Ваканция във Видима

Ден първи, понеделник, 15-ти август. В неделята валя проливен дъжд, и понеделник дообед се чудим дали да тръгваме. След няколко безуспешни опита накрая се свързваме със станцията, от където ни уверяват, че времето е слънчево и стаята ни е готова. Потегляме през Левски, Ловеч, Троян, Орешак, Априлци.    Отсечката между Левски и Ловеч е учудващо добра, по пътя срещаме "паметника на българската икономика" :)    В "областния център" Ловеч няма нито една табела накъде се движим. Първата табела, показваща посоката на пътуване срещнахме 3 километра след като вече бяхме излeзли от града.    Пътят между Троян и Априлци бе много натоварен заради празника на Троянският манастир "Успение Богородично".    Надвечер хапваме в един от двата ресторанта в центъра на Априлци. Заведението предлага "богато" меню - скумрия на скара, два вида бира и един вид ракия. Това е. Скумрията обаче беше разкошна, порцията огромна, а цената символична.            Априлци е малко градче, разположено в полите на Средна Стара планина. Населението му е около 4 700 души. Намира се на 205 км. южно от София, на 57 км. западно от Габрово и на 25 км. югоизточно от Троян. Градът е млад по възраст, малък по население, но с богата история и е невероятен със своята природна красота и забележителности. Най-голямото очарование на Априлци е природата.    Непосредствената близост до планината, добре устроените почивни бази и частни квартири в съчетание с гостоприемството на балканджиите оставят траен спомен у всеки гост на града. Тук е царството на скалите. Суровите и непристъпни стени се издигат от всички страни и пълзят към купола на планината. Тук има за всекиго по нещо. За сериозните планинари-предизвикателството на върховете Ботев, Марагидик, Триглав; за търсачите на силни усещания – Северния Джендем и водопада Видимско пръскало; за рибарите и гъбарите – винаги пълна кошница край Видимската и Острешката река и из влажните смесени гори, за ловците-ценни трофеи; за съзерцателите-великолепни планински панорами, както и единственото в Стара планина находище на алпийска роза. Ден втори, културна програма. Слизаме до Троянският манастир. Времето е хубаво, и правим страхотни снимки. След панаира по улиците на Орешака е ужасно мръсно, остатъците са като след бир-фест, и няма признаци някой да почисти тази година. Може би ще изчакат до следващият панаир?            Троянският манастир e третият no големина в България и е един от най-прочутите ни християнски паметници. Разположен е на 10км югоизточно от Троян. Предполага се, че манастирът е основан около 1600 г. През първата половина на XVIII век тук започнало да функционира килийно училище, което с годините се развива и придобива известност. По същото време игуменът Христофор, осъществил първите големи строежи в манастира. Той издигнал дървената църква на манастира. По-късно се издига по-голяма и вече изградена от каменни, добре обработени квадрати църква, изравнявани с тухлени пояси. Поради това обликът й е доста живописен. В същия живописен дух, но в още по-пластични вълнообразни линии, е бил изработен корниза на купола. Стенописите в църквата (1847-1848 г.) са дело на Захари Зограф    В началото на XIX век манастирът вече бил доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни, дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. Освен произведeнията на църковната живопис в Троянския манастир се пазят много и разнообразни произведения на приложните изкуства и занаяти. Сред тях особено внимание заслужават сребърната обковка на евангелието, великолепен потир, сребърна мощехранителница с позлата и скъпоценни камъни. Манастирът също така е прочут с чудотворната икона "Света Богородица Троеручица". Той е и известно книжовно средище и спомоществувател за издаването на редица книги през Възраждането.    Така през годините на своето съществуване и особено през Възраждането, Троянския манастир се превръща в средище на българското и художественото творчество.    След "Троянския" се придвижваме до самият град Троян, правим разходка по главната, обядваме над реката, и по-живо по-здраво се прибираме обратно в лагера. Градът прави впечатление на чист, добре подреден и с много магазини и хора по кафетата. Ден трети, дъждовен. Цялата нощ и целият ден вали. Прочитам "Пирамиди" на Тери Пратчет, два мануала за цифрова фотография и захващам "Стратегически маркетинг на нестопанските организации" на Ф. Котлър и А. Андерсън. Нелка чете "Светкавицата" на Дийн Кунц. Пристига детският хор на Мария Възланова, става шумно. Закусваме, обядваме и вечеряме - това са забавленията през деня. Към 11 ч. вечерта правим няколко успешни нощни снимки на "Хубавата Мара" от терасата на вилата ни. Ден четвърти, пътешествие. Дъждът спира. Гледаме картата и решаваме да отидем до село Гумощник, за да видим църквата “Св. Николай Летни” и да се полюбуваме на нейния дърворезбован иконостас, направен от майстори занаятчии от Ново село. В двора на църквата се намира гробът на загиналите при потъването на Титаник българи.    Да, ама не. Ако си мислите, че някъде по пътя има табели къде се намира църквата, или има кого да попитаме, се лъжете. Правим доста дълъг обход и стигаме до Млечево (виж картата по-горе) по един почти несъществуващ път. Там се разколебаваме, щото пътят съвсем свършва, и се връщаме. Няколко пъти снимам разни неща.    В Гумощник срещаме най-сетне един дядо, който питаме за църквата. Оказва се, че сме я снимали, без да знаем, че е тя. Иконостас и гроб така и не видяхме, а и нямаме обяснение как цели 15 жители на тая "махала" са се намирали на борда на Титаник?    Наваксваме културната програма с посечение в Черни Осъм. В природонаучният музей обаче искат пари, за да снимаш, така че се въздържаме. Прибираме се, и надвечер пак вали, после спира. Правим няколко страхотни снимки на залеза. Ден пети, отпътуване. Прогнозата по радио "Хоризонт" заплашва за порой в събота. Сутринта в петъка спонтанно решаваме да не рискуваме, и да се прибираме. Минаваме през Троян, Севлиево, и след тричасов шопинг във Велико Търново се прибираме в Свищов. By the way, това ни е първата лятна отпуска от 2001 година насам.