябва да предприема, за да постигна идеалното положение
1. Социален	Нямам любов.	Да имам в живота	Да се запиша в ня-
живот	Малко приятели.	си близък човек.	кое бюро за запоз-
	Не ходя по гости.	Всяка седмица да	нанства. Да се
	Не мога да срещна	ходя по приеми.	сприятеля с хора,
	истинския човек.	Да имам множество	с които да се сре-
	Прекарвам уикенда	ангажименти през	щам. Да бъда по-
	тъпо.	почивните дни.	отворен (отворена).
			Да рискувам повече.
			Да каня гости на
			вечери. Да се запиша
			в спортен клуб.
			Да се усмихвам, да
,			бъда по-дружелюбен
			(дружелюбна)
2. Служебен живот		(попълнете!)
3. Професио-
нален живот
4. Семеен живот
5. физическо
състояние

Вслушайте се в добронамерената критика

Независимо от това, дали отправената ни критика е отрицателна или градивна, щом е критика, на повечето от нас ще им стане неприятно, ще се почувстват уязвени и дори отхвърлени. Има две кардинални неща, които трябва да имате предвид, когато ви критикуват. Първо, кой е източникът, и второ, изхожда ли той действително от онова, което е най-добро за вас. Дадете ли отговор на тези два въпроса, вие ще можете да определите дали критиката е със знак плюс или със знак минус.

Ако някой непрекъснато ви критикува, така че вече не се чувствате удобно в собствената си кожа, критиката му е отрицателна. И ако човекът, който ви прави бележки, ви критикува заради това как вашите действия се отразяват върху него и върху мнението му за вас, надали ще е правилно да му позволите да ви се бърка в живота.

Една от моите клиентки, Мерилин, беше се събрала с един такъв критикар и не можеше да излезе на глава с него. Веднъж тя и Боб - приятелят й - решили да вечерят на кораба-ресторант „Куин Мери" и трябвало да чакат на опашка, за да получат маса. И докато чакали, Мерилин започнала да се клатушка напред-назад и казала закачливо на Боб: „Дай да видим, ще се заклати ли лодката!" Очевадно е, че никой не може „да заклати" „Куин Мери", Мерилин просто искала да се пошегува. Но усмивката й бързо изчезнала, когато Боб й изсъскал: „Стига си се правила на палячо, всички те гледат. Престани!" Той просто „обрал вятъра" от всичките й платна - ала и от платната на техните отношения. Чашата преляла от последната капка: като вечеряли, Мерилин видяла, че някаква двойка си поръчва речни раци - с очите, с щипките, с мустаците, цели-целе-нички. Мерилин, развеселена, казала игриво: „Гледай, какво страшно нещо ядат!" Боб отново я срязал, като дори леко я плеснал по ръката: „Не сочи с ръка! Излагаш ме!"

През цялата им връзка той постоянно потискаше Мерилин, докато накрая тя вече престана да бъде собственото си аз, угасна без своята сърдечност и спонтанност. Край на връзката - това бе резултатът от тия заядливи забележки.

Също и приятелството на Джанет и Гейл си умря от отрицателни критики. Те бяха близки приятелки от колежа и не се бяха виждали години. Когато отново се събраха обаче, Джанет сякаш нямаше друга работа освен да критикува Гейл и нейните разбирания. Това беше едно вечно: „Не бива да ядеш това... Би трябвало да се обличаш с... Трябва да си купиш това...". Излизаше, че всичко, което Гейл прави, нервира Джанет. След като каза на Джанет точно какво мисли, Гейл престана да се съобразява с нея, просто не искаше повече в живота си такава черна станция. И установи, че изпита огромно облекчение като се раздели със своята критична приятелка от младини.

Всеотричащи критици като Боб или Джанет често се представят за приятели, твърдейки: „Казвам ти го за твое добро!" или „Казвам ти го, защото държа на тебе". В действителност те се интересуват само от това как действията ви рефлектират върху тях, в каква светлина ги поставят или търсят начини да контролират поведението ви. При отрицателните критикари винаги трябва да си изясните източника. Обикновено това са властни личности, които съвсем нямат предвид „най-доброто за вас".

Има си начини да критикуваш някого, така че да му дадеш възможност да „запази лице", да помогне на критикувания да изяви най-доброто от себе си.

Повечето от нас не разпознават веднага позитивната критика, така че първоначалната ни реакция на тази градивна критика може да бъде: „За какво се мислите?" или „Вие пък какво знаете?" или „Казвате това само защото завиждате!" И все пак, след като сте изяснили източника на критиката и имате известно време да „оближете раните си" и да се възстановите от първоначалния удар, ще видите, че забележките са били наистина във ваш интерес. Ако се съобразите с критиката и последвате съвета, в повечето случаи ще станете „по-добър".

След като установите и обсъдите източника и допуснете, че той наистина има на сърце само вашия интерес, ще можете да извлечете огромна полза.

Една моя клиентка, много добра преподавателка, искаше да стане телевизионен репортер. Одите при най-добрия агент в града, който й казал, че ако иска да предприеме такова нещо, трябва да смъкне първо двайсет килограма. „Тогава ще говорим!" Тя побесняла и веднага ми се обади, разплакана и ругаеща. След като свърши, аз я попитах може ли да се откаже за малко от собственото си „его" - казах й да го сложи в задния си джоб - и да се вслуша в неговата критика, която може да е в неин интерес. Първо, казах й, че този агент е най-добрият в областта и в телевизионната промишленост думата му е дума. фактически аз й помогнах да си изясни източника на критиката. Второ, помогнах й да разбере, че агентът действително е изхождал от нейния интерес. Ако изглежда добре, ще бъде назначена, а след като бъде назначена, ще може вече да се занимава с онова, което желае, като и двамата - тя и агентът - ще печелят от това. Два месеца по-късно тя успя да намали теглото си и сега редовно се явява по телевизията.

Положителната критика може да бъде най-добрият подарък, който някога сте получавали - стига да я използвате в своя полза.

Ако я възприемете, съзнавайки, че човекът, който ви съветва, изхожда от добри чувства и е на ваша страна, всичко може да свърши с това, че животът ви ще стане по-смислен и по-пълноценен.

Даването ш съвети

Често са ш питали: „Искаш ли да ти дам един безплатен съвет?" Добре, това може да не струва нищичко на човека, който получава съвета, ала ако сте човекът, който дава съвета, може да се случи така, че да платите скъпо и прескъпо за удоволствието да раздавате съвети.

Да вземем Клара и Рита, които се бяха сприятелили още в колежа и продължиха да бъдат приятелки и по-сетне, когато работеха. Един ден Клара се спречкала с приятеля си Роджър и нямала сили да му се обади по телефона. Обърнала се към Рита за съвет. Никога преди това не бе търсила съветите й, тъй като самата тя имаше къде-къде по-богат опит с мъжете и обикновено тя давала съветите. Рита обаче дала възможно най-добрия съвет, като се опитала да бъде честна и към двамата - и към Клара, и към Роджър. Да, ала това положително не бил съветът, който Клара искала да чуе, тя махнала с ръка: „Защо ли съм седнала да те питам! Ти никога не си имала свястна връзка в живота си!"

За една седмица Клара изгуби двама приятели - Роджър и Рита.

Най-добрият съвет, който мога да ви дам относно даването на съвети, е следният: не давайте съвети, ако не ви попитат, а тогава пък помислете добре, оставете и другия да помисли добре, преди да дадете свой „принос". Понякога - както бе в случая с Рита и Клара - човекът, който търси съвет от вас, може да не хареса съвета, който му давате, така че току-виж се опълчи срещу вас. Така че, защо да не попитате преди това: „Сигурен ли си, че искаш да чуеш искреното ми мнение?" или „Може да не ти хареса това, което ще чуеш".

Разбира се, има и случаи, когато се чувствате задължен да дадете съвет, дори и другият да не ви го е искал. Ако ще съветвате някого, поднесете съвета си с едно: „Това е само мое мнение, но..." или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще кажа честно мнението си...", или „Аз не съм експерт...", или „Може да има и други мнения..." Това ще позволи на другия човек да може да отхвърли съвета ви, без да отхвърля самия вас.

Следователно, можете да предлагате съвет, както и да отправяте критика, дори когато не са ви помолили за това, но важното е да предложите съвета си като израз на приятелство и загриженост, да щадите чувствата на другия. Но когато правите това, ще трябва да сте готови да рискувате приятелството си!

Последното нещо, което трябва да сторите обаче, е да налагате съвета си! Въпреки че има и изключения. Например една фризьорка ми разказа, как вечерта взела кокаин и изпаднала в опиянение. Като човек, който бе запознат с опустошителното действие на опиатите и алкохола, се чувствах задължена да й дам съвет - казах й, че флиртува със смъртта, че има опасност да получи удар, така че завинаги да увреди говора си, че няма да може да ходи. Помолих я веднага да отиде при специалист и да потърси помощ, да престане с тези глупости. Жената ме слушаше мълчаливо, нищо не каза. Едва след три месеца ми се обади по телефона и ми каза, че съм станала причина да се запише в курс за лечение на алкохолици и наркомани и че животът й коренно се е променил...

Така че има случаи, когато сте длъжни да дадете честен и настойчив съвет, особено ако с това можете да спасите човешки живот!

Искреността е най-добрата политика

Хората лъжат по различни причини - да не наранят другия, да накарат някой да се чувства добре или пък да се почувстват самите те добре и по-важни, отколкото са всъщност. Каквато и да е причината, която ви кара да лъжете, всичко се свежда до липсата на самочувствие.

Животът ви би могъл да бъде толкова по-лесен, ако погледнете истината в очите! Вярно е, че за мнозина не винаги е лесно да казват истината, но е по-добре изобщо нищо да не кажеш, отколкото да излъжеш. Вместо да лъжете, бихте могли да не отговорите на настойчивите въпроси на някого. Можете да кажете: „Не мога да отговоря на този въпрос" или „Не мога да си позволя да дискутирам това с вас".

Като специалист по човешко общуване съм имала неведнъж случай да употребявам израза: „Съжалявам, но не мога да дискутирам това с вас". Така определям известни граници, без да разкривам всяко нещо за всекиго, тъй като все пак онова, което става в кабинета ми, е поверително. През всичките тези години какво ли не съм чувала, какви ли не мечти съм изживявала „по съвместителство" с многобройните си клиенти. Но никога никой няма да чуе ни дума от всичко това.

Една моя клиентка, която работи в отдела за дамско бельо на един голям магазин, ми разказа как един ден съпругът на нейна клиентка дошъл да купува дамско бельо - не за съпругата си, не за някаква любовница, а за себе си, най-голям номер! Не знаеше какво да прави. Трябва ли да каже на своята постоянна клиентка какво прави съпругът й или да си държи устата затворена и да си мълчи. Решихме да направи второто. В края на краищата работата й бе да

продава бельо, а не да отправя морални укори и да се меси в личния живот на клиентите си.

В близките лични отношения искреността е изключително важна. Най-щастливите двойки, които съм виждала, са тези, при които и двете страни „играят с открити карти" и във всичко са искрени един към друг.

Искреността е също така най-добрата политика и в бизнеса. Вярно е, че почти всеки човек има намерения да прави сделки. Ала най-сполучилите делови хора, които познавам, хора, които се радват на 40, 50, та дори и 60 години просперитет зад гърба си, се славят със своята „искреност". Трябва да бъдете почтен към своите партньори в бизнеса, да си извоювате репутацията на честен човек. Необходимо е да поддържате цялостното впечатление, ако искате да поддържате добри делови връзки. Когато сте почтени, ще ще имате и самоуважение, и уважение от страна на другите. Хората предпочитат да правят бизнес с хора, на които вярват.

