BOOK RATINGS

---

Чукът на боговете Сагата за Led Zeppelin Стивън Дейвис Много пълна и подробна история на Цепелин. Книгата звучи и доста достоверно, не като другите музикални книги, прерасказващи интервюта. Има и доста снимки, всичките чернобели и без описание, оставящи ни да гадаем това на снимката 14-годишната приятелка на Джими Пейдж ли е, или някоя друга.

Защо не сме съциалисти Георги Данаилов, Йордан Попов, Георги Мишев, Кръстьо Кръстев, Михаил Вешим, Георги Господинов, Йосив Перец, Ганчо Савов, Любослава Русева, Васил Станилов, Стефан Вълчев Въпреки, че е писана като контрапункт на книгата на бившия премиер, това се оказа изключително интересен сборник от гореописаните автори. Част от нещата са писани сега, част са стари, но всичките са много интересни и показателни. Прочетете я, горещо я препоръчвам. Книгата напълно съвпада с моите виждания, че сме тотално зомбирани от "лъжеистория" която ни е набивана в главите 45 плюс още 20 години. И че т.нар. политици "едно говорят", но "по делата ще ги съдите". И че историята и истината не играят в един отбор.

Guns'N'Roses Групата, забравена от времето Пол Стенинг Книга за Гънс, които по едно време бяха "най-голямата рок група". Някъде в периода 91-ва до към 95-та. Книгата ни убеждава, че Аксел е пълен задник, а Слаш - пияница. Писана е преди "Китайската демокрация" да дойде след 14 години чакане.

История на българския рок Георги Гълов Голямо набутване с тая книга. Луксозно издание с твърди корици, а вътре - няколко интервюта с пет-шест човека, рокаджии. Нищо ново като информация, и нищо интересно. По малко за Щурците, Сигнал, Тангра, ФСБ.

Кристияна Вълчева: 8 години заложница на Кадафи Миролюба Бенатова Тази книга трябва да се разгледа в няколко аспекта: Първо, това е книга на Миролюба Бенатова, не на Кристияна Вълчева. Същата, която на посрещането на летището им обърка имената. Второ, това не е книга за медиците ни в Либия. Това е историята на една от тях, не случайно заглавието е в единствено число. Историята е разказана много (дори прекалено) лично. Прекалено подробно са описани и изтезанията в затвора. Не са пропуснати и връзките (приятелски) с либийските началници, купоните, забавленията (все забранени в Либия), семейната история (или по-скоро проблемите на семейство) в България. Към края на книгата има и подробен анализ на политическата част на процеса. Третия аспект са посланията, които носи книгата. Посланията за неподготвени, незаинтересовани и некадърни български политици, посланици и адвокати; за липсата на каквато и да е подкрепа на държавата; за доносите "всеки срещу всеки" в българския лагер; В това ни убеждава Кристяна, или Миролюба? И да не забравяме, че книгата е писана за да се чете в чужбина - представянето й бе във Франция, не за в България.

Колорадеца Снивън Кинг История - загадка с отворен край, разказана от двама старци със силен акцент.

Къщата Богдан Русев Много добре написано булевардно романче (Pulp Fiction). Богдан Русев е чел много за Филип Марлоу, и се е справил добре с писането, и с историята.

Хуйку Любен Дилов - Син Андрей Кулев Огромна простотия в буквалния и в преносния смисъл. Книгата е луксозно издание голямоформатна, а вътре текстовете са по 4-5 реда. Съдържа добре преразказани мръсни вицове, на които много се смяхме. Контраста между скъпото издание и евтиното съдържание е огромен

Нирвана Чарлс Р. Крос Историята на Кърт Кобейн е възможно най-безумната, която съм чел. Книгата е написана добре, подробна е, снимките са малко. Това, което ме изумява е, че младежа Кобейн не завършва училище, спи по гаражи и мазета, отново проблема е в семейството - всичко е наред, докато родителите му не се развеждат. На повечето снимки и клипове изглежда некъпан, мръсен и дрогиран - оказва се, че това не е поза - наистина е бил такъв. Когато "Smeels like teen spirit" става хит, той спи в колата си, защото няма пари дори за наем. И при този живот, как да не се гръмне накрая?

