|
| COVER BLOGS FUN PHOTOS RATINGS DIRS |
Що е то путинизацияЕвгени Дайнов, в-к Капитал, октомври 2006Макар плахо и в една все по-контролирана от властта медийна среда, най-сетне тръгва дебатът относно путинизацията на България. Следователно е необходима да разберем що е то путинизация и защо не е добре дошла. Що е то е ясно дори само от следенето на новините: непредсказуемост, произвол и несигурност. След убийството на Анна Политковская в Русия убиха управляващия на ИТАРТАСС. След банкера, застрелян преди Политковская, последва банкерът, убит след нея, последван на свой ред от шефа на фирмата - дистрибутор на наглед невинните лади. След попиляването на честната нефтена компания ЮКОС и бруталния натиск върху "Шел" дойде натискът върху единствената останала в Русия частна петролна компания - "Лукойл". След зимното притискане на Украйна с газта се разгърна лятно-есенният опит за икономическо и политическо съсипване на Грузия. След блокадата на Грузия дойде етническото прочистване на поколения руснаци грузински звезди на шоубизнеса. 
Реакцията на руската власт на всичко това бе да окачестви Политковскоя като незначителна журналистка, да обяви конституционното устройство на Русия за по-успешно от това на Германия и да поясни, че в Туркменистан хората са по-щастливи, отколкото в Швеция, и затова демонстрацията не е нищо, за което ЕС трябва да вдига шумотевица.Логичните въпроси, които възникват по отношение на Русия, са: Кой ще е следващият убит? Коя ще е следващата съсипана частна компания? Коя ще е следващата съседна страна, върху която ще се изсипе гнева на кремълските власти? Защо путинизацията се случва - това е по-сложен, но не много по-сложен, въпрос. Още в началото но Путиновия втори мандат стана ясно, че той трескаво формира олигархична пирамида, на върха на която поставя себе си. Също така беше ясно, че такова концентриране на власт на едно място ще създаде крайна нестабилност. Че това не беше разбирано години наред, е форма на кокоша слепота, при която съсредочаването на властта в едни ръце се приема за стабилност и оттук за предсказуемият на поведението. Поне веднъж в живота на всяко поколение поведението на някой диктатор напомня на света, че диктатурата е произвол - но това веднага се забравя след приключването на революцията или държавен разпад. За онези държавници и общества, които не помнят и идна петилетка, може би наистина ще прозвучи като шок, че всичко това е известно от повече от 23 века. С най-големи подробности е описано още в книгата на Аристотел "Политика". Всеки студент първокурсник, който я е прегледал, знае, че най-нестабилната от всички класически форми на власт е олигархията, т.е. управлението на няколко заможни групи в свой интерес. Макар по идеята си това де е несменяемо управление, всъщност то най-лесно се разпада. Най-честите причини са в това, че:
Сътресенията в Русия започнаха тогава, когато Владимир Путин се захвана да сменя заварените от него олигарси със свои. Заварените, успели да завоюват автономна от Кремъл позиция, се бяха намесили в политиката - "започнали да демагогстват" по Аристотел. Новите Путин направи пряко зависими от своята воля - поради друга олигархия, която да изтласка предишната. И затова да ври котелът, описан от Аристотел. Още по-нестабилна е държавната смес, произтичаща от опита да се съчетае олигархията с тирания, т.е. един човек да се конституира като господар на управляващите заможни групи. Както информира Аристотел, "олигархията и тиранията са по-краткотрайни от всички устройства". А съчетанието между тези две краткотрайности, характерно за Русия и азиатските постсъветски републики, е дважди по-нестабилно като конструкция. Голямата причина за нестабилността на тираниите не се описва подробно от Аристотел, но е изследвана изобилно от Карл Попър: липсата на общоприети правила за наследяване на властта. Диктаторът, докато е жив, концентрира все повече власт в своята личност - за да няма кой да го оспорва. Затова при задаващия се край на всеки тиранин около него започва борбата за наследството. Тъй като всичко е лично и няма приети правила, които да са над личните щения, борбата убива личности - както физически, така и юридически. Мандатът на Путин свършва, а конституционната промяна в полза на трети мандат няма. Различните претенденти за наследник се позицират, ритайки останалите настрана, за да могат да скочат към трона при неговото освобождаване.Един се опитва да избутат други, трети гледат да се приближат да трона, за да имат повече властови ресурси, а четвърти се ослушват още отсега кой ще е наследникът на властта. Това брожение създава обаче несигурност на тиранина, който на свой ред трескаво търси нови опори - което обяснява опитите на Путин да измести частните компании на енергийния бизнес и да го монополизира с държавни такива. Това пък отново преподрежда ситуацията и всички се втурват с нови сили да я нагласят в своя полза. В това преподреждане на руската олигархия липсва може би най-важният елемент, описан от Аристотел - надигането на "народа" поради това, че олигархията го "онеправдава". При напазарувана (т.е. включена в олигархията, макар на маргинални позиции) от Кремъл опозиция, задушени медии и забранени граждански организиции руското общество се оказва придатък към олигархичната система. "Народът" няма онова автономно битие, което може да го накара да гледа на властта отстрани, критично и в крайна сметка гневно. Липсата на достатъчно граждани сред рукото население е елемент, който донякъде стабилизира инак нестабилното олигархично-тиранично държавно устройство. Но липсата на гражданско общество само привидно и до време стабилизира путинкия модел на управление. Там, където няма гражани, споровете се решават с насилие - както помежду тях, така и помежду тяхната държава и други държави. Големият "подарък", който Путин направи на своите съграждани, не е някакво възсановяване на руското величие, както би му се искало, а вкарването на огромната страна в пореден цикъл на социален разпад, бедност, насилие и войни. Тъй като точно повтаря модусите на руските катастрофи от кроя на ХVI век, путинизацията е просто пореден епизод на сериала "ивангрознизация, петърпървизация, ленинизация, Сталинизация". И всъщност не би трябвало човек да е специалист по Аристотел, за да може да разбере такива елементарни неща. « back |