Безспорно, винаги ще се намерят хора, които ще сметнат, че да лъжеш е по-лесно, отколкото да казваш истината. Най-добрата политика спрямо такива хора е да им покажете, че сте наясно с тяхното поведение или пък изобщо да прекъснете преговорите с тях. Съвсем не е необходимо да се нахвърлиш на някого и да го наречеш „дърт лъжец". Вместо това му дайте възможност да се измъкне, „да запази лице", като кажете: „Мисля, че тук има някакво несъответствие"...

Как можете да познаете, когато някой ви лъже? Има си сигнали за това. Д-р Паул Екман от Калифорнийския университет в Сан Франциско, автор на книга за лъжата, ни съобщава, че само 55 на сто от хората притежават умението да лъжат и да прикрият това, а за всички останали си има издайнически сигнали — предателско трепкане на мускулите и емоционални прояви, които лъжците напразно се опитват да прикрият. Ето защо повечето от нас обикновено разбират, когато някой лъже.

Глава осма

Вашето човешко поведение в света на бизнеса

Общуването в света на бизнеса е много по-различно от общуването в личния ни живот, тъй като тук са заложени на карта много повече неща. За разлика от личния ни живот, където можем да избираме с кого желаем да говорим, в бизнеса трябва да бъдем подготвени да общуваме с всекиго. И нещата по западните стандарти стоят така, че припечелването на целия ни доход зависи всъщност от способността ни да общуваме - с колегите, шефа, служителите и клиентите, с всеки човек, с когото се наложи да контактуваме.

Интервюто за назначаване на работа

Дайте възможност на интервюиращия да води разговора. Нагаждайте се по него - накъде да тръгнете, кога да се ръкувате, кога да седнете и кога да слушате. Винаги помнете, че сте гост в неговата служба. Никога не отивайте на интервю с предизвикателно държане. И в никакъв случай не се здрависвайте с вашия бъдещ работодател, запъхтени от бързане, дори когато действително сте пристигнали в последния момент.

От друга страна обаче, не позволявайте на никого да ви обижда. Една от моите клиентки, артистка, отишла на интервю за работа при някакъв мениджър, който започнал да й прави бележки, че се появила с панталон, а не с пола. „Извинете, сър - казала тя - но аз съм тук, за да прецените личните ми данни и способностите ми като актриса, а не да ви показвам краката си. Ясно е, че няма какво да си кажем един на друг."

Когато някой ви унижи или обиди, възразете веднага и го накарайте да разбере, че всякакви унизителни коментари по ваш адрес са напълно неподходящи и неприемливи.

Има множество книги, които ви съветват, когато се явявате на интервю да задавате колкото е възможно повече въпроси и дори да се опитате да поведете кратък разговор с интервюиращия. Това, което наистина трябва да направите, е да си седите и да слушате колкото се може повече. Интервюиращият има думата.

Ако пък ще говорите, най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да кажете онова, което каза някога президентът Джон Кенеди. „Не

питайте какво може да направи за вас вашата страна, а какво можете вие да направите за вашата страна". Така че вместо да питате колко ще ви плащат и каква е отпуската, какви са привилегиите, кажете какво вие можете да направите за фирмата. Една моя клиентка търсеше нов счетоводител за рекламната си агенция. Това, което най-много я бе поразило, беше, че кандидатът непрекъснато разпитвал какво е заплащането и какво ще бъде работното време. Разбира се, тези неща са важни, но за интервюиращия те положително не са най-важните. Ако някой дойде в кабинета ми и каже: „Доктор Глас, работила съм с глухи деца в една клиника през последните пет години. Обичам децата. Зная, че работите главно с възрастни, но аз бих могла да помогна да създадем и детско отделение във вашата практика, така че работата ви да се разрасне", аз бих назначила този човек на минутата, бих го предпочела пред някой, който би казал: „Да, работя с деца, но ми се иска повече да работя с вашата клиентела от знаменитости". Моята практика преуспява заради това, което давам на клиентите си, а не заради това, което взимам от тях. И всеки, който ще ра|5оти с мен, трябва да има същата философия.

Ако смятате да задавате въпроси на интервюиращия, задавайте интелигентни въпроси. Един от моите клиенти, Брайън, никога не бе претърпял отказ при кандидатстване за работа. Онова, което правеше Брайън толкова различен от другите, беше начинът, по който той се готвеше за интервюто. Преди йсяко интервю той проучваше фирмата - отиваше в библиотеката, издирваше всичката възможна информация за фирмата: големината й, историята й, всичко за извършваните от нея услуги и предлаганите изделия, и след това буквално „обираше точките" на интервюиращите и ги поразяваше с интелигентните си въпроси за фирмата.

Задавайте въпроси, които са свързани с фирмата, в която кандидатствате, въпроси, които ще ви представят като човек, който се интересува как той може да помогне. А когато интервюиращият ви попита за вашето семейство, отговорете кратко. Например: „Женен съм. Имам две деца. От пет години живеем извън града". Не започвайте да разправяте най-подробно: „Имам две дечица. Едното от тях иска да кандидатства в медицинско училище". Отговаряйте простичко, само на зададения въпрос. Помнете своята цел, както артистът знае своята задача, когато трябва да изиграе дадена сцена. Помнете защо сте на това интервю. Не сте тук, за да впечатлявате някого, защото никого няма да впечатлите. Най-многото, което можете да направите, е да бъдете естествени, да бъдете самия себе си.

Неотдавна бях поканена като член на журито за конкурса за Мис САЩ, където трябваше да интервюирам петдесет млади жени. Въпросът беше: „Какво означава да бъдеш мис САЩ?" Момичето, което спечели, Мис Тексас, превъзхождаше останалите претендектки, просто защото проговаряше само когато я заговорят и не се опитваше да се представи за нещо повече, отколкото е. Тя беше стопроцентово истинска и адекватна на ситуацията. Беше един чудесен пример за „по-малко значи повече".

И едно последно указание: изследванията показват, че използването на просторечия или на жаргон по време на интервюто може да ви коства службата. Д-р Лари Пауел и неговите колеги от Държавния университет на Мисисипи посочват, че използването на жаргон при интервю-беседата винаги създава отрицателно впечатление.

Напълно възможно е първата ви реакция в случая да бъде „Ами да! Това е очевидно. Разбира се, никога няма да използвам тарикатски изрази при интервюто". Несъмнено, на съзнателно ниво вие няма да го направите. Но ако в ежедневието си използвате просторечия като част от нормалния си говор, това може да се превърне в такъв затвърден навик, че да се „изпуснете", особено ако почувствате близост към интервюиращия. Колкото и добре да се чувствате с човека, който ви интервюира, никога не забравяйте, че сте там, за да участвате в интервю за приемане на работа!

Една от моите клиентки, завеждаща отдела за кадрите в една фирма, ми разказваше, че не може да се довери на хората, които говорят на жаргон при интервюто. Опасявала се, че просторечиви-ят им говор на работното място може да създаде потенциални затруднения на фирмата. И макар че моята клиентка не е предвзета и проявява широка търпимост към стила на живот на хората, тя никога не би назначила някой, който използва жаргон в нейно интервю.

За да приключите интервюто, отново се ориентирайте по държането на интервюиращия. Ако той стане, това очевидно означава, че интервюто е приключило. Следете за сигнали, като припряност, прекъсване на зрителния контакт, нервни движения на тялото, прелистване и разместване на документите, затваряне на папката с вашето досие. Има хора, които изобщо не долавят тези сигнали и загубват дадената служба в последния момент на интервюто, тъй като са „надседели" своя успех. Онова, което правите и казвате в края на интервюто, е точно толкова съществено, колкото и онова, което казвате и правите в началото на интервюто.

Така че внимавайте за своите действия! Бъдете мил и вежлив при приключването и поблагодарете на хората за времето, което са ви отделили.

Вие като интервюиращ

В ролята на интервюиращ вие сте длъжен да съберете всичките си претенции за някакви си първи впечатления, всичките си предубеждения и да ги напъхате в задния си джоб. Ако някой ви напомня за стар ваш приятел или е облякъл риза, която не харесвате, ако някой употребява парфюма на бившата ви жена - освободете се от тази мисъл, освободете се от всяко предубеждение.

Най-вероятно е лицата, които интервюирате, да бъдат нервни. Това е напълно естествено за такава ситуация. Така че ще зависи от вас да се опитате да ги накарате да се чувстват удобно и добре. Дайте им малко време да се аклиматизират. Опитайте се да вметнете няколко доброжелателни думи - за времето, за транспорта. Дръжте се като домакин и ги посрещнете.

Много важно е да бъдете вежливи. Даже да сте много заети и да имате да интервюирате много кандидати, вие дължите на хората уважение и внимание, не бива да бъдете резки с тях. Не използвайте положението си, за да важничите. Не говорете за това колко много сте заети, колко много хора познавате, не жонглирайте с големи имена. Интервюираните не се интересуват от това и на практика ще се почувстват потиснати, ще им бъде още по-неудобно и ще сметнат, че интервюто е загуба на време, че сте прекалено много заети, за да имате време за тях. Това, от своя страна, може да се отрази на тяхното поведение по време на интервюто. Могат да не се представят най-добре, да вложат минимална енергия и минимални усилия при интервюто, обхванати от мисълта: „Ясно е, че в никакъв случай няма да ме назначат, защо ли си губя времето, защо ли се тревожа?"

Ако сте много заети и трябва да приключите интервюто по-бързо, отколкото бихте желали, кажете: „Беше ми наистина приятно през краткото време, в което бяхме заедно. Смятам, че добих представа за вас и вашите възможности. Не бих искал да бъда не-любезен, но имам друг ангажимент. Действително ми беше приятно, макар и за кратко да бъда с вас, непременно ще ви се обадим".

И - след като сте го казали - наистина непременно им се обадете. Никога не оставяйте хората да чакат. Ако не искате да назначите човека, съобщете му го в най-скоро време. Ако отхвърляте кандидата, направете го деликатно. Изтъкнете положителните му страни. Например: „Имате много добра квалификация и съм убеден, че сте много способен. За съжаление, намерихме друг човек, който е малко по-подходящ за нашите нужди. Ще запазим вашите данни в картотеката ни за в бъдеще, в случай че се открият нови места."

В Холивуд често пъти за една роля кандидатстват стотина актьори. Дори и когато някой бъде отхвърлен, ако шефът на агенцията или директорът му каже: „Много ми хареса как направихте онази сцена..." или „Страшен актьор сте", това ще означава много за самочувствието на изпълнителя и в някои случаи ще е почти толкова важно, колкото и получаването на ролята. Ето защо сте длъжни да кажете няколко окуражителни думи на хората, които не сте избрали.

Вие като подчинен във фирмата

Много хора имат проблеми с началството. Някои от нас имат дори агресивно отношение към шефовете, към хората с положение или власт. Един прочут актьор, когото познавам, направо ненавижда всеки директор или продуцент, с когото има работа. Колегите му го обичат, разбира се с тях, но има проблеми само с онези, които му нареждат какво да прави. Ако не беше толкова талантлив, надали би получил изобщо работа!...

Е, добре. Ако искате да бъдете толкова голям късметлия като този актьор, че да бъдете наемани въпреки дрязгите с началството, ще трябва незабавно да се постараете да станете незаменим професионалист! Ако не го направите, могат да възникнат проблеми, които да ви костват много.

Когато говорите с шефа си, можете да „прокарате своята линия", но е необходимо да направите това по начин, показващ вашия респект към него. Разберете най-сетне, че шефът е този, който „отговаря". Има си причини за неговата власт и той (или тя) трябва да бъде третиран с необходимото уважение. Японците отбелязват това твърде отчетливо: човекът с отговорен пост получава малко по-дълбок поклон от човека, който не е на отговорна длъжност.

