Концерти '2009

Първият планиран за годината концерт на Depeche Mode... просто не се състоя. Не ми се говори за безобразието от страна на David Gahan да провали събитието на много хора от Балканите - отпаднаха концертите в Гърция, Турция и България, и ние изгоряхме също. Толкова за Депеш, да ги е яд че не сме ги гледали :-) Следващото "културно" събитие изниква малко случайно. Бяхме на почивка на Вършец - моят роден град - когато ми се обаждат да ме информират, че на 1-ви септември "легендата" Джон Лорд ще свири в Пловдив. Няколко телефонни обаждания, и групата за концерта, и билетите са осигурени. На връщане от Вършец "пътьом" взимам седем билета от Плевен (от последните останали 20-тина). Уж се организираме, правим каквото правим, и накрая пътуваме девет човека в три коли :-) Пътя е около двеста и четиридесет километра през троянския проход. В Пловдив се помотаваме из стария град докато намерим Амфитеатъра. Типично за SME, организацията е лоша. Отворени са само две врати на тетатъра, през които се точим бавно бавно. За първи път съм там, и съм изумен от кошмарните стъпала - страшно (буквално) стръмни, тесни, хлъзгави, високи и необезопасени. Иначе театъра е разкошен. Концерта започва точно по разписание. Кмета на Пловдив 15-на минути преди началото стои "строен" до сцената. Точно в обявения час Славчо Атанасов излиза с една папка, поглежда нещо в нея, помисля малко и я затваря. "Добре дошли, и понеже знам, че сте тук за концерта, няма да отнемам от времето му. Аз съм израсъл с тази група..." - казва кмета без да чете папката. После казва наистина само още две-три неща, като задължително трябва да отбележа 400-те хиляди лева, които Община Пловдив е заделила за празниците, нищо, че е криза. После ни пожелава приятно гледане, и сяда в публиката. Гледан наживо, сър Джон Лорд се оказа абсолютен "пич", който ни показа как един велик музикант може да бъде обсолютно нормален и земен човек, показващ огромно уважение към публиката си и към музикантите, с които свири. И с чудесно чувство за хумор. Човека обяви програмата за вечерта, като концерта бе разделен условно на три части - "Concerto for Group and Orchestra", композиции от самостоятелните албуми на Лорд, и точно 3 (три) песни на Пърпъл. Всъщност, бяхме на класически концерт с носталгични забежки към classic rock историята, а не обратното. Който е очаквал, че ще присъства на рок концерт е бил дълбоко заблуден. Още за концерта - звука беше перфектен, атмосферата също. Мисля, че няма нужда да хваля Пловдивската филхармония - който разбира, знае, който не разбира, едва ли ще ме разбере :-) Частта от група "ТЕ", които заместваха "Пърпъл" в концерта се представиха на ниво, с малка забележка - китаристчето им бе малко под необходимото ниво. Пази боже да го сравнявам с Блекмор, не се и опитвам, но в някои части "издишаше". И...дабъл-хенд свирене няма място в концерт на Джон Лорд. Всъщност доста харесвам "Те", гледал съм ги наживо още с Любо някъде през 2003 или 04, в един клуб до Националното радио. В едната зала свиреха те, в другата Мариана Попова и един пианист - тогава май се казваха "Кокомания". По време на свиренето Джон Лорд окуражава музикантите - след всяко соло се обръща към китариста "Ок, браво мойто момче. Good Job!". След почти всяка песен има стискане на ръце с музикантите от ТЕ, с диригента, с първата цигулка, с певците. Освен, че е голяма привилегия и чест да свири с жива легенда, явно е и голямо удоволствие. Както казах, човека е много земен и готин. Във втората част Джон Лорд обявяваше песните и казваше по няколко думи за тях. Ето няколко бисера: " - Тази песен е написана отдавна в планините на Швейцария. Бяхме там за снимки, времето беше мъгливо и студено, една сутрин Ян Гилън се събуди с голям махмурлук, и аз се събудих, но без махмурлук (намигване), и написахме "Pictures of home". В края на същата песен : "- Това беше песен, написана от Ян Гилън, Роджър Гловър, Ричи Блекмор, Ян Пейс и някакъв пианист, май се казваше Джон Лорд". Още: "- През 2002 година ми се обади една певица, от някаква шведска групичка - никой не беше чувал за тях - казваха се АББА. Нищо, че са неизвестни, добре се оправяха... та написах за тая певица една песен... Певицата се казваше Фрида...". След още едно изпълнение: "- Това беше... (глас от публиката: "Сарабанда!) ... Сарабанда, да, но всъщност "Bouree" от Sarabande" (обръща се към човека, който се провикна) - Ако ще го крещиш, поне крещи вярното заглавие... Албума е от хиляда деветстотин седемдесет и... (замисля се) -"Седемдесет и шеста" - Крещи някой друг от публиката. "- Седемдесет и шеста, верно. Ето - той знае - посочва човека от публиката - другия път питай него :-)". И още - Doogie White и Kasia Laska бяха блестящи. Мога да пиша още дълго за концерта, но мисля да спра дотук, и да обобща - това беше едно уникално и перфектно културно събитие, и съм горд че присъствах на него. Неповторимо е да присъстваш на изпълнението на "Child In Time" наживо, изсвирено от неговият автор. Сухи данни: Jon Lord setlist - Plovdiv, Bulgaria, 01.09.2009 01. Concerto for Group and Orchestra: First Movement 02. Concerto for Group and Orchestra: Second Movement 03. Concerto for Group and Orchestra: Third Movement --- 04. Pictures of Home 05. The Sun Will Shine Again 06. Bouree 07. Pictured Within 08. The Telemann Experiment 09. Wait a While 10. Gigue --- 11. Soldier of Fortune 12. Child in Time Vocals: Doogie White (ex Rainbow), Kasia Laska ТE: Дарин Василев (китара), Венко Поромански (барабани) и Ивайло Звездомиров (бас), Оркестърът на пловдивското Оперно филхармонично дружество с диригент Найден Тодоров. Снимки и клипове от концерта: http://batepepo.net/photos/2009/JonLord/ Official site of Jon Lord И последното засега събитие за годината - Over The Rainbow, безплатно на площада в "рок-столицата" Каварна. Цитат: Проектът OVER THE RAINBOW е създаден от Joe Lynn Turner, а в Каварна групата дойде по покана на "Joker Media" и кмета на града г-н Цонко Цонев. Поводът беше традиционният "Миден и рибен фест", който се провежда всяка година в началото на месец септември в Морската ни рок столица. В Каварна, освен Turner (вокалист в RAINBOW от 1980 до 1984 г.), съставът включваше и следните музиканти, които в различни периоди са били част от групата на Ritchie: Greg Smith (бас китарист от 1994 до 1997 г.), Bobby Rondinelli (ударни инструменти от 1980 до 1983 г.) и Paul Morris (клавишни от 1994 до 1997 г.). Що се отнася до китариста на групата, то това бе самият Blackmore...... младши. Точно така – Jurgen, син на недостижимия Ritchie, се бе нагърбил с непосилната за когото и да е било задача, да замества гениалния си баща. Както самия Turner казва: "Не може да има RAINBOW без Blackmore, за това извикахме Blackmore". И какво се получи: "Converse", обаче Made In China! За неразбралите - уж Рейнбоу, но менте. Никога не съм харесвал особено много Джон Лий Търнър, а "пеенето му" наживо ми затвърди антипатията. Според мен тази "менте-група" явно е негова идея, с която да си начешат крастата в Русия и България, където още са със статута на звезди. И да изкарат някой лев, би казал друг, но аз не мисля, че е за пари - с това свирене пари не могат да изкарат. А и като гледах настроението им - май и за начесване на крастата не става дума, щото нямаше фън в музикантите никакъв. А това недоразумение с фамилия Блекмор.... Приятелите ме критикуваха, че съм много краен в отношението си, но все пак, да излезеш под името Рейнбоу, и то формал мембърс, и да изяждаш пасажи, да влизаш в грешен тон, да объркваш ритъма, и да се опитваш да пееш песни на Дио е НЕПРОСТИМО. Толкоз за това недоразумение. Има много хубава статия в www.katehizis.com, която съвсем точно пресъздава картинката. Още мърморене - тая "рок столица" Каварна просто няма капацитет за каквото и да е. На тясното площадче, заобградено с димящи скари, бири и простотия, липса на тоалетни, пълни заведения с лошо обслужване, минимален плаж, и съблекалня в читалището... за какво говорим. След концерта на излизане от града се образува километрична опашка, и излизането ни коства около половин час. Та така, желание има, но възможностите са далече от необходимото... Група "Силует", която подгряваше, се представиха достойно, но пак проблем - почваха три пъти, и толкова спираха, щото проблеми с озвучаване, с микрофона, с кабела... и т.н. И да завърша с нещо положително - направихме си хубава разходка (има няма седемстотин километра отиване и връщане), пихме бира и ядохме цаца на плаща в последния слънчев летен ден, някои дори се топнаха в морето и ядоха миди. Защо няма да ходя на ZZ Top? Много харесвам три техни албума, издадени между 81-ва и 87 година. Мисля, че това отговаря на въпроса. От тук нататък мисля да ходя само на групи, които са издали поне един албум в последните 5 години. OVER THE RAINBOW, Каварна, 05.09.2009 г.: 01. Tarot Woman 02. Kill the King 03. Street of Dreams 04. Man on the Silver Mountain 05. Death Alley Driver 06. Eyes of the World 07. Ariel 08. Wolf to the Moon 09. I Surrender 10. Can't Happen Here 11. Jealous Lover 12. Drum Solo 13. Stargazer 14. Long Live Rock and Roll Бис: 15. Since You've Been Gone 16. All Night Long Вижте Pics and videos » « back