Клептън Автобиография Никога не съм харесвал Клептън особено много, но след прочитането на автобиографията му взех да го харесвам по-малко. Човека прекарва общо взето 60-те и половината от 70-те надрусан, а останалата част от 70-те и 80-те пиян. Горе долу за това се разказва в книгата. Малко не се разбира как сам се е научил да свири на китара, слушайки магнетофона, и от къде по дяволите изкарва толкова кинти, че между другото подхвърля "бях си купил там къща" над 20 пъти. Книгата свършва с хепи енд - човека не пие, оженил се за 20-тина години по-млада и тя му родила няколко момичета, на които купил яхта.

BG Кръстника Георги Стоев Ако можем да наречем жълтите вестници "журналистика", тогава можем да кажем на това "романи". Автора се опитва дани убеди, че при българските мутри ако ги погледнеш накриво, и са готови да ти пратят килър. И толкова успя да ни убеди, че чак го гръмнаха. "Пикантни" (разбирай малко вероятни, но звучащи правдоподобно) случки с популярни личности в BG: Слави Трифонов, Алисия, Малина, Азис и прочее. А борците са едни такива, с човешки облик и терзания, чувствителни и раздвоени... Пфу. Дано да няма посмъртни подължения, както стана с Христо Калчев.

KISS Зад маската Дейвид Лийф Кен Шарп Книгата се състои от три части - първата си е истинска книга, писана въз основа на няколкодневни интервюта през 1979 г., неиздадена досега. Втората е някаква странна компилация от интервюта, 90% от които се повтарят. В третата има мнението на групата и продуцентите за песните в албумите - албум по албум, песен по песен. Мога да дам оценка на трите поотделно, защото това за мен са три различни неща от трима автори. Първата част отговаря на описанието "книга". Там доста подробно е разгледано създаването на KISS, предисторията на всеки музикант поотделно, групите преди KISS. Тая част става за четене. После идва бозата "изрезки от интервюта", а третата част ме остави с усещането, че е менте - някой си я е измислил - звучи абсолютно недостоверно. Още за книгата - снимките са малко, никой не се е сетил да сложи кориците на албумите. Няма никаква лична информация за членовете на групата. И още много пропуски. По самото съдържание - бях изумен, че всъщност такова нещо като група KISS... няма!. Всъщност това е един маркетингов продукт, който евреите в състава са измислили. Над 90% от албумите са записвани от студийни музиканти, в повечето песни Джин Симънс... не свири на бас, щото е зает да снима филми, реклами и т.н.,; голяма част от песните са писани срещу заплащане от композитори... американска работа.

"Вкусът на времето" ЩУРЦИТЕ Румен Янев Напоследък чета доста книги за музиканти и групи, така че първата рекация, като прехвърлих книгата е, че българското си е най-добро. Някак си на по-близък език е написана, а и историята ни е позната. След като я прочетох цялата, имам някои принципни бележки. Първо: много политика. Верно е, че няма как да избягаме от това, а и до момента това на българите е голям проблем - във всичко виждаме (световна) консипрация, доносници, предатели и врагове, герои. Политическите събития и личности са ни "пътеводна светлина" ако използвам жаргона. Почти всеки етап от описанието на битието на групата започва с кратък обзор на "политическата ситуация" в момента. Това никъде не съм го срещал в "другите" музикални книги. Ако се абстрахираме от принципната ми бележка номер едно (повече нямам), книгата е забавна, пълна, на моменти искрено се смях на веселите случки от концертите и турнетата на Щурците. Как обаче пишейки книга за рок-музиканти, българският журналист първо слага закачалката на политиката, а върху нея облича дрехата на музиката ми е непонятно и навява на едно неприятно чуство на "архивите са още живи".

« back A part of (© www.batepepo.net)