Дори и да работите в малка фирма, ако искате да говорите с шефа си, уговорете си час. Не си въобразявайте, че можете просто да нахълтате в кабинета му - той (или тя) може да има други важни неща за решаване. Това е косвен белег на уважение!

При разговора с шефа не увъртайте, не многодумствайте, не се оплаквайте. Просто изложете същността, без да проявявате емоции. Да речем, някой от колегите има проблеми с пиенето и се е превърнал в източник на дрязги - не се явява навреме на работа, груб е, не е акуратен, станал е причина за няколко технически грешки, причинили на фирмата известни загуби. Бихте могли да изложите съображенията си, като кажете: „По принцип не бих искал да ви занимавам с това, но тази ненормална ситуация се задълбочи дотолкова, че вече смятам, че засяга фирмата. Не обичам да говоря против хората, но ми се струва, че нашият колега има проблеми с пиенето. Закъснява всяка сутрин, мирише на алкохол, явява се като замаян на преговори, а и допусна няколко грешки, които ще костват

на фирмата и пари, и загуба на клиенти. Съжалявам, че трябва да ви докладвам за това, но сметнах, че ще е по-добре за фирмата."

Може да решите да комуникирате с шефа си чрез докладни записки, особено ако той предпочита това, за да бъде всичко документирано. Установете какво предпочита вашият началник и не се стеснявайте да го занимаете с проблемите си и с проблемите на фирмата!

След като сте изложили въпроса, бързо напуснете кабинета. Колко много добри отношения в днешната динамична обстановка са били съсипани от „презаседяване"!

Когато излагате някакъв въпрос относно собствената ви работа, недейте да се държите като хленчещо дете. Използвайте кратки „сигнализиращи" изрази като: „Така, както го правим, не е в интерес на фирмата..." Или: „Смятам, че за работата би било по-добре, ако...". Ако пък искате да направите някакви промени в структурирането на вашата работа, може да кажете примерно: „Смятам, че бих могъл да бъда по-полезен, ако работя по следния начин../' С други думи, когато правите някакви забележки, изложете ги конструктивно, в положителна светлина, което ще помогне на фирмата.

Дори ако смятате, че ви експлоатират, един положителен подход може да покаже разликата между една промяна за по-добро и липсата на промяна изобщо.

Като технически сътрудник Тереза бе много претоварена -работеше и с клиенти, и при обработката на документите, с картотеките, със сметките. Всъщност тя беше помощник, който се нуждаеше крайно от помощник! Но шефът й отказваше да назначи човек. Накрая, след един безкраен работен ден, който за Тереза завършил някъде към полунощ, тя разплакала взела решение. На сутринта отишла при шефа си и казала, че въпреки своето желание, просто физически не може да се справи и наистина трябва да се вземе още един човек. Разбира се, шефът отговорил, че не може да си позволи две секретарки. Но - и сега внимавайте! - този път Тереза била подготвена за такъв отговор. „Във висшите училища -казала тя - има учебни програми, съгласно които студентите се изпращат на производствено обучение, без работодателят да им заплаща..." Освен това Тереза предложила на традиционната ежеседмична сбирка всеки петък вместо да се дават пари за почерпка с кафе, безалкохолни напитки и ядки, средствата да се използват за заплащане на някой студент, който да работи на непълен работен ден.

Шефът на Тереза се съгласил с предложението - тя си получи помощника. Ала той бе дал ухо на думите й, именно защото тя не бе започнала да се жалва, а изложила всичко делово, позитивно и точно!

Ако сте претоварени с работа или не сте добре платени, ще бъде по-добре да демонстрирате своята лоялност към фирмата, вместо да се оплаквате. Ако шефът ви почувства, че сте движени от загриженост за фирмата, той в повечето случаи ще възнагради вашата привързаност.

Да получиш повишение

В много случаи вие не търсите лично признание - и това е добре. В края на краищата никой не иска от вас да работите за признание. Важното всъщност е самите вие да съзнавате, че сте свършили добра работа.

От друга страна, ако заслугите ви бъдат узурпирани от някой друг, трябва да се обадите и да си поискате онова, което по право ви принадлежи. Имам моменти, когато се налага да направите нещо за самите себе си, когато не бива да се стеснявате да изтъкнете заслугите си. Ако сте доволни и горди от онова, което правите, не се колебайте да споделите с другите как - например - сте били посрещнати с пълна резервираност и как благодарение на вашата настойчивост и такт сте успели да осъществите сделката. Вашият успех и радостта ви от постигнатото в много случаи ще мотивират хората около вас, вие ще подействате като катализатор и ще ги увлечете. Така че няма нищо нескромно в това да разкажете на шефа си какво сте допринесли за фирмата. Това ще затвърди положението ви в „екипа".

Имайте предвид, че само една голяма личност, със здраво чувство за самооценка и увереност в собствените си сили може да признае открито постиженията на другите. Такива хора създават дух на приятелство и откровеност. От вашите успехи не бива да останат изключени вашите колеги и сътрудници, те трябва да обхванат и вашия шеф. Най-после и шефът е човек и се нуждае, както и останалите, от признание на добрите му страни. Когато шефът ви каже или направи нещо, което ви харесва и ви възхити, не се колебайте да му го кажете искрено и открито!

Повишаване на заплатата

Преди да поискате от шефа си по-висока заплата, трябва да познавате състоянието на фирмата. Ако фирмата е „на плитко" и има финансови проблеми, би трябвало да знаете това. От друга страна, ако вие и Джон - да речем - вършите една и съща работа, имате еднакъв трудов стаж и еднакъв опит, но получавате по-малко от него, ще трябва да поискате повишение!

Необходимо е обаче да обосновете защо заслужавате повече пари. Няма защо да хленчите! Не започвайте да разказвате за големите си домашни разходи и личните си финансови затруднения, че трябва да изучите детето или че съпругът (или съпругата) ви е без работа. Това няма нищо общо с работата ви във фирмата! Искам дебело да подчертая, че когато разговаряте за пари или за служба, ще трябва да оставите личните си проблеми вкъщи.

Ако действително смятате, че работите здраво и не получавате парите, които заслужавате, това би могло да ви подскаже нещичко и за положението ви във фирмата. Например, ако си седите на едно и също място от десет години и все още печелите толкова, колкото сте получавали при първоначалното си назначение, това вече говори много. Би следвало да се запитате: „Подходящ ли съм за тази фирма?" Може би ще трябва да се опитате да си намерите друго място с подобно положение, в някоя друга фирма, където да имате по-големи шансове за израстване.

За да се обърнете към началника си с искане за повишаване на заплатата, трябва да спазите няколко основни момента. 1. Уговорете си среща с шефа в удобно за него време. 2. Не бъдете видимо нервен или развълнуван. Скрийте всякакви чувства в джоба си и се освободете от напрежението (тук пак ви препоръчвам дихателните упражнения - дълбоко вдишване, задържане на въздуха за няколко секунди и тихо издишване. Тези упражнения са много важни, когато става дума за елиминиране на стреса). 3. Бъдете точни и прями. Не казвайте: „Направих еди-какво си, така че заслужавам еди-колко си..." По-добре кажете: „Работя във фирмата от няколко години. През това време съм реализирал много сделки. Смятам, че съм пропуснат при повишаването на заплатите, така че искам да ви помоля за повишение". 4. Ако сметнете, че е подходящо, предложете на шефа си да поемете някакви допълнителни отговорности.

Ако не получите заплатата, за която претендирате, не изпадайте в лошо настроение, не се сърдете, не започвайте с обвинения: „Ама еди-кой си получи по-висока заплата!..." Когато някой отказва да ви даде по-висока заплата, това може да означава едно от следните две неща: или вие не сте толкова ценен за фирмата, или фирмата не може да си позволи лукса да ви притежава. От вас ще зависи да намерите друга фирма, където да бъдете оценен по достойнство.

Когато шефът ви ругае

Чувала съм стотици истории за шефове-грубияни. Историята винаги е една и съща: дребнав, придирчив, недружелюбен началник, който пренася проблемите си и враждебността си върху бедните си жертви в службата...

Моята позната Бетани, която работеше в една от фирмите на „форчън 500", беше нещо като „жертвен козел" за всичко, което не вървеше както трябва в техния отдел. И това - защото просто нямаше сили да се опъне на шефа си. Вместо да му възрази, тя започваше да плаче и да трепери при всяка негова грубост. А той беше разбрал вече, че винаги може да предизвика тази нейна реакция и че тя никога няма да му отвърне. Проблемът на Бетани се състоеше в това, че нейният „запалителен фитил" беше прекалено дълъг - тя бе готова да понася твърде много.

Когато имате работа с груб и придирчив началник, трябва да покажете, че „фитилът" ви е къс. Покажете от първия ден - още докато се формират схемите на неговите грубиянски навици - че не възнамерявате да търпите такова нещо. Никоя работа, колкото и добре платена да е, не може да ви заплати унижението!

Един от моите клиенти, Ричард, се бе превърнал в постоянна мишена за обидите на президента на фирмата. Един ден на общото събрание на фирмата пак се нахвърлил върху него и го направил за посмешище. Но този път Ричард направил нещо чудесно. Станал и пред всичките четиридесет присъстващи казал: „Разбирам, че сте президент на нашата фирма, уважавам ви, но при никакви обстоятелства няма да позволя да се отнасяте към мене по такъв начин - нито пред колегите, нито пред когото и да е друг! Вашето поведение е недопустимо!" Седнал си и настъпила пълна тишина. Никой не се обадил. Но от този момент шефът му се отнасял със значително по-голям респект към него.

Когато някой ви обиди с думи, от вас ще зависи да го сложите на място и да му кажете как трябва да се отнася с вас. В мига, в който доловите, че „се надига" обида, категорично покажете* че това е недопустимо. Вие сте този, който трябва да постави границите, вие трябва да се противопоставите категорично и незабавно! Кажете си точно как стоят за вас нещата и след това идете да си гледате работата.

Вие като шеф

Започваме с най-главното: към служителите си винаги трябва да се отнасяте с дължимото уважение.

Доктор Робърт Горлин, един от моите професори в Минесотския университет, беше и си остана един от най-фините хора, които съм срещала, един от най-добрите комуникатори, които познавам. Неговото мото беше: „Потупването по гърба е само на няколко прешлена разстояние от ритника по задника". Урокът е ясен: да се отнасяме един към друг с уважение, да сме любезни и вежливи помежду си. Похвалата може да мотивира даден човек много по-силно, отколкото предполагате!

Наистина има хора, които просто имат дарбата на мотиватори. Те са стабилни, уравновесени и изпълнени с толкова голямо себе-уважение, че се отнасят и към всички други - колеги, началници и подчинени - с респект и уважение.

Когато говорите със секретарката си, не се страхувайте да покажете сърдечност, дори когато само диктувате някакво писмо. Положителната енергия е заразителна и мотивираща.

Ако някой от подчинените ви има проблеми в личния си живот, не го отрязвайте: „Тук няма място за лични проблеми!". Онова, което би следвало да кажете в случая, може да бъде примерно: „Ако имате някакъв проблем и смятате, че не можете да продължите работата си днес, може би ще е по-добре да си вземете свободен ден и да го отработите друг път".

Не се дръжте като надзирател, от който вашите служители треперят. Въпреки че страхът може да бъде средство за поддържане на дисциплината, много съвременни анкети и изследвания показват, че хората не работят добре, когато действат под заплаха.

Пак повтарям: важно е да помните, че ако искате да видите положителни резултати, ще трябва и вие да имате положително отношение към хората!

Когато работех в телевизията, при нас имаше един действително великолепен новинар на име Чарлз Дарлинг. Името наистина много му приличаше (на английски „darling" означава „мил"). Беше толкова добронамерен и готов да помогне на всеки репортер, че всички душа даваха за него. Когато някой бе свършил добра работа, Чарлз винаги намираше време да го похвали и да изкаже възхищението си. А всички знаем, че новинарската професия създава непрекъснато стресови ситуации и съвсем не способства за проявлението на най-добрите черти на дадена личност. Този необикновен човек обаче превръщаше работата в истинско удоволствие. Ето ви ярко доказателство за философията на „потупване по рамото".

Има, разбира се, моменти, когато някой греши или когато се налага да отправите „конструктивна критика" или пък да му натриете носа, та чак тогава да свърши добре работата. Ала за това си има „ключови" думи. Например: „Предполагам, че би било по-добре..." или „Бихте могли да опитате...", или „Защо не помислите за...".

Необходимо е да бъдете директен и твърдо да определите границите, ала необходимо е също така да направите това утвърждаващо, в положителна светлина и - непременно по начин, който ще позволи на другия да залази достойнството и самоуважението си. Хората имат необходимост да чувстват, че не са „загубена кауза", че могат да се усъвършенстват и че не ги грози опасността да загубят работата си.

Наслушали сме се на началнически ругатни: „Забъркали сте страшна каша... Отвратително! Невъзможно! Идиотско!..." Едно такова поведение нито ще ви спечели уважение, нито ще запали хората да работят добре за вас. От такъв вид критика хората ви няма да се почувстват мотивирани или стимулирани. Ако наистина се налага да кажете на някого, че не работи добре, седнете с него и му посочете алтернативи, накарайте го да почувства, че вярвате в неговите способности и че той може да работи по-добре.

Когато се налага да уволните някого...

Има случаи, разбира се, когато в качеството си на началник сте опитали всичко, за да накарате вашия подчинен да работи, но не сте постигнали подобрение. Налага се просто да се освободите от него.

Да уволниш някого е може би най-трудното нещо за един началник, тъй като уволнението е нещо като „изхвърляне зад борда". Има какви ли не случаи. Зная хора, които идвайки сутрин на работа, намираха заличени имената си от местата за паркиране или виждаха вещите си събрани набързо от прислужниците. За такава безце-ремонност няма извинение! Да се постъпва така е унизително и безсъвестно!

Когато освобождавате някого, не бива да пораждате у него озлобление и враждебност, тъй като този човек може да си отмъсти (и често го прави!).

Щом се налага да уволните някого, направете това на четири очи. В някои случаи е най-добре да помолите човека веднага да напусне, вместо да връчвате предупреждение. Каквото и да направите, трябва да го направите спокойно и цивилизовано. Може би ще е най-уместно да го предупредите с писмо или по телефона, преди да е дошъл на работа. Един мой клиент отишъл на работа, работил целия предиобед и внезапно шефът му влязъл и му казал, че е уволнен. Без никакви обяснения. Отначало моят познат помислил, че е някаква шега, но после видял, че всички във фирмата вече знаят - отнасяли се с него като с прокажен.

Ето защо, ако ви се налага да уволните някой сътрудник, сте длъжни да го направите деликатно, като проявите загриженост и уважение. Ще се наложи да използвате някой от следните варианти: 1. Посочете неговите добри страни, кажете му, че не е лош човек, но че тази работа не е за него. Кажете му, че съжалявате, че неговата компетентност не е подходяща за тази фирма (а не въобще!). 2. Кажете му, че финансовото ви положение налага да съкращавате хора. 3. Кажете: „Имахме толкова трудности един с друг, че навярно ще бъде по-добре за двама ни и за фирмата ни всеки да тръгне по свой път".

При положение, че човекът не е злоупотребил или откраднал пари или че неговата непочтеност не е застрашила по някакъв начин фирмата, бихте могли да му кажете, че ще бъдете щастливи да му напишете препоръка, за да му помогнете да си намери друга работа.

Общуването с колегите

Във всяка трудова общност възникват най-различни проблеми. Вие можете да избегнете много от тях, ако следвате някои прости правила при общуването си с хората в службата ви.

Смесването на бизнеса с развлеченията

Бихте ли поканили началника си на гости у вас? Ще купите ли специално повече билети, за да поканите колегите си на някакъв мач? Ние сме на мнение, че служебните ви връзки и развлеченията могат да се комбинират, стига сами да определите границата между тях.

Много често в компании вие се поотпускате. Езикът ви може да стане по-свободен, облеклото ви може да е небрежно, можете да изкажете твърдо мнение какво харесвате и какво не понасяте, та дори и да споделите някои интимни тайни, особено след няколко чашки...

На работното място такава свобода не бива да си позволите, тъй като в повечето случаи си остава вярно правилото: „фамилиар-ниченето ражда неуважение". А на работното място са заложени на карта твърде важни за вас неща.

Внимавайте! Никога не споделяйте интимните си „афери" с колегите си, тъй като това може да се отрази зле на репутацията ви в службата. Естествено може да споделяте вижданията си, ала преди да направите това, уверете се сами, че наистина нямате нищо против друг да ги знае. Пазете си тайните за съпруга (съпругата) си, за любимия човек - за всеки извън работната ви среда. Така ще бъдете сигурни, че тези тайни няма да бъдат използвани после срещу вас.

Един от моите клиенти имаше страшна слабост към японките и бе споделил това с един от колегите си. По-късно, когато назначили японка за секретарка, колегата направил живота му невъзможен - подмятания, намеци, подигравки, и то пред момичето. И когато моят колега му казал, че прекалява, онзи само вдигнал рамене - бил се пошегувал.

Никой не може да си позволи такъв вид шеги на работното място, тъй като това уронва престижа ви пред колегите. Но поуката е ясна: никога не споделяйте увлеченията си с колегите или с който и да било друг на работното място.

Помнете: можете да смесвате бизнеса и удоволствията, но след като сте сигурни, че можете да управлявате нещата. А ако споделите някаква тайна - бъдете готов да си теглите последствията.

Е, има, наистина, добри приятелства, които водят началото си от службата, но знайте, че те лесно могат да се обърнат срещу вас в службата, а там - както вече казахме - са заложени неща, които са твърде важни за вашата кариера.

Неуморимата клюкарска мелница...

Една от моите клиентки започна връзка с шефа си. Всички в службата обичаха и нея, и шефа и, ала когато тя признала на един от колегите си за връзката, веднага я заклеймили като „опортюнис-тка", „нагаждачка". Плъзнали клюките из цялата служба. Защо е трябвало да споделя?

И още нещо. Всички сме чували израза: „Бедата обича компания". Ако сте изпаднал в неприятна ситуация - било в работата, било в любовта - по всяка вероятност ще се почувствате по-добре, ако споделите неприятностите си с колегите, особено с някой, който е на вашето дередже. Но когато преодолеете нещата и се почувствате по-добре, съветвам ви да не споделяте новото си щастие с колегите - в най-добрия случай ще ви завидят. Не демонстрирайте, че сте щастливи, не подлагайте завистниците на изпитание!

Научете се да си държите езика зад зъбите, когато става въпрос за личния ви живот. Нито за щастието си, нито дори за затрудненията си. Един мой клиент се бе оженил за много красиво момиче, което после станало наркоманка. И той - вместо да си мълчи -където седнеше, където станеше разказваше как се борел с нея, за да й попречи, как я заварил с някакъв мъж и т. н., и т. н. Искаше да спечели съчувствие, а загуби доверие, дори това щеше да му коства работата. Той сам се бе наврял в положението да го съжаляват.

Оставете личните си проблеми пред вратата на службата! Просто си гледайте работата и се отнасяйте към самия себе си с онова уважение, което изисквате от другите.

Най-правилната политика е никога да не участвате в клюките. Дори и да не ги разнасяте активно, дори само да слушате, пак могат да ви обвинят. Избягвайте клюките на всяка цена! Опасността да излезете вие виновни е твърде голяма!

А когато не харесвате начина, по който някой говори за вас (или на самия вас!), реагирайте незабавно, като кажете спокойно: „Не ми е приятно да ми говориш по този начин!"

Едно от най-важните неща в службата е да не позволявате да се натрупа враждебност. Отиграйте „топката" веднага, за да си знае всеки докъде може да стигне.

Сексуалните задявки в службата

В Службата няма място за сексуално предизвикателство - нито за единия, нито за другия пол. Защото наистина не само мъжете, но и жените, търсейки сексуални контакти, създават неприятности на колегите си. Всяко такова „попълзновение" трябва да бъде пресичано незабавно!

флиртуването често може да направи животът в службата значително по-приятен. Понякога дори интересът ви или захласва-нето ви по някой на работното ви място може да ви накара да работите още по-добре. Няма нищо лошо във флиртуването и харесването дотогава, докато не му „изпуснете края". Обаче, само ако почувствате, че не владеете положението, трябва веднага да реагирате. Не бива да оставите нещата да продължават, а след шест месеца да седнете да се оплаквате, че сте подложени на сексуален тормоз и става непоносимо.

Мъжете също могат да бъдат жертва на сексуално преследване. Един мой клиент работеше във фирма, където шефката бе жена, петнадесет години по-стара от него. Харесала го жената и започнала да флиртува с него. Той и не помислил, че става дума за секс, дори участвал понякога във флирта. И така, докато работата станала неудържима и тя започнала открито да му предлага да се срещат. А когато отказал, изхвърчал от службата, шефката казала, че е просто изненадана - след като той също флиртувал с нея. Ако този джентълмен бе говорил навреме и не й беше давал аванси, нямаше да има недоразумения и щеше да си запази службата.

За беда, сексуалното преследване може да има и друга страна -просто да се чудите, да не би пък да сте направили нещо, за да провокирате наистина такива предложения. Една моя позната ужасно харесваше един от шефовете, с който бяха в една компания. Той игнорираше нейните „подавания", но един ден решил да се възползва от нейните предложения. Ала щом й заговорил направо, тя започнала да разправя из цялата служба, че я преследва и иска да спи с нея. Човекът се шашнал! Всичко, което бил направил, било да се съгласи с нейните предложения! Сега е започнало служебно разследване по случая...

Не смятайте, че такава ситуация може да мине като случаен инцидент. Бъдете крайно внимателни - ако усетите, че намирисва на сексуални желания. Реагирайте директно и незабавно! Просто кажете, ако трябва: „Виждам, че флиртуваш с мене и макар че те намирам страшно привлекателна, никога няма да допусна да започна връзка в службата!".

Не подавайте неверни сигнали! Внимавайте как се обличате, какви движения правите на работното си място. Хората не бива да ви смятат за „свободна територия". Веднага може да ми възразите: „Това си е лично моя работа! Не мога ли да се обличам или да правя каквото искам?". Можете, естествено! Но в личния си живот. На работното място има определени изисквания, които сте длъжни да спазвате, ако искате да направите кариера.

Запомнете! Просто бъдете откровени и прями, когато общувате с хората. И не започвайте някаква афера, която не ще можете да приключите!

Завистта на колегите ви

Много често фирмите се опитват да създадат атмосфера на съревнование между своите сътрудници. Истината е, че по този начин те култивират завист, за да накарат хората да работят по-усърдно. Моето мнение е, че това е един ужасен начин за мотивация на хората. Той поражда параноя и страх в работната среда.

Проведохме анкета с въпроса, считат ли анкетираните, че са завистливи хора. Близо 85 % от тях отговориха, че решително не са завистливи. И все пак, ако поставите някой от тези хора в нездрава работна обстановка, в която някой се радва на по-специално отношение по някакви си причини, то „зеленоокото чудовище на завистта" веднага ще изръмжи. А стане ли това, у вас ще се породи неприязън и към човека, който е толерирай незаслужено.

Моя клиентка правеше докторска дисертация по психология. Бяха две кандидатки. Моята клиентка имаше непрекъснато разправии с членовете на комисията, другата кандидатка нямаше никакви трудности, просто защото спеше с научния си ръководител. Така в моята позната се породиха болезнени амбиции и завист. Тази мръсничка ситуация толкова я депресира, че тя стигна до положението да намрази всички: кандидатката-съперница, собствения си научен ръководител и дори целия университет. Това пък даваше лошо отражение върху самата й работа... Чак когато осъзна, че завистта й я прави непродуктивна, тя успя да надмогне саморазруше-нието си и да си вземе доктората.

Завистта може да провали цялото ви поведение и представяне. Ако сте в обкръжението на непочтени хора, ще ви трябва да изхабите много енергия, за да отреагирате на силите, действащи в тази нездрава ситуация. Ако във фирмата, в която работите, сте явно пренебрегвани, докато друг някой е незаслужено фаворизиран, не позволявайте на завистта да ви завладее и обезсили! Или въстанете срещу това положение, или напуснете фирмата в името на собственото си душевно спокойствие.

Ами завистниците? Мнозина от нас не биха обърнали внимание: „Нека си завиждат, това си е техен проблем!". За съжаление

обаче вие не винаги можете да игнорирате злонамерените действия на хора, които се страхуват от вас или ви завиждат. Трудно е да живеете с хора, които не се радват кой знае колко на вашите успехи, които от завист саботират всяко ваше усилие и се опитват да ви злепоставят. Ако се получи нещо такова, единственото, което можете да направите, е направо да ги запитате за техните мотиви, за да покажете недвусмислено, че знаете за онова, което правят, и че тяхното поведение е недопустимо!

Тайните на успешното човешко поведение в бизнеса

През годините на моята практика съм имала щастието да срещна някои от най-известните и преуспяващи лидери в света на бизнеса. От нашите разговори научих много за това, на какво се дължи успехът на тези хора. Установих, че всички те притежават една обща черта, която може би ги прави толкова преуспяващи. Общият знаменател, до който сведох наблюденията си, бе, че всички те са отлични комуникатори. Знаят как да разговарят с хората и как да постигнат онова, което желаят.

Можах да формулирам седем общи качества, допринасящи за успеха на тези големи личности.

1.  Те са самоуверени и никога не се боят да поискат онова, което желаят.

2.  Те са признателни на хората, които са им помогнали да постигнат онова, което желаят.

3.  Те системно развиват връзките си с хората и поддържат широки линии за комуникация - и от не само когато искат да получат нещо от даден човек.

4.  Те са настойчиви. Никога не се отказват. Просто опитват други пътища или друга стратегия, за да постигнат своите цели.

5. Те са отлични слушатели. Не прекъсват събеседника, поддържат   ума   си   непредубеден   и   безпристрастен;   чуват   както положителното, така и отрицателното.

6.  Те бързо се възстановяват, ако претърпят неуспех или изпаднат в депресия. Това намира отражение в тона на гласа им и в тяхната осанка. Ако са се ядосали за нещо през деня, те не „влачат" яда си като опашка през целия ден.

7.  Те са дружелюбни и достъпни. Поздравяват и разговарят с хората, с които работят. Не се скъпят на похвали, когато похвалите са заслужени.

Ако съблюдавате тези седем изисквания, вие също имате шанса да се превърнете в общителен и преуспяващ човек във вашия бизнес. Ще установите, че не само връзката ви със сътрудниците и клиентите ще се подобри, но и ще се почувствате по-щастлив, по-самоуверен и доволен от себе си.

Глава девета

Светските ни обноски

Гости и приеми

Няма някакви твърди правила за организирането на вечери и приеми. И все пак, как да бъдем добри домакини?

Има едно правило: ако поканените се забавляват, те след това няма да си спомнят дали сребърните прибори са били подредени „като под конец" или как сте били облечени. Те ще си спомнят дали вие - домакинът или домакинята - сте ги накарали да се чувстват добре, дали са се запознали с хора, които са възприели и харесали.

В умението да бъдеш добър домакин има наистина много голяма доза самоосъществяване, тъй като имате възможност да действате като система за връзки, да изградите цяла мрежа за информация, да съберете на едно място хора, които могат да си бъдат полезни един на друг и социално, и персонално, и професионално.

Много често асоциативните способности, научени от алгебрата, изхождат от правилото: ако А = Б и ако Б = В, то А = В. В случая имаме предвид, че ако вие харесвате хората, които каните на гости, има шанс и те да се харесат един-друг, тъй като те пък харесват вас - вие именно ще сте обобщаващото „симпатично" звено.

На повечето чудесни и незабравими приеми, на които съм бивала, винаги домакинът или домакинята са били тези, които със своята сърдечност и приветливост управляваха целия прием.

Когато за първи път дойдох в Лос Анжелис, бях поканена на парти у един мъж, който успя да накара мен и останалите гости да се чувстваме едва ли не най-важните хора на света. Той не само бе сготвил сам вечерята, но беше и истински майстор на разговорите. Успя да привлече всеки в разговора, зорко следеше всеки да се чувства добре, да получи всичко, което иска да хапне и да пийне. Дори ни, свири на пиано, за да ни забавлява. Никога не забравих нито тази вечер, нито сърдечността на този чудесен човек. По-късно разбрах, че неговото гостоприемство бе само частица от богатството му като личност, от цялата му сърдечност и широта. И когато гледах присъждането на наградите на Американската академия за 1988 г., не се изненадах да видя, че Арнолд Копелсън бе награден за ;създаването на филма „Взвод". Той се бе справил с тази огромна задача така добре, както бе „сътворил" за мен една незабравима вечер в своя дом преди десет години...

Как да представим нашите гости

Един от най-важните елементи на сполучливия прием е представянето на гостите. Когато запознавате двама души, не казвайте само „Ребека, това е Мери Томпсън". Дайте и някои подробности. Кажете например: „Ребека, много искам да те запозная с Мери Томпсън. Мери работи от години в рекламата и живее в същата част на града, в която си и ти". Така ще създадете някаква обща основа, на която вашите гости ще могат да създадат контакт.

Не се стеснявайте да похвалите госта си! Вместо да кажете „Това е Джон, той е адвокат", направете му малко реклама: „Това е Джон, един от най-големите спецове по данъците!" Ако забележите, че гостът ви се смущава от такава реклама, кажете: „Не искам да притеснявам Джон, но той е голяма клечка - учил е в Йел и е специалист по въпроси, които положително ви интересуват".

Много е важно наистина „да представите" вашите гости. Не се стеснявайте да изтъкнете тях и техните постижения!

Най-главното нещо е да се грижите за гостите си. Ако забележите, че Дон не разговаря с Джули или е самотен, погрижете се да го запознаете с някой друг. Ваше задължение е да направите така, че хората да се чувстват добре, да контролирате обстановката, да следите гостите дали общуват, дали разговарят с нови хора, дали са обслужени, дали се забавляват. От време на време можете да попитате някой от гостите дали се чувства добре и дали не иска да се запознае с още някой.

В идеалния случай би следвало домакинът да представи един на друг всички поканени. Ако това е невъзможно, той трябва да определи свой помощник, който да го улесни в тази задача. Казано накратко, всеки трябва да се запознае с всеки! Най-добре ще бъде да представите госта още щом влезе в стаята. Най-напред трябва да поздравите госта си с добре дошъл, а след това да се обърнете към останалите с думите: „Искам да ви запозная с моята приятелка М. Току-що идва от..." Или нещо подобно.

Направите ли това, всеки ще знае кой е новодошлият, ще научи и нещичко за него, така че гостите ви ще намерят основа за разговор с този човек по време на приема.

Игри и забавления

По време на прием общите игри могат да бъдат добро средство за отваряне на каналите за общуване. Когато обаче някой от гостите се смущава и не иска да участва, не го насилвайте! Независимо от това, че сте положили труд да организирате играта, не настоявайте гостите непременно да участват. Всичко ще зависи от настроението на вечерта, от желанието на госта в момента. Преди да обявите „сега започваме една обща игра", направете едно малко неофициално допитване между гостите: биха ли желали да участват. Ако само малцина изявят готовност да играят, не насилвайте хората, откажете се от замисленото забавление.

Имате една друга възможност: бихте могли да предложите някой от гостите да вземе участие с творческите си умения - например някой художник да направи карикатури на гостите или някой специалист по астрология или парапсихология да покаже способностите си.

Понякога се получава чудесно настроение, ако помолите всеки един от присъстващите да стане и да изпее нещо. Това може да стане повод да се завърже разговор, доброто настроение може да послужи като катализатор и стимулатор на по-нататъшните разговори.

Определяне на местата на масата

Най-голямата обида, която можете да нанесете на един гост, особено когато става дума за вечеря, е да го настаните до някой, който е съвършено неподходящ за него. Нещо такова се бе случило с Клер, много привлекателна неомъжена жена. Домакинята знаеше всичко за Клер, но въпреки че на вечерята имало неколцина интересни свободни мъже, тя я настанила между двама, които проявявали много по-голям интерес един към друг, отколкото към нещастната си съседка, бодната помежду им. Накрая Клер, обидена до сълзи, попитала не предпочитат ли да седнат един до друг, за да не се измъчват да говорят през главата й, и отговорът естествено бил „да". След като си разменили местата, те престанали изобщо да я забелязват, ала тя се озовала пък до някакъв сладникав женен мъж, който непрекъснато й досаждал, въпреки че жена му се мръщела от другата му страна. Видимо домакинята не е вложила много мисъл при подреждането на гостите...

Когато определяте местата на своите гости, внимавайте много за интересите на тези хора и за общото между тях. Можете да ги уведомите предварително, че възнамерявате да ги сложите до някого, с когото ще се разбират или с когото искат да се запознаят. Редно е дори да ги попитате до кого искат да седнат.

Когато гостите ви се държат лошо

Когато имате гост, който започва да се държи грубо или не се владее, трябва веднага и направо да му кажете, че поведението му е неприемливо.

Керъл се забавляваше чудесно на собствения си прием до момента, когато приятелката и Деби не започна да се заяжда и да остроумничи саркастично с повод и без повод. „Охо, мадам, не знаех че можеш и да готвиш!" Много скоро подигравателният тон стана заразителен. Други приятели на Керъл, които никога не се бяха държали заядливо, започнаха да я подиграват и дразнят. Просто виждах как Керъл започва да се чувства все по-зле и по-зле в собствения си дом. Накрая тя събра сили и каза: „Деби, защо не престанеш? Опитвам се да направя една приятна вечер. Защо са тия подигравки?" Настана нервна тишина, ала веднага след това хората се отпуснаха и разговорът тръгна нормално, без заяждане.

Ако някой съсипва приема ви с подигравки и обиди, веднага му кажете, че поведението му е недопустимо. Може да го дръпнете настрана и да му го кажете на четири очи, можете да му го кажете направо пред всички, ако това е единственият начин да разбере от дума.

След като някой не може да се владее, помолете го да си отиде, но направете това спокойно и мило! Може пък да е попрекалил с пиенето и да не съзнава, че се държи обидно. Няма нищо лошо в това да кажете любезно: „Май си пийнал малко повечко. Няма да е лошо да се прибереш веднага." Ако гостът е пиян, погрижете се за такси, така че да си стигне невредим вкъщи.

Дори и да възникне много неприятна ситуация, вие като домакин сте длъжни да пресечете такива хора незабавно. Иначе положението може да стане неконтролируемо - трябва да неутрализирате всеки токсичен елемент, който може да отрови настроението на вашите гости и заплашва да развали цялата вечер.

Подаръците

Винаги когато отивате на гости, би трябвало да носите нещо. Не е необходимо да е някакъв скъп подарък, просто нещо приятно - бутилка вино, кутия бонбони или някакъв сладкиш са добро средство да покажете на домакините, че цените тяхната покана.

Сега внимавайте! След като гостът е бил толкова мил и е направил такъв жест, не казвайте: „О, нямаше нужда!" Покажете му само, че сте се зарадвали и мило му поблагодарете.

Имате, да речем, рожден ден и ви донесат подарък - покажете колко се радвате на подаръка и веднага отворете пакета, освен, разбира се, ако донеслият подаръка не ви помоли изрично да не го отваряте пред всички. И никога не пропускайте да напишете след това кратка благодарност за подаръка и да я изпратите колкото се може по-бързо.

Приятно е също така, когато домакините правят малки подаръци на гостите. Това е проява не само на „висока класа", но и на сърдечност. Когато давате вечери, можете да поставите на масата подаръче за всеки един гост. Това може да бъде само едно цвете или някакъв предмет. Редно е обаче и гостите да оценят това, като не забравят да си вземат тези подаръчета за вкъщи и не пропуснат специално да поблагодарят. Кажете колко харесвате подаръка - ако наистина го харесвате.

Когато сте възпрепятствани...

В някои обществени кръгове непоявяването ви на даден прием е равносилно на скъсване на отношенията. Хората приемат вашето отсъствие като лична обида, особено ако сте казали, че ще отидете. Така че, ако сте приели дадена покана, непременно идете!

При положение, че в последния момент възникне някаква пречка, обадете се веднага по телефона и изкажете своето съжаление, че не можете да отидете. На следващия ден повторете обаждането и изпратете някакъв подарък. Ако пък знаете един ден по-рано, че няма да можете да отидете на приема, сте длъжни да обясните на домакина или на домакинята защо няма да можете да присъствате - особено ако става дума за ваши приятели. Но внимавайте! Не лъжете! Не казвайте, че се е наложило да отидете някъде другаде, когато няма такова нещо. На лъжата краката са къси. А дори и една „благородна" лъжа може да ви коства приятелството, тъй като тя ще „скърши" доверието помежду ви.

Причините да не можете да отидете на даден прием могат да бъдат най-различни.

1.  Имате друг ангажимент.

2.  Омръзнало ви е от приемите на този домакин и не ви се иска да срещнете пак същите скучни хора и да ядете пак същите манджи.

3.  Не се чувствате добре, тъй като сте напълнели и не желаете да слушате всеки да коментира, че сте „малко понапълнели", или -което е по-лошо - да слушате фалшиви комплименти колко чудесно изглеждате.

4.  Преуморени сте и не ви се ще да отидете.

5.  Не обичате да се срещате с нови хора.

6.  На строга диета сте и знаете, че щом има ядене, пак „ще се натъпчете".

7.  Нямате удобен транспорт до там.

8.  Не можете да намерите приятел или компания, с който да се появите на приема, а се притеснявате да отидете сами.

9.  Не се чувствате здрави и не ви се иска да бъдете сред хора.

10.   Не понасяте някой от гостите, домакина или половинката му.

11.  Не обичате да смесвате бизнеса с частните забавления.

12.  Просто сте забравили за поканата.

Въпреки че е най-добре винаги да бъдете честни, когато обяснявате защо не сте отишли на приема, явно е, че някои от изброените no-горе възможни причини могат да се окажат много обидни за домакините. Най-доброто извинение ще бъде, ако кажете, че имате други ангажименти или че не се чувствате подходящи за случая.

Понякога ако сте напълно откровен и си признаете истинската причина - например, че сте на строга диета, че нямате удобен транспорт или че не ви е удобно да отидете сами, домакинът или домакинята могат да изразят готовност да ви изчислят точно калориите, да ви осигурят транспорт или заради вас да поканят още някой.

Много домакини проявяват разбиране, ако сте напълно откровени с тях и им кажете, че не сте добре и нямате настроение за гости, че напоследък сте станали домосед, че на приема ще има хора, с които няма да ви бъде приятно, или - просто, че не обичате да смесвате служебните си връзки с личния си живот. Предполагам, че няма защо да ви казвам, че в никакъв случай не бива да оскърбите вашите домакини, като кажете, че приемите им са скучни и че не ви се иска да бъдете в тяхна компания.

Обикновено, когато някой ви е канил на гости няколко пъти и вие все сте отказвали, той ще разбере и ще престане. При положение, че не разбере, продължавайте да отказвате! Щом той е достатъчно упорит да настоява, бъдете и вие достатъчно упорит да отказвате!

А какво ще направите, ако просто забравите да отидете на приема или се появите на друга дата? И на мене се случи преди време - чукахме, звъняхме, викахме, докато най-после съседът излезе по пижама и ни каза, че сме сбъркали деня. Веднага оставих бележка, на другия ден се обадих и изпратих подаръка с искрени извинения. Помнете, че съвсем не е достатъчно само да се обадите и да заявите, чисто и просто, че сте забравили. Бъдете искрени в съжаленията си и не забравяйте подаръка! Едно непознаване на етикета може да сложи край на дългогодишно приятелство!

Хората винаги вземат насериозно своите приеми, особено когато са хвърлили сума ти пари за храна и забавления плюс времето, което им е отнела подготовката. Когато, кажете, че приемате поканата - идете! Ако не можете да присъствате или просто забравите - обадете се веднага, като изпратите бележка, изразяваща вашето съжаление. Така и вие ще покажете класа, и ще изразите уважението си към другия.

Разговорите на приема. Запознаването

Нерядко ни се случва да чуем как някой, поканен на изискан прием, се притеснява за какво да говори, как да влезе в разговор, как да се държи, ако никой не го заговори и за какво ли още не... Ако и с вас е така, знайте, че не сте единствени - в един или друг случай всеки от нас изпитва несигурност, когато отива на прием, особено ако не познава почти никой от хората, които ще бъдат там.

Първият човек, с когото ще заговорите, безспорно е домакинът (или домакинята). Много важно е да помните, че домакините са твърде заети - не злоупотребявайте с тяхното време! Не се засягайте, ако те не ви отделят много време. Ако действително искате да говорите с тях, кажете например нещо такова: „Разбирам, че точно сега сте много заети, но много искам да поговорим. Нека да се срещнем да обядваме някъде идущата седмица."

Впрочем, това е подходящо и за други хора, с които ще се срещнете на приема, но бихте искали да се видите по-задълго. Приемът е място за създаване на контакти, а не за водене на задълбочени сериозни разговори. Вярно е, че там можете да се срещнете с хора, с които да намерите много общи теми. Но ако прекарате цялото си време с тях, просто' ще пропуснете да бъдете „участник" в приема. Няма нищо по-неподходящо от това да видиш на прием двама души, забити в някой ъгъл, загърбили всички останали. Помнете, че сте поканени на гости, така че гостувайте!

Езикът на тялото е източник на най-красноречиви сигнали за това дали някой иска да говори с вас или не (а също дали вие искате да говорите с него или не!). Но има и нещо такова: възможно е даден човек да ви изглежда недостъпен и незаинтересован според езика на тялото, ала това да бъде погрешен сигнал! Човекът може да е просто стеснителен или боязлив. В такъв случай е най-добре да отидете при него и да се опитате да го заговорите. Ако думите ви бъдат посрещнати със студенина, ще значи, че първоначалното ви впечатление от този човек е било правилно, сигналът е бил верен -но все пак поне ще сте проверили!

Какво можете да кажете на някой непознат, с когото се запознавате на приема? Когато не сте наясно какво трябва да кажете или да попитате, припомнете си няколко въпроса, които могат да строшат леда:

„Откъде познавате домакина?", „Отдавна ли се познавате с домакина?", „Кога пристигнахте на приема?"...

Ако ядете или пиете нещо, може да се обърнете към другия с думите: „Опитахте ли от този пастет?" или „Искате ли да ви донеса нещо за пиене?" Това е много приятен и мил жест и ви представя като „даваща" личност - не сте егоист и сте готов да се погрижите за другите.

Може и да зачекнете някои световни събития. Ето защо аз настойчиво съветвам да четете вестници или да погледате телевизия непосредствено преди да отидете на приема, така че всичко да ви бъде прясно в паметта.

Моля ви, при никакви обстоятелства не следвайте някаква преднамерена „линия" при заговарянето на някой гост. Ако искате да станете неприятен, кажете „Вие сте единственият човек от висока класа в този салон" или „Толкова сте красива, артистка ли сте?" или пък „Каква зодия сте?".

Отблъскващо е също да бъдете прекалено любопитен или прекалено нахален. Например, ако някой е бил уволнен наскоро, не започвайте да го разпитвате какво е казал шефът му, когато е извикал да го предупреди какво ще прави семейството му сега, като е безработен... Никой не понася да му изтръгват интимни подробности, независимо от това колко интересни могат да изглеждат тези подробности на питащия.

Има толкова много други неща за казване на хората - реални, обикновени, взаимни. Едни си допадат веднага. Други не се харесват; има хора, които може да не пожелаят да имат нищо общо с вас, без вие да имате някаква вина за това. Потърсете естествени думи за започване на разговора. Можете да заговорите за времето, за нещо, което току-що сте прочели в някое списание, за нещо интересно, което сте чули, или нещо за вашето куче, някаква шега, която са ви разказали... Внимавайте обаче вицът да бъде „чист" -внимавайте да не оскърбите събеседника на расова, религиозна, сексуална или политическа тема!

Неуместно е да сте срамежливи

Онова, което ще кажете в първите няколко минути при запознаването си с някого на приема, издава много неща за самия вас. Ако си знаете, че сте плахи и стеснителни, ще трябва да потърсите помощ от психолог или специалист по общуването между хората. Научете се да бъдете по-решителни, престанете да играете на „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля"! Това може да ви създаде много големи пречки.

В досегашната си практика съм забелязала, че повечето хора, които проявяват плахост, са всъщност твърде егоцентрични, те толкова са погълнати от мисълта за това как ще се представят и как ще се справят, че губят представа за истинското предназначение на един прием - а то е да се срещнеш с хора и да прекараш добре.

Е, добре. Ако сте срамежливи, последвайте нашия съвет: поемете въздух, задръжте го около шест секунди, издишайте го, стегнете коремните мускули и тогава заговорете някого от гостите. Колкото по-често опитвате това, толкова по-добре ще се справите.

Може да ви безпокои главно това, че не знаете какво да попитате другия. Стига да не сте нахални и да не задавате още от началото интимни въпроси, няма за какво да се безпокоите! Просто попитайте другия за неговото мнение по някакъв въпрос. Помнете само, че желанието ви е да преодолеете самия себе си - повтаряйте си, че сте там, за да ви бъде приятно. Не отивате, в края на краищата, на мозъчна операция! Нали сте на гости - гостувайте!

Какво да говорите с хора, с които нямате нищо общо

Дотогава докато сте дишащо човешко същество, което живее на планетата Земя, вие винаги ще имате нещо общо с човека до вас.

Майсторлъкът е да се намерят колкото се може повече общи неща. И единственият начин да направите това е да задавате въпроси и да се опитате да бъдете повече интересуващ се, отколкото интересен!

Дори и ако установите, че нямате много общо със събеседника си, продължете разговора си с него. Питайте! Може пък да научите нещо! Изрази като „Бих желал да науча повече по този въпрос" или „Разкажете ми нещо повече", или „Интересно, не съм запознат с тези въпроси", или „Разяснете ми това" ще ви помогнат да съберете от вашия събеседник повече информация.

Запознавате се, да речем, с някакъв зъболекар и виждате, че няма за какво да си говорите двамата. И все пак, щом имате зъби в устата си, ще има какво да кажете. Можете да го попитате познава ли вашия зъболекар, къде е учил, как се е ориентирал към заболекарството, какви промени според него са настъпили в професията му през последните няколко години... Вие наистина можете да установите връзка с всеки един човек - дори с някой, който излиза току-що от затвора. Макар и да имате чувството, че с този човек ви разделят светове - което може и да си е вярно - все пак ще бъде интересно да научите нещо за живота в затвора, стига, разбира се, другият да пожелае да говори за това.

В повечето случаи ние смятаме, че имаме много малко общо (или нямаме изобщо нищо общо!) с даден човек просто защото не знаем много за него. Не сме имали време да научим достатъчно за неговите интереси, за да създадем някаква обща основа. Независимо от това, от каква нация и каква култура произлизате, винаги има неща, които могат да създадат връзка с околните - семейство, приятели, храна и т. н. Много често човекът, който рязко се различава от вас, може да бъде дори много по-интересен за разговор.

Мърморковците

Дочуваме понякога някой от гостите да просъска например: „Погледни й само роклята!" или *,Боже, какъв галфон!"... Даниел, една страшно чаровна делова жена ми разказваше, че на някакъв прием стояла до масата с лакомства и към нея се приближил един мъж, който направо започнал да мърмори: „Храната изглежда отвратително... Толкова е неприятно... Погледнете само тоя мъж, истински бизон... Дебелак..." Накрая моята позната се обърнала и казала: „Вие сигурно сте много нещастен, щом всичко наоколо ви се вижда толкова ужасно!..." Дори и ако този господин наистина да не се е чувствал добре на въпросния прием, подобни заядливи забележки положително не са начинът да привлечеш хората и да поощриш по-нататъшното общуване. Не постъпвайте като него! А ако някой друг сипе хапливи забележки около вас, постъпете като моята позната - прекъснете го, за да се прекъсне и потокът от отрицателна енергия, който се лее върху вас.

Взривоопасни ситуации

Как ли ще се почувствате, ако бившият ви приятел или бившият ви съпруг, да речем, се появи на приема? Как ще се справите с положението? Има три варианта. Можете или да излезете от салона, или да напуснете изобщо приема, или да си поемете дъх, да задържите въздуха, да го издишате и да посрещнете създалата се ситуация лице в лице. Важно е едно: не правете сцена! Може наистина да изпитате желание да спретнете един хубав скандал, ако видите бившия си (или пък бившата си!) с друг човек. Не го правете! Винаги е по-добре да се държите като дама или като джентълмен - каквито сте! - и при всички случаи да запазите достойнството си. Всички сме присъствали на сцени и знаем колко са неприятни - и за действащите лица, и за околните.

Помнете: даже когато много ви се иска да избухнете, това няма да бъде във ваш интерес. Трябва да се държите достойно, колкото и трудно да ви изглежда това в момента. Изчакайте, докато срещнете „вашия човек" по-късно, когато ще сте се овладели и когато условията ще са по-подходящи. Иначе всичко може да се обърне срещу вас.

Ето ви още един случай. Някой случайно излива чаша върху вас или ви настъпва по пръстите така, че ви се завива свят от болка. Безспорно, трябва да бъдете искрен и да покажете, че действително сте ядосан. Но понякога хората дори не са забелязали, че са ви ударили или че са разлели нещо върху вас. Не започвайте да се разправяте и да се карате с тях! Повечето от тях положително ще се почувстват неудобно и ще побързат да се извинят, веднага щом разберат какво се е случило.

Или да кажем, точно сте по средата на някаква разказвана от вас история и някой ви прекъсне и игнорира. Поемете си въздух, задръжте дишането няколко секунди и погледнете към него. С ясен твърд глас кажете: „Оставете ме да довърша и после ще продължите вие!". Казано накратко, овладейте положението и не оставяйте другия да ви пренебрегва. Същото важи и за случаите, когато някой се държи грубо, надменно или язвително. Погледнете го в очите и му кажете любезно и твърдо, че не харесвате начина, по който ви говори. За съжаление, твърде често ние не реагираме на безпардон-ността на другите. Търпим, трупаме в себе си обида, без да възразим и да се защитим. А това всеки път уронва частица от нашето самоуважение. Когато кажете на другия как бихте желали да се държа с вас, вие ще „вдигнете летвата" и ще осъществите общуване на едно по-високо ниво.

Същото е валидно и за хората, които настойчиво, с упоение разказват неприятни и обидни вицове. Ако нещо ви обижда, ако не понасяте безсолни шеги или вицове на етническа тема, не се колебайте да прекъснете разказвача по средата на вица с думите: „О, стига толкова! Наслушали сме се на такива вицове!". Дори едно такова прекъсване да прозвучи грубо, вие всъщност ще направите услуга и на разказвача, като го спасите от проявата на лош вкус.

Какво ще направите, ако някой прекалено любвеобилно - истинска мелница! - се опита да ви се лепне през цялата вечер? Повечето хора се мъчат да търпят такъв човек, така че той се превръща в истинска напаст. Всъщност „напастта" обикновено дори и не осъзнава колко е досадно да ви бърбори през цялото време. И само защото сте позволили да станете жертва на този човек, вие много пъти си тръгвате предварително, отнасяйки със себе си чувството, че сте прекарали една неприятна вечер. Зависи от вас да сложите край на една такава „неприятност". Просто го погледнете, усмихнете се и кажете: „Беше ми приятно, че се запознахме, но бих искал да пообиколя и да се видя с някои други хора..." Не е необходимо да искате визитната му картичка или телефона му, само за да бъдете любезни. Само се усмихнете и... го зарежете.

Понякога атмосферата на приема бива no-скоро хладна и скована. Може да установите, че тук всички се познават (освен вас) и хората не са много любезни към вас. Има и вечери, на които гостите „понаснобяват" или просто не ви допускат в компанията, държат се надменно и не отвръщат на опитите ви за сближение. Моят съвет е: продължавайте да бъдете любезни и установете контакт поне с един от гостите - или като му се усмихнете, или като

размените погледи. Но ако сте се старали така повече от час и нищо не сте постигнали, тръгнете си. Явно е, че сте „сбъркали" приема! Има хора, които са като истински магнит, когато става дума за привличане на околните. Вие също можете да бъдете такъв магнит. Това не е трудно да се научи. Всичко, което трябва да направите е да надмогнете собствените си рамки, да потърсите хубавото у другия и да му кажете как го възприемате. Кажете му колко голямо впечатление ви е направила работата му, колко ви е инспирирала. Казано накратко, кажете му колко го цените и колко се интересувате от него!

Приемът е в разгара си...

Спомнете си какво казваше майка ви. „Не говори с пълна уста!" Е, добре. Майка ви е имала право, особено когато става дума за ядене и говорене на някой прием. Гледката съвсем не е естетична, това направо е отблъскващо!

Когато сте на гости, основното е да се забавлявате, а не да ядете и да пиете. Ако сте гладен - вървете и хапнете! Ала при никакви обстоятелства не повтаряйте непрекъснато: „Ох, Боже, толкова ядох!... Не биваше да ям толкова..." Това няма да ви представи в кой знае колко блестяща светлина.

Просто не ми стигат думите, за да ви кажа колко е важно никога да не говорите и да ядете едновременно, независимо от това колко сте въодушевен или увлечен в разговора. Зная, че сега ще ми възразите: „Но аз, разбира се, никога не говоря с пълна уста!". Ще се изненадате обаче колко хора правят тъкмо това, без дори да го осъзнават. Хубава лапаница се получава, няма що!

Моля ви, действително трябва да внимавате, когато ядете и същевременно водите някакъв светски разговор. Ако все пак искате да поддържате изящно започнатия разговор, говорете бавно, с прекъсване между хапките, след като сте преглътнали. Вашият разговор е по-важен от храната! Редно е да хапвате само докато изслушвате другия или когато има временно прекъсване на разговора. Следователно и вие ще трябва да отговаряте по-бавно, така че събеседникът ви да има време да хапне и да преглътне храната си.

Създаването на връзки

Приемите са чудесно място за създаване на контакти, но никога не отивайте на прием само заради това!

Никой не обича и не уважава явния опортюнист. Когато се запознавате с някого на приема, не мислете само за това какво можете да получите от този човек. Знайте, че от това никога няма да излезе нещо! Ако наистина харесвате някого и смятате, че можете да му бъдете полезен или че той може да ви бъде полезен - добре! Но не въртете хитро очи пред него само защото смятате, че може да го използвате за нещо.

Работата е в това, че създаването на „връзки" е нещо твърде полезно, само че е необходимо преди това да познавате човека. Например аз бях веднъж на гости и на раздяла един от присъстващите ми каза: „Впрочем, ако някога имате нужда от помощ за вашите данъци или ако мога да отговоря на някои ваши въпроси във връзка с данъчни проблеми, не се стеснявайте да ми позвъните!" Нито беше нахален, нито досаден. Каза го открито и добронамерено. Мотивите му явно произтичаха от желанието да ме спечели за клиентка. Но го каза естествено и ненастойчиво.

Общуването на големи приеми

За много хора големите приеми са потискащи - колкото е по-голям приемът, толкова по-потискащо действа. Ако се чувствате притеснени на даден прием, защото има прекалено много хора и не можете да срещнете този, когото искате, просто си изберете някого в момента и поведете разговор. Включете се в общото настроение или в общите теми и разговаряйте с различни хора или групи от хора.

Как да се приближите към компания, погълната в разговор? Преди всичко трябва да изчакате да настъпи пауза в разговора. Не е прилично да прекъснете някого. Може да разказва някаква история и вие да развалите целия ефект. Независимо от това дали познавате някого от групата или не, дръжте се свободно с хората. Щом се получи временно затихване на разговора и можете да направите някаква връзка с онова, което е било казано, не се колебайте да вметнете своето изказване. Ако никой не ви познава, непременно се представете, след като сте казали онова, което сте искали да кажете. Например така: „Впрочем, аз съм Карл Джоунс, приятел на Лайза".

Когато искате да напуснете дадена компания и да отидете към друга група, кажете: „Беше ми приятно да се запознаем" или „Беше ми приятно да поговоря с вас, моля, извинете ме!" И помнете: Трябва да се усмихвате, когато казвате това!

Има случаи, когато компанията, към която сте се насочили, няма да ви допусне. Може да са увлечени в частен разговор и да не искат външни хора. Ако сте нежелан, вие обикновено ще го доловите по това, че групата или ще ви игнорира - ще се съберат по-близо един до друг, за да ви изключат от своя кръг, или ще ви кажат направо, че са заети с личен разговор.

Когато пък вие от своя страна не бихте искали някой да се присъедини към вашата компания или желаете да имате с някого частен разговор, а се опитва да се притури трети човек, бъдете откровен, но запазете любезността си. Кажете му: „Имаме частен разговор" или „Обсъждаме някои лични въпроси сега, но бих желал да поговорим с вас по-късно, става ли?" По този начин ще дадете на човека възможност да запази достойнството си и никой няма да се почувства засегнат.

И за Бога! Много е важно, когато сте на голям прием, да не говорите високо! За беда твърде много хора имат склонност да говорят прекалено силно, когато около тях има много хора. Има опасност дори да пресипнат от викане! Когато искате да постигнете по-голяма интимност при разговора, трябва да се доближите до събеседника. Не е необходимо да се надвиквате и да съсипвате гласа си. Просто се приближете.

Как да оживим един скучен прием

Когато сте поканени на гости, където присъстващите са сковани и затворени, можете да ги поразчупите, като образувате малки, групички - представяте се сам на хората, търсите запознанства или дори започвате вие самият да представяте едните на другите. Старайте се да бъдете весел и сърдечен. Не се стеснявайте да отидете при хората и да завържете разговор!

Има обаче случаи, когато няма да ви се удаде да внесете оживление. Понякога самият домакин или самата домакиня предопределят тона на приема с това кого са поканили и как забавляват гостите си, така че вие не ще можете да направите нищо.

Ако попаднете сред хора, които скучаят и не проявяват никакво желание да общуват и да разговарят, или пък ако установите, че не е по силите ви да „направите връзка" с никой от гостите, напуснете, но така, че никой да не долови неприятните впечатления, които отнасяте със себе си.

Сбогуването

Наблюдавала съм много приеми - най-успешни са били онези, на които домакините са успявали да накарат всеки един гост да се почувства най-желаният и най-важният човек в целия салон. Гостът трябва да знае колко сте доволни, че сте могли да прекарате вечерта заедно...

Когато гостите ви си тръгнат, непременно трябва да ги изпратите. Но преди това попитайте ги дали са прекарали добре и не искат ли да се запознаят с още някого преди да си тръгнат. Ако доловите, че гостът иска да се срещне с още някого, намерете мъничко време и го представете накратко. Няма защо да го бавите много, след като вече се е наканил да си ходи. Когато го представяте, кажете примерно: „Господин Д. си тръгва, но преди това бих искал да запозная вас двамата един с друг..."

А как ще постъпите с нетактичен гост, който си седи и не мисли да си ходи? Как да кажете, че е време за сън? Много домакини смятат, че ще бъде грубо да помолят госта да си тръгне. Дори капнали от умора, със зачервени очи, умиращи за сън, те търпят, докато последният гост благоволи да си тръгне. Не ставайте жертва на хора, които забравят границите на приличието. Намесете се! Не е необходимо да бъдете неучтив. Можете да кажете най-любезно: „Джон, толкова се радвам, че дойде. Извинявай, не искам да съм нетактичен, но съм толкова уморен, че умирам за сън. Хайде да се видим през седмицата, та да можем да бъдем повече време заедно!"

А кога ще си тръгнете от даден прием, зависи от вас! Ако обаче се налага да напуснете по-рано - особено ако сте канен на вечеря и трябва да тръгнете веднага след като сте се нахранили! - би следвало предварително да кажете на домакините, че имате друг ангажимент и ще се наложи да излезете по-рано. Не върви да се навечеряте и да си тръгнете!

Никога не напускайте, без да сте казали довиждане на домакините. Ако не ги намерите или ако са заети в разговор, обадете се на някой техен близък, че се налага да си тръгнете - помолете го да им предаде, че сте се сбогували. Но на следващия ден непременно се обадете по телефона и изкажете съжаленията си, че сте си отишли без да им се обадите!

Винаги когато си тръгвате - независимо от това дали тръгвате пръв или последен - изкажете своето задоволство, особено ако наистина ви е било приятно. Не се скъпете на хубави думи, когато благодарите за поканата!

Такива са някои от правилата на поведение при общуване на гости. Тези правила не ограничават неповторимата ви личност, но позволяват да разберете „неповторимостта" и на другите, ще създадете полезни връзки и приятелства, които са неизмеримо богатство.

Глава десета

Деликатните теми

  Бъдете внимателни с деликатните теми! Например, как можете да кажете на някого, че има лош дъх? Все пак Доналд Тръмп има куража да го каже в предаването „Шоуто на Лари Кинг". „Лари - каза той - нали нямаш нищо против да се дръпна малко назад? Защото имаш много лош дъх." Да кажеш на Лари Кинг в предаване на националната телевизия, че има лош дъх от устата, може да не е много тактично. Ала все пак това е единственото нещо, което може да предпази г-н Кинг да не „нахлува" в личното пространство на г-н Тръмп.

Ако се налага да кажете на някого, че има неприятен дъх, бихте могли да му предложите ментово бонбонче или да му го кажете на четири очи внимателно и деликатно. Моят приятел Пери, който наскоро се върна от Сан франциско, ми разказваше, че трябвало да седи в самолета до някакъв човек, който миришел толкова силно, че чак очите на Пери започнали да сълзят. Всички пътници около въпросния господин насочили вентилаторните си дюзи към него. Накрая Пери не можел повече, извикал стюардесата и й казал, че просто се разболява от близостта на този човек. Преместили Пери в първа класа.

Напълно възможно е този „ухаещ" мъж въобще да не съзнава колко е неприятен на околните. Ако някой от авиокомпанията му беше казал и го бе посъветвал, той може би щеше да вземе някакви мерки, фактът обаче е, че рядко някой се наема с такъв разговор.

Съвсем не е необходимо да изстреляте: „Тук мирише на умрели лебеди!", но бихте могли да кажете „Господине, не бих искал да ви засегна, но тялото ви издава малко остра миризма и би било във ваш интерес да направите нещо, така че да не смущавате околните".

Наистина има теми, които всеки предпочита да заобиколи, но те все пак трябва да бъдат засегнати, и то направо, открито и... деликатно!

Една от моите клиентки има приятелка, чието куче ужасно вони. А господарката му просто го обожава и очаква от всекиго същото. Най-после клиентката ми казала: „Виж какво, обичам кучето ти, но ми се струва, че има някакво заболяване - дъхът му мирише особено. Няма да е лошо да го покажеш на лекар". Както виждате, моята клиентка бе успяла умно да замени възмущението си със загриженост за бедното животно. А и наистина се оказало, че кучето има заболяване на венците. Но ако тя беше по-нетактична и кажеше „Дъхът на кучето ти мирише, като че е изяло умрял плъх!", това можеше да обтегне задълго отношенията им.

Главното, което трябва да помните е, да дадете възможност на другия „да си запази лицето", т. е. да запази достойнството си, както правят японците. Използвайте ключови фрази като „Може би ще бъде във ваш интерес", „Не искам да ви засегна, но..." или „Знаеш, че темата е много деликатна, но..." като ги кажете на четири очи, за да не изложите нито другия, нито себе си.

Когато сте носител на лоши вести

Когато носите лоши новини - било че трябва да съобщите за болести и смърт, било че трябва да кажете на някого, че ви дължи пари, или пък да съобщите на някого, че е уволнен - винаги трябва да спазвате златното правило: бъдете към другите толкова любезни, колкото бихте желали да бъдат те към вас. Ако някой идваше при вас с лоша вест, как бихте искали да постъпи? Не бихте желали да ви каже: „Майка ти умря", „Току-що убиха кучето ти" или „Между нас всичко е свършено". Приносителят на лоши известия не бива да бъде безразличен или нетактичен. Иска се много такт!

Рано или късно на повечето от нас ще се случи да изпаднат в неудобното положение да трябва да съобщят на някого нещо, което може да го нарани. Хората с такава професия - лекарите и психолозите, са специално подготвени за такива случаи. Те разговарят с човека насаме, държат ръцете .му, оставят го да плаче, да вика. Когато сте носител на лоши известия може да започнат да викат срещу вас, да ви обвиняват, дори да се нахвърлят върху вас, хора, изпаднали в истерия. След като сте се нагърбили с тази трудна задача, ще трябва да бъдете готови да посрещнете и емоционалните последици, а ако сте загрижени за емоционалната стабилност на въпросния човек, ще трябва да извикате и специалист-консултант.

Дори и в случаите, когато съобщавате някаква лоша вест професионално, а не лично, винаги трябва да бъдете много тактични. Когато работех по проблемите на медицинската генетика и имах контакти с хора с тежки генетични увреждания (деформации), констатирах, че много от моите професори и лекуващи лекари са загрубели, станали са студени и безразлични към тези пациенти. Това беше някакъв механизъм на самоотбрана - не е лесно да казваш на родителите, че детето им е родено с генетичен дефект...

И все пак имаше един професор, д-р Робърт Горлин, световноизвестен специалист по генетика и експерт в областта на черепно-, лицевите увреждания, който беше въплъщение на обич, загриже-

ност и тактичност. Този човек излъчваше внимание и сърдечност и не се стесняваше да изразява физическа близост - прегръщаше и целуваше дечицата, родени с тежки увреждания на лицето. Проявата на пълно естествено възприемане на детето позволяваше и на родителите по-лесно да възприемат детето си. „Детето ви има генетично нарушение. Случват се тези работи. Самите ние не знаем какво е станало, но е станало. Вие нямате вина за случилото се, няма защо да се чувствате виновни... Има надежда, ще се наложат множество операции през живота му, но ние имаме чудесни хирурзи, които могат да помогнат. Да се надяваме, че ще има един продуктивен живот. Трябва да го обградите с цялата любов и строгост, които проявявате и към останалите си деца, отнасяйте се към него както към всеки друг". Д-р Горлин беше човекът, който „поемаше удара", на неговото рамо хората изплакваха болката си, той беше стената, по която удряха отчаяно с юмруци, той беше извор на съчувствие.

Хора като д-р Горлин могат да служат за пример, той беше образец на тактичен, внимателен, състрадателен и любящ човек, от който всички можем много да научим.

Неподходящи разговори

Какво ще направите, ако някой зачекне тема, която ви кара да се чувствате неудобно? Необходимо е да бъдете прями и да пресечете такъв човек - дори и по средата на изречението. Можете да използвате изрази като: „Ако не възразявате, наистина не бих желал да говорим за това" или „За мен това беше много тягостно, бих предпочела да не го припомняме", или „Не искам да чувам за...".

Имам едно чудесно кученце, което много обичам и взимам почти навсякъде със себе си. Няма случай, като се разхождам с кучето, да не се намери поне един нетактичник, който жадува да ми разказва „как едно куче умряло...", как имал по-рано куче... Веднага го прекъсвам и казвам: „Ако е някаква тъжна история, не искам да я слушам!" Не мога да издържа да ме заливат с разказите си за това как кучето им получило инфекция, как стигнала до мозъка и умряло, или как го смачкала кола и... Отказвам да слушам такива истории и ако усетя, че някой отвори уста да разказва нещо такова, веднага го отрязвам - направо и грубо.

Има случаи, когато сте заявили, че не желаете да обсъждате някаква деликатна тема, но човекът не ви обръща внимание и продължава да говори. Това е моментът, в който трябва да поемете дъх, да задържите, да стегнете коремните мускули и да кажете с , пълен глас: „Това е възмутително! Не желая да говорим за това. Моля, уважавайте желанията ми, както аз уважавам вашите".

Ще се случи да изслушате изповеди за неща, които нямат нищо общо с вас - за любовни истории, сексуални изживявания, бивши любовници. В повечето случаи това може да ви накара да се чувствате крайно неудобно. Ще трябва да кажете на този словоохотлив събеседник, че разговорът ви притеснява и може би е по-добре да сподели тези неща с някой друг, например със специалист.

Когато говорите за болестите си

Няма да ви е приятно целият град да знае за вашите болки и болести. Бях веднъж в един ресторант в Сиатъл. На съседната маса седяха две дами, които се опитваха всяка една да се изкара по-болна от другата - разказваха, оплакваха се за какво ли не, като започнеш от артрита в ставите и стигнеш до присвиването в червата. Искаше ми се да се преместя, беше ми отвратително да им слушам разговора докато ям, едва не започнах да се боя да не прихвана нещо от тях...

Има хора, които са готови да обсъждат здравословното си състояние с всеки, който се съгласи да ги слуша - било за да им със-традават, било за да имат просто за какво да говорят. Почне ли някой да ви занимава с болестите си, кажете, че съжалявате и че искрено се надявате, че ще се оправи, но дали не е по-добре да ви спести подробностите и да ги каже на лекар? В повечето случаи това са хора самотни, хора, които не са щастливи, но вие не можете да станете жертва на проявленията на тяхната самотност.

Когато имате някакво заболяване, бъдете много избирателни към хората, с които споделяте, тъй като такава информация може по-късно да се обърне срещу вас. Ако кажете, например, на някой приятел, че имате херпес, помислете дали сте сигурни, че този приятел няма да разкаже на един друг приятел, който да каже на свой приятел, който пък... и т. н. Не всеки може да пази тайна, особено когато става дума за любовни връзки, болести или финансово